Определение № 4093 от 18.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4093 гр. Варна, 18.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502541 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от „ЕТ Орион – Весела Николова“, ЕИК 205152366, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 54, представлявано от постоянния синдик И.К., срещу Определение № 1652/17.05.2021 г. по гр. д. № 5825/2021 г. по описа на ВРС, 25-ти с-в, с което производството пред ВРС е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 126 от ГПК е приложима само при наличието на пълно субективно /страни по дело/ и обективно /предметно/ тъждество между делата, каквото не било налице в случая. В жалбата се оспорва изводът на ВРС, че на 30.11.2020 г. във ВОС е образувано гр. дело № 3492/2020 г. по идентична искова молба със същите предмет и страни, което не било приключило. Жалбоподателят посочва, че ВРС не е съобразил, че с Определение от 22.12.2020 г. производството по гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС е прекратено и след обжалване е потвърдено с Определение от 10.03.2021 г. по в. ч. гр. д. № 81/2021 г. по описа на ВАпС. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба Р. Д. ЯН., ЕГН **********, чрез процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че предявеният във ВРС иск е недопустим, тъй като пред Варненския окръжен съд е предявен напълно идентичен такъв. Излага още, че обстоятелството дали предходното дело е приключило е без значение, тъй като е недопустимо успоредното развитие на процеси по идентични искови молби. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано след изпращане на делото по подсъдност от Бургаския районен съд по искова молба от 02.12.2020 г. на ЕТ „Орион-Весела Николова“ срещу Р. Д. ЯН. с искане за постановяване на решение на основание чл. 439 от ГПК, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че е незаконосъобразно принудителното изпълнение по изп. дело № 20207180400116 по описа на ЧСИ № 718Станимира Данова, тъй като ответникът не разполага с материално право, разрешено със сила на присъдено нещо, за да бъде въведен във владение, както и право на индивидуално принудително изпълнение.

В депозирания на 04.03.2021 г. писмен отговор на исковата молба, ответникът по иска Р. Д. ЯН. е изложил становище за недопустимост на иска, тъй като е повторно предявен при вече висящ процес по същия иск във Варненски окръжен съд, по който е образувано гр. дело № 3492/2020 г. Моли за прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

С Определение № 1652 от 17.05.2021 г. ВРС е прекратил производството на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. В акта си съдът е посочил, че след извършена служебна справка се установява, че на 30.11.2020 г. във ВОС е било образувано гр. дело № 3492/2020 г. по идентична искова молба със същите страни и предмет, което не е приключило. Позовава се на посочената разпоредба, като посочва, че е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита, тъй като в противен случай ще се постановят противоречиви съдебни актове, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. Поради изложеното, съдът, пред който е образувано покъсно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно след като констатира недопустимостта на производството.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно недопустимостта на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В настоящата хипотеза има образувани две дела по предявен от ЕТ „Орион-Весела Николова“ срещу Р. Д. ЯН. иск с правно основание чл. 439 от ГПК, а именно гр. д. № 3492/2020 г. по описа на ВОС и гр. д. № 5825/2021 г. по описа на ВРС. Налице е идентичност не само в страните по делата и вида на предявения иск, но и в петитума на исковата молба, като се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че е незаконосъобразно принудителното изпълнение по изп. дело № 20207180400116 по описа на ЧСИ № 718-Станимира Данова, тъй като 2 ответникът не разполага с материално право, разрешено със сила на присъдено нещо, за да бъде въведен във владение, както и право на индивидуално принудително изпълнение. С уточняваща молба от 28.01.2021 г. е формулиран следния петитум: да се постанови решение на основание чл.

439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Весела Блажева Николова не дължи на Р.

Д. ЯН. предаването на владението на два недвижими имота, посочени в ИЛ № 495/09.12.2019 г., издаден по гр. д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС, за което е образувано ИД № 20207180400116 по описа на ЧСИ № 718 – Станимира Данова.

Като съобрази материалите по делото, настоящият състав установи, че гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС е образувано по искова молба с вх.

№ 25191/30.11.2020 г. на ЕТ „Орион-Весела Николова“ срещу Р. Д. ЯН. с правно основание чл. 439 от ГПК. На 21.04.2021 г. е образувано и гр. д. № 5825/2021 г. по описа на ВРС между същите страни, за същото искане и на същото правно основание след изпращането му по подсъдност от Бургаския районен съд (образувано по искова молба от 02.12.2020 г. под № 7775/2020 г. по описа на БРС). Поради изложеното, следва да се счита, че по-рано образуваното дело е това по гр. д. № 3492/2020 г. по описа на ВОС и тъй като става въпрос за дела между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също правно основание, второто по ред дело следва да бъде прекратено като недопустимо.

Отделно от горното, след извършена служебна справка в деловодната система на ВОС, настоящата инстанция установи, че Определение № 4227/22.12.2020 г. по гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото, не е влязло в сила. Същото е обжалвано и потвърдено с Определение № 260120/10.03.2021 г. по в.ч.гр. дело № 81/2021 г. по описа на ВАпС, което от своя страна е обжалвано пред ВКС. Следователно и към настоящия момент гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС все още е висящо.

Наличието на висящ процес по гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС към момента на образуване на производството по гр. дело № 5825/2021 г. по описа на ВРС, както и към настоящия момент, представлява абсолютна отрицателна предпоставка за надлежното упражняване правото на иск и обуславя недопустимост на по-късно образуваното производство по гр. дело № 5825/2021 г. по описа на ВРС, което правилно е прекратено служебно от съда на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

Задължение на съда е да следи за надлежното упражняване правото на иск, както и за надлежната процесуална легитимация на страните по делото и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 във вр. с чл. 126 от ГПК, че съдът се произнася само по редовни искови молби и при надлежно конституирани страни по делата, а когато не са налице тези абсолютни процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск и при проверка на исковата молба съдът констатира, че е налице хипотезата на чл.

126, ал. 1 от ГПК, той е длъжен да прекрати производството по делото.

3

В разглежданата хипотеза като се е съобразил със задължението си по чл. 126 от ГПК да следи за надлежното упражняване правото на иск по делото и съответно за надлежното упражняване на процесуалните права на страните, ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1652 от 17.05.2021 год. постановено по гр. д. № 5825/2021 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4