Решение № 215 от 23.12.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Нова Загора, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20232220101941 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ,,А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез адв.Х. А. М. от САК срещу: Д. Д. К., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска: 1700.80 лв., от които: 1346.83 лв. - главница; 353.97 лв. - мораторна лихва.

В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и Д. Д. К., с ЕГН **********, е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер 503186809 със системен партиден номер М6450434. Сочи се, че към горепосочения договор били сключени съответните Приложения № 1, с които били уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва:

Мобилна услуга А1 ONE за номер 359885890002 на тарифен план от 37.99 лв., Мобилна услуга А1 Сърф XL за номер 359882975345 на тарифен план от 27.99 лв., Мобилна услуга А1 Сърф XL за номер 359885635865 на тарифен план от 29.99 лв като към горепосочения договор било закупено следното устройство на изплащане: устройство Nokia 2.2 - с Договор за продажба на изплащане от 19.12.2019 г.

Твърди се, че за периода от 21.06.2020 г. - 20.10.2020 г. е било извършено изпълнение от страна ищцовото дружество. Ответникът не бил заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България“ ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка договор № 503186809 със системен партиден номер М6450434 бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и била начислена неустойка в общ размер на 850.42 лв. Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане операторът издал фактура № 0421535801 от 24.11.2020 г. в която били начислени оставащите месечни вноски за посочените по-горе устройства.

Предвид гореизложеното се посочва, че за периода от 12.07.2020 г. до 09.12.2020 г. ответникът дължал на ищцовото дружество суми в размер на 1346.83 лв., от които 464.73 лв., неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 31.68 лв. - неплатени суми за устройства по договор 1 за продажба на изплащане, 850.42 лв. - общ размер неустойки.

В тази връзка и на основание чл.415 от ГПК ищецът предявявал иск за установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 1700.80 лв. по договор № 503186809, от които 464.73 лв., неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 31.68 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 850.42 лв. - общ размер неустойки и 353.97 лв. - общ размер мораторна лихва върху цялото вземане.

Излага се, че от страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 918/2023 г. на PC Нова Загора. В хода на заповедното производство, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, издадената заповед е била връчена по реда на чл.47 от ГПК.

Във връзка с горното и на основание чл.415 от ГПК моли съда да приеме за разглеждане исковата молба.

Моли служебно да изиска от PC - Нова Загора към настоящото дело да бъде присъединено ч.гр.д. 918/2023 г. на PC - Нова Загора.

На основание чл.415 от ГПК предявява иск за дължимо парично вземане в размер на 1700.80 лв. и пояснява, че тази сума е сбор от следните суми:

1. Задължение 464.73 лв. - по договор № 503186809 със системен партиден номер М6450434 цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия, за които били издадени следните фактури:

Партиден № на договор Документ № Вид документ Издаден на Падеж Задължение М6450434 414872909 месечна фактура за предоставени услуги 24.07.2020 08.08.2020 124.33 М6450434 416424565 месечна фактура за предоставени услуги 24.08.2020 08.09.2020 115.94 М6450434 417976805 месечна фактура за предоставени услуги 24.09.2020 09.10.2020 128.26 М6450434 419941082 месечна фактура за предоставени услуги 23.10.2020 07.11.2020 96.20 2. 31.68 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане формирани, както следва:

Сметка № По отношение на номер Начин на формиране Размер неустойка 553472928 По договор Обезщетение за обработка на просрочени задължения 2.00 лв.

554419830 По договор Неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер 84.99 лв.

554419863

79.98 лв.

359885635865 Неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер 554419900 359885890002 Неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер 104.97 лв.

55449831 359882975345 Неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер 61.02 лв.

554419865 359885635865 Неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер 59.43 лв.

554419901 359885890002 Неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер 47.57 лв.

554419832 359882975345 Неустойки - отстъпка от цена на устройство 181.74 лв.

554419866 359885635865 Неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Nokia 2.2 лв.

106.74

554419902 359885890002 Неустойки - отстъпка от цена на устройство 121.98 лв.

Към горепосоченото задължение ищеца претендира и мораторна лихва върху цялото вземане в общ размер от 353.97 лв. за периода 09.08.2020 г. до 26.06.2023 г.

2

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което приеме за установено, на основание чл.124, ал.1 и чл.422 от ГПК, по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш №1, че ответникът Д. Д. К., му дължи 1700.80 лв. по договор № 503186809, от които 464.73 лв., неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 31.68 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 850.42 лв. - общ размер неустойки, 353.97 лв. - общ размер мораторна лихва върху цялото вземане, както и законната лихва върху сборната сума 1346.83 лв. от датата на образуване на 918/2023 г. на P C - Нова Загора, до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по 918/2023 г. на PC - Нова Загора.

