Решение № 1501 от 22.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. София , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503001 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2489/23.04.2020г. постановено по гр.д. № 13766/2018 г., по описа на СГС, ГО, 7 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдена да заплати на Е. Р. А., сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.05.2018г. по вина на водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦРБ 250“ с per. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2018г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен, както и претенцията за лихва за периода от 20.06.2018 г. до 20.09.2018 г.

Присъдени са разноски, както следва: ЗД „БУЛ ИНС“ АД са осъдени да заплатят на адв.Г. Й., на осн.чл.38, ал.1, т.4 ЗА, сумата от 648.75 лв. адв.възнаграждение, а в полза на СГС на осн. чл.78, ал.6 ГПК, д.т. в размер на 600 лв., както и 225 лв. разноски, платени от бюджета, съразмерно уважената част от иска. По компенсация Е. Р.

А. е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, разноски по делото в размер на 1 735 1 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК срещу решението е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателката-ищец Е. Р. А. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. за неимуществени вреди, както и в частта, с която първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на адв. Г. Й. за разликата над присъдените 648,75 лв., до сумата от 980 лв. и моли съда да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква факта, че в първоинстанционното производство безспорно се доказва, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: Мозъчна контузия с КТ данни за мозъчен оток, Контузия в тилната област на главата, Мекотъканни контузии по вътрешната повърхност на ляво бедро. Съгласно приетата по делото СМЕ, поучената ЧМТ е протекла с липса на спомен за времето преди по време и след инцидента. На въпроса касаещ възстановителния период при ищцата, в.л. М. посочва, че в случая периодът на възстановяването е протекъл затегнато с продължаващи с месеци оплаквания от главоболие, световъртеж, замайване и нарушено равновесие. Съгласно приетата СМЕ ищцата е търпяла болки в продължение на 3-4 месеца, като към настоящия момент като трайни последиии е определил загуба на памет, замайване, главоболие, които характеризират травмата като изключително тежка и продължаваща почти две години. Видно от гореизложеното, възстановителният период за нея продължава и към настоящия момент. Инцидентът се е отразил негативно върху психическото й състояние, започнала да изпитва психологически дискомфорт да пътува. Според показанията на св. А., ищцата е получавала паник атаки вследствие на изживения шок, сънувала е кошмари, отказвала да излиза сама без придружител, които състояния продължават и към настоящия момент. Предвид изложеното от свидетеля и от медицинската експертиза, счита, че справедливият размер, съответен на претърпените от въззивницата неимуществени вреди, се равнява на 30 000 лв.

Отделно от горното посочва, че неправилно първоинстанционният съд е определил като начален момент за начисляване на лихва от изтичането на тримесечния срок от датата на поканата. Претендира лихвата да бъде присъдена от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя на основание чл. 380 от КЗ (20.06.2018 г.) до окончателното плащане на дължимата сума. Съгласно Решение № 167/30.01.2020 г., по д. №2273/2018 на ВКС, ТК, ІІ ТО., съгласно чл.429, ал.З, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по- ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, 2 стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В процесния случай доколкото няма данни делинквентът да е уведомил ответното дружество, най-ранната дата, в която то е изпаднало в забава е поканата от страна на пострадалото лице. С оглед на гореизложеното, счита, че претендираната лихва за забава следва да бъде присъдена от датата на която пострадалата е предявила претенцията си пред застрахователя, по реда на чл. 380 КЗ, а именно - 20.06.2018 г.

На последно място оспорва решението и в частта за разноските, като посочва, че при изчисляване на адвокатското възнаграждение върху присъденото на ищцата обезщетение в размер на 15 000 лева, дължимото на адвокат Й. адвокатско възнаграждение възлиза на 830 лева за първите 10 000 лева + 3% за горницата над 10 000 лева (150 лева), или в общ размер на 980 лева, а не 648 лв. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и съответната част лихви и разноски върху обезщетението и моли съда да намали размера на обезщетението. Посочва, че Е. Р. А. е била участник в ПТП като пътник на мотоциклет, че видно от представената Епикриза по И3№11349 от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Света Анна“ гр.София, за периода 13.05.18г. - 17.05.18г. е с Окончателна диагноза: Мозъчна контузия - лека степен - мозъчен едем. Контузия на главата.

От проведените образни изследвания не са установени травматични увреждания, освен описанието на скенер на главата за леко стеснение на мозъчни пространства и заглаждане на мозъчни гънки, което е преценено като наличие на мозъчен оток. След 48 часа описваното изследване (контрола) на мозъка - скенер, е без данни за такива признаци на мозъчен оток.

Неврологичното състояние от постъпването до изписването е непроменено - ясно съзнание, без отклонения в неврологичната симптоматика. Приета е диагноза мозъчна контузия в лека степен, което, при правилен режим на поведение и лечение (ако е необходимо), отзвучава за около месец. Мозъчната травма в случая, макар и в лека степен, по НК чл.129 е средна телесна повреда - разстройство на здравето, с опасност за живота. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Е. Р. А. твърди, че на 13.05.2018г., мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 250“, с per. № *******, управляван от И. И. А., движейки се по ПП- І-8, в района на 118.700 км, с посока на движение от гр. Ихтиман към с. Вакарел, нарушава правилата за движение по ЗДвП, като не осигурява достатъчно дистанция с движещия се пред него мотоциклет 3 марка „Сузуки“, модел „ГСХ- Р 1000“, с per. № *******, управляван от Ц. В. Ц., в резултат на което става причина и реализира ПТП, като се блъска в него. В резултат е пострадала ищцата, която се е возила с поставена обезопасителна каска, на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ- Р 1000“, с per. № ******. Непосредствено след пътния инцидент тя изгубила съзнание, като е транспортирана от екип на бърза помощ в УМБАЛ „Света Анна“ АД София със силни болки в областта на главата и персистриращо главоболие. След извършване на нужните изследвания, е установено, че е получила следните травматични увреждания: Мозъчна контузия- мозъчен едем; Контузия на главата: Контузия на меките тъкани в областта на тила: Мекотъканни контузии по вътрешната повърхност на ляво бедро.

