Решение № 2845 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2845 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110212194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. Г. с ЕГН –********** с адрес гр.София, ул.“,,***''“ ,,***'', чрез адв.С. Г. от САК срещу Електронен фиш Серия К № 7969711 о т 15.08.2 0 2 3 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към 15.08.2023 г. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел ,,***'' с рег.№ ,,***'' бил собственост на “,,***''“ с ЕИК – **********, с управител и законен представител И. К. Г. с ЕГН : **********.

Срещу И. К. Г. в това му качество бил издаден процесния Електронен фиш Серия Серия К № 7969711 о т 15.08.2023 г. на СДВР за това, че на 15.08.2023 г., в 17:57 часа, по „Околовръстен път“ на гр.София срещу № 324, с посока на движение от ул.“Стар Лозенски път“ към ул.“Патриарх Герман“ управлявал посочения лек автомобил марка „Мерцедес“, модел ,,***'' с рег.№ ,,***'' като се движел със скорост от 104 км/ч., при ограничение на скоростта 80 км./ч., въведено с пътен знак В-26, за извън населено място.

Скоростта на МПС била измерена с техническо средство – видеорадарна система з а наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“ с № MD1193, след приспаднат толеранс 3% в полза на водача.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя н а 23.07.2025 г., съгласно приложената по АНП разписка, като жалбата е депозирана пред СРС на 01.08.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - справка за собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, копие на протокол от метрологична проверка на видео-радарна система з а наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, справка- разпечатка от АИС АНД - списък с намерени фишове, справка картон на водача, сертификат за успешно завършен курс на обучение, справки от АПИ, ОПУ –София и СО, ведно със схема за организация на движението в процесния пътен участък, както и 2 снимков материал на процесното нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса . Същата е депозирана в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити /в дейсващата законова редакция към процесното нарушение/, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.

В конкретния случай настоящият състав на съда намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват неоснователни. Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, 3 използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Посочената разпоредба от ЗДвП не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, според която : ако водач превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва, както следва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв..

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя.

Доколкото процесният автомобил, с който е извършено нарушението е собственост на юридическо лице, то законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, който е негов законен представител и същият не е декларирал на кого е предоставил управлението на превозното средство на посочената дата и място.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този 4 закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

В конкретния случай нарушението е било установено с видео-радарна система з а наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“ с № MD1193. Техническото средство, с което е установено нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за измерване и видно от приложения протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., същото е преминало последваща проверка.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, с левова равностойност 130,00 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд,

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7969711 от 15.08.2023 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя И. К. Г. с ЕГН –********** с адрес гр.София, ул.“,,***''“ ,,***'', на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя И. К. Г. с ЕГН –********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 66,47 евро, /с левова равностойност 130,00 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6