Моли съда също да осъди Д. Д. К., с ЕГН **********, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район Илинден, ул.Кукуш № 1, направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с адвокатското възнаграждение.

Посочва, че в хода на производството процесната сума в размер на 320.15 лв. може да бъде заплатена от ответника в брой в магазините и партньорите на „А1 България“ ЕАД, както и по банков път по сметката за заплащане на фактури и разноски на „А1 България“ ЕАД в „Обединена българска банка“ ЕАД, IBAN: BG56RZBB91551060362324, BIC:

RZBBBGSF.

Моли съда да допусне и приеме като доказателства по делото подробно описаните и приложени исковата молба документи.

Моля в случай, че в първото по делото открито заседание, не се яви представител на „А1 България“ ЕАД, заседанието да бъде проведено в тяхно отсъствие, като приеме, че поддържат исковата молба и представените писмени доказателства, както и направените доказателствени искания.

Към исковата си молба ищеца е представил следните писмени доказателства: Договор и приложения; Общи условия; Ценова листа; Фактури; Пълномощно за упълномощаване на АД М. и Иванов и Пълномощно за преупълномощаване на адвокат.

Ответника е призован по реда на чл.47 от ГПК и му е назначен особен представител, определен от АК – Сливен, а именно - адв. П. Д. Д., който в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен по следните съображения:

Оспорва предоставянето, респективно ползването на услугите, посочени в договорите за мобилни услуги, както и данните в представените с исковата молба фактури. Оспорва представения с исковата молба договор за продажба на изплащане, който е с липсващи реквизити - не били определени дати на месечните вноски, а също така не били представени доказателства, ответницата да е ползвала посоченото мобилно устройство.

По отношение на сумите за ползваните услуги, ищецът се позовавал на Общите условия, каквито са представени с исковата молба, но нямало данни да са доведени до знанието на абоната - ответницата. В тази връзка следвало да се отбележи, че съгласно чл.147а от Закона за защита на потребителите, при сключване на договор при общи условия 3 с потребител, общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.

Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверявало с неговия подпис, като в настоящия случай такива доказателства не били представени. Цитираната императивна норма от закона била в сила от 25.7.2014 г.

В отговора се твърди, че в случая ищцовото дружество не доказвало горепосочените изисквания на закона при което ищцовата претенция се явявала неоснователна.

Съгласно чл.54 от приложения по делото екземпляр от Общите условия по договора за мобилни услуги, при неплащане на дължими суми след изтичане срока на плащане, „А1 България” ЕАД имало право едностранно да прекрати Договора за услуги, или временно да спре достъпа до абоната.

Посочените т.54.1 до т.54.12, от Общите условия предвиждали множество хипотези, при настъпването на които, операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. При всички случаи обаче, за да се счита, че операторът/ищец/ се бил възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, това следва да е сторено от него при спазване общата разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, вкл. изр. последно - т.е. - да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще се счита развален.

Посочва, че в случая такова писмено предупреждение липсвало.

Не било ясно и какъв е размерът на месечния абонамент, който бил база за формиране размера на неустойката, предвид обстоятелството, че фактурите не били подписани от ответницата, поради което същите сами по себе си, без да са подкрепени с други доказателства, не били достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях задължение съществува, нито в какъв вид, количество и стойност са предоставените далекосъобщителни услуги, при което следвало да се приеме, че претенцията за главница, се явявала неоснователна.

Твърди, че освен това в представените фактури част от сумите били посочени като мобилни услуги, без да се уточни дали става въпрос за разговори, данни, съобщения, а друга част била абсолютно неясна и неконкретизирана като „задължения за предишни периоди“ и при това положение не се установявало, че претендираната от ищеца сума, произхождала от неплатена далекосъобщителна услуга.

Искът за неустойка бил изцяло неоснователен.

Навежда, че в случая процесната неустоечна клауза противоречала на добрите нрави и накърнявала изискването за добросъвестност в гражданските правоотношения, тъй като водела до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който щял да получи по прекратения договор имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по него. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излизала извън характерните функции на неустойката, създавала условия за неоснователно 4 обогатяване и нарушавала принципа за справедливост, поради което се явявала нищожна, като противоречаща на добрите нрави /аргумент от чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД/. В този смисъл били Решение № 110/21.07.2016 г. по т.д.№ 1226/2015 г. на ВКС, I ТО и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.№ 203/2015 г. на ВКС, I ТО.