Вследствие на претърпяната мозъчна контузия имала непълен и непоследователен спомен за произшествието - не може да възпроизведе как точно се е случил инцидентът, оплаквала се от главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. В болницата е лекувана от 13.05.2018г. до 17.05.2018г., като изпитвала много силни болки в увредените части, била изцяло неподвижна на легло, като за нея се грижили родители й, които й помагали да се обслужва.

В резултат на мозъчната контузия ищцата изпитвала много силни болки в главата, съпроводени с повръщане и постоянна замаяност, поради което се налагало да приема болкоуспокоителни лекарства. През периода на домашното си лечение имала непрекъснато главоболие, чувство на изтръпналост в шийната област, замаяност, което довело до безсъние. Към момента на предявяване на иска, особено при промяна на времето, изпитвала периодично проявяващи се болки в главата и шията, което водело до състояние на мигрена и гадене, като дори и силни болкоуспокоителни медикаменти не й повлиявали.

Посочва, че за мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 250“, е per. № *******, управляван от водача И. А., е била налице валидна застраховка „ГО“ в ответното дружество със застрахователна полица № BG/02/118000780389/11.03.2018г., валидна до 10.03.2019г. На 20.06.2018 г. била заведна претенцията за обезщетение за неимуществени вреди пред дружеството ответник, съгласно чл.380 КЗ, като е образувана преписка по щета № 18110019100. Въпреки, че законоустановеният тримесечен срок изтекъл на 20.09.2018г. ответното дружество не е определило и не е изплатило обезщетение за неимуществени вреди. Затова претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 20.06.2018г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва фактическите и правни доводи на ищцата досежно описания механизъм на ПТП с възражения, че ПТП не е настъпило по описания начин. Оспорва настъпване на описаните увреждания в пряка причинна връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата - ищца - пътувала без защитна каска, в нарушение на нормата на чл. 137е ЗДвП. Поддържа, че исковете

4 са нереално завишени с оглед претендираните и установени телесни увреждания, които са само леки. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че н а 13.05.2018г., около 17:30 часа, настъпва ПТП на стария път София - Пловдив, при км. 118, 400 км./с посока на движение от гр.Ихтиман, към с.Вакарел/, в района на с. Веринско, който служи като път за свързване на малки населени места с асфалтово покритие - износено, с ширина 7,5 м. и съответните банкети и канавки, които били на равнище на асфалтовото покритие. От двете страни на пътя имало храсти и дървета, чийто клони по ширина достигали габарита на пътното платно. В зоната на катастрофата пътят бил прав и с добра видимост - повече от 50 м. По затворения за движение път се движели три броя мотоциклети, като първият е „Сузуки“, вторият „Хонда“, а третият „Сузуки Хайбуса“. Задният мотоциклет марка “Хонда“ се движел със значително по-висока скорост от тази на мотоциклет „Сузуки“. Водачът на първия мотоциклет закачил клон на дърво, намиращо се от дясната страна. Решил да спре и да се увери, че няма последици. В този момент настъпва удар с втория по време мотор, поради неспазена дистанция.

От заключението на депозираната на л.78 авто-техническа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че на 13.05.2018г. около 17.30 ч. по път ПП І-8 в землището на с. Веринско, след разклона за завод „Алмагест“ в посока от гр. Ихтиман към с.Веринско в дясната лента за движение се е движил мотоциклет „Сузуки ГСХ- Р1000 “ с per.№ *******, управляван от Ц. Ц.. Зад него на същия мотоциклет като пътник е пътувала пострадалата ищца Е. А.. В същото време зад тях на разстояние от около 30 метра се е движил мотоциклет „ Хонда ЦБР 250“ с per. № *******, управляван от И. А.. Пътният участък е бил прав. В даден момент мотоциклет „Сузуки“ след преминаването си покрай надвиснал отдясно клон, започнал да спира, за да провери дали няма последици при преминаването му покрай клона. В същия момент мотоциклет „Хонда ЦБР 250“ е ударил с предна си част задната част на мотоциклет „Сузуки“. В следствие на удара както водача на мотоциклет „Сузуки“, така и пътничката А. са паднали на платното за движение, мотоциклетът се е наклонил на лявата си страна и е спрял движението си в контакт с пътното покритие. В резултат на удара водача на мотоциклет „Хонда“ също пада на платното за движение, а мотоциклетът преустановил движението си в контакт с дясната си страна с асфалтовото покритие. Вещото лице посочва като причина за настъпване на произшествието - неспазена дистанция между управлявания от И. А. мотоциклет „Хонда“ и движещия се пред нея и спиращ мотоциклет „Сузуки“, която дистанция не е позволила на водача да предприеме своевременно спиране. Прието е, че водачът на мотоциклет „Хонда“, модел „ЦРБ 250Р“ с per. № ******* - И. А. е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП. В постановлението е отразено, че в резултат на ПТП Ц. С. и Е. А. получили травматични увреждания, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1 НК. Отклонено внимание на водача И. А. и късната й реакция по привеждане на мотоциклета към спиране са посочени сред причините за ПТП.