Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2927 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1254/2023
Вид
Решение № 2927
Подписан
26.06.2023
В сила
26.06.2023
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2927 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330101254 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е исковата молба от В. Б. М., ЕГН: **********, против М. М.

Г., ЕГН: **********. Твърди се от ищеца, че на 1.12.2022г. отдал под наем на ответника за срок от една година недвижим имот, представляващ офис, находящ се в****** на кота + „0“. Страните уговорили месечна наемна цена в размер на 550 лв., дължима на 1-во число на текущия месец. Твърди се, че ответникът не платил наемната вноска за месец декември, 2022г., като през месец декември консумирал ток в офиса на стойност 504,57 лв., който не заплатил и това довело до спиране на тока. Твърди се, че съгласно договора в случай на неплащане на една наемна вноска наемодателят имал право да прекрати договора едностранно без предизвествие. Наред с това се твърди, че ответникът не използвал офиса по предназначение, а за жилищни нужди, във връзка с което причинил редица щети в имота. На 15.12.2022г. наемодателят предупредил наемателя да напусне офиса, но същият отказал и посочил, че ще стои без да плаща, като продължил да ползва наетия имот без да плаща до края на месец януари, а и след това. Въз основа на изложеното ищецът иска осъждането на ответника да му плати обща сума в размер на 1100 лв. за ползването на наетия имот, както и сумата за консумиран ток през месец декември, 2022г. В хода на процеса ищецът заявява, че ответникът заплатил част от сумата за консумативи за ток на 13.02.2023г. и останали дължими 1

386,31 лв., които ищецът платил. Поддържа иска в този размер. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът не е подал отговор в срок, нито се е явил в първото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Като взе предвид подадената искова молба, приложените по делото доказателства и процесуалното поведение на страните, въз основа на закона, съдът намира следното.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.236, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а именно - на ответника е указан текстът на чл.238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също, че исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат.

С оглед изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят поисканите и сторени от него разноски 101,45 лв. за държавна такса. Тъй като се твърди плащане в хода на процеса, то не се отразява на дължимостта на разноските.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА М. М. Г. , ЕГН: **********, с адрес: ****** по искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.236, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД да плати на В. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: ****** следните суми:

1100 лв. – представляващи общ размер на наемна цена по Договор за наем от 1.12.2022г. на недвижим имот, представляващ офис, находящ се в ****** на кота + „0“, за период от 1.12.2022г. до 14.12.2022г., както и на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, за период от 15.12.2022г. до 31.01.2023г.;

386,31 лв. – представляващи разходи за потребена електроенергия в наетия имот за месец 12, 2022г.;

101,45 лв. – разноски за държавна такса в производството.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването на решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3