Решение № 3363 от 06.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9457/2023
- Вид
- Решение № 3363
- Подписан
- 06.06.2024
- В сила
- 21.09.2024
- Състав
- Николай Димов, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10б · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3363 гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509457 по описа за 2023 година
Производството е чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от ищцата В. Д. П., чрез адв. С. П., срещу решение № 8779 от 26.05.2023 г. по гр. д. № 11062/ 2023 г. на СРС, ГО, 113 състав, с което са отхвърлени предявените от В. Д. П. против СНЦ „Сдружение „Ф.Ш.“ за разпространение и подпомагане на изучаването на немски език и култура в Република България“ искове с правни основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ (възникнало трудовото правоотношение след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст), със заповед № 248/06.01.2023 г. на председателя на управителния съвет на сдружението, считано от 09.01.2023 г., и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Административен директор“.
С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение.
Твърди се, че районният съд превратно е приложил Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК. В случая председателят на управителния съвет на сдружението не разполага с работодателска власт, за разлика от управителния съвет, и не е бил овластен да прекратява трудовото правоотношение. Представеният от ответника протокол от смесено заседание на УС и КС на сдружението, проведено на 01.12.2022 г., е антидатиран и има за цел да санира единия от пороците на заповедта за уволнение – прекратяване на трудовото правоотношение от лице без работодателска власт и 1 без своевременно взето решение на управителния съвет, което е недопустимо. Поддържа се също, че заповедта за уволнение е незаконна и поради на основанието по чл. 328, ал. 1, т.
10б КТ и неяснота на словесно посоченото в заповедта основание за уволнение. Иска се отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.
Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника по иска СНЦ „Сдружение „Ф.Ш.“ за разпространение и подпомагане на изучаването на немски език и култура в Република България“, чрез адв. А. А. и адв. С. С.ов, се излагат съображения за неоснователност на същата и за правилност на обжалваното решение, като се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Възразява се срещу присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на въззивницата, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
С доклада по чл. 146 ГПК съдът отделил както безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което В. Д. П. е изпълнявала длъжността „Административен директор“ при ответника СНЦ „Сдружение „Ф.Ш.“ за разпространение и подпомагане на изучаването на немски език и култура в Република България“, както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 248/06.01.2023 г. на председателя на управителния съвет на сдружението, считано от 09.01.2023 г. Тези обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства по делото копия на трудов договор № 332/19.10.2020 г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 248/06.01.2020 г. на председателя на управителния съвет на сдружението.
Процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от работодателя СНЦ „Сдружение „Ф.Ш.“ за разпространение и подпомагане на изучаването на немски език и култура в Република България“, чрез неговия представител – председателя на управителния съвет на сдружението. Ответникът притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, тъй като е юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Същото се представлява от председателя на управителния съвет, съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 6 от устава, според който 2 председателят на управителния съвет представлява сдружението във връзките му с физически и юридически лица и подписва трудови, граждански и други договори от името на сдружението. Като единствен представител на сдружението в ТРРЮЛНЦ е вписан председателят на същото. Поради изложеното, както трудовият договор, така и заповедта за прекратяването му са подписани от лице оправомощено да представлява работодателя – от председателя на управителния съвет на сдружението (трудовият договор е подписан от името на сдружението чрез председателя на управителния съвет С.Х.П., а заповедта за уволнение е подписана чрез председателя на управителния съвет към издаването й Х.Н.С.).
Основателни са доводите на въззивника, че за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо да има взето решение на управителния съвет на сдружението. Този извод следва от разпоредбите на чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 10 от устава на сдружението, според които управителният съвет взема решение по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не са в компетентността на друг орган, както и от обстоятелството, че нито законът (чл. 25 ЗЮЛНЦ), нито уставът на дружеството предвиждат прекратяването на трудовите правоотношения със сдружението да е от изключителните правомощия на общото събрание на сдружението. Правомощието за вземане на решение за прекратяване на трудови правоотношение не е делегирано на председателя на управителния съвет на сдружението, тъй като от тълкуването на чл. 41, ал. 1, т. 6, вр. т. 3 от устава следва, че председателят е оправомощен само „да подписва“ трудовите договори, т.е. решението за сключването им се взема от управителния съвет на сдружението. Липсва овластяване за вземане на решения за сключване на договори и прекратяването им. В подкрепа на този извод са и представените от ищцата протоколи от проведени заседания на управителния съвет на сдружението от 24.09.2013 г. и от 23.10.2013 г., с които са били вземани решения за отправяне на предизвестия до служители на сдружението за прекратяване на трудовите им договори и за сключване на трудови договори с трети за спора лица.
В случая има взето решение на управителния съвет на сдружение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Видно от протокол от смесено заседание на УС и КС на сдружението, проведено на 01.12.2022 г., всички лица, които към този момент са били членове на управителния съвет, са взели единодушно решение трудовият договор с административния директор В. П. да бъде прекратен в началото на м. януари, след коледните и новогодишните празници. От представения от ищцата протокол от дистанционни гласувания на УС на сдружението, проведени в периода 23.11.2022 г. – 06.01.2023 г., се установява, че на 06.01.2023 г. отново е било взето решение със 7 гласа „за“ и 1 глас „против“ договорът на В. П. да бъде прекратен, считано от 09.01.2023 г. Ищцата оспорва достоверността на датата на протокола от 01.12.2022 г., но не оспорва достоверността на датата на обективираното в представения от ищцата протокол решение от 06.01.2023 г. (л. 42 – гръб от делото на СРС). Следователно, дори да се приеме за основателно твърдението на въззивницата, че протоколът от 01.12.2022 г. е бил антидатиран, то решение на управителния съвет на сдружението за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е било налице към 06.01.2023 г. – датата на 3 съставяне и връчване на процесната заповед за уволнение. Дори и двете решения на управителния съвет да са взети след връчване на заповедта за уволнение, това само по себе си не води до незаконност на уволнението. Смисълът на изискването е да има решение за прекратяване на трудовото правоотношение от органа на управление на сдружението – УС, като по-късно взетото решение потвърждава еднолично взетото решение от председателя на управителния съвет.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана, тъй като има яснота за основанието, на което се извършва уволнението. Ясното посочване на същото е важно както с оглед защитата на работника или служителя, така и заради правните последици, свързани с основанието за прекратяване. От значение е основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение. Определящо за основанието е как е обоснована заповедта за уволнение, а не посочената в същата правна квалификация и при противоречие между тях се взема предвид изложението на фактите. Те могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение и който е станал достояние на работника или служителя. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В този смисъл е решение № 346 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г. на ВКС, IV г. о., цитирано и в други решения на ВКС. В случая служителката е могла да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото й правоотношение се прекратява. След като ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 13.08.2020 г., преди да сключи трудово правоотношение с ответника на 19.10.2020 г., то за нея не е съществувало затруднение да разбере, че коректното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в процесната заповед е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – „когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, а не е чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Така – определение № 723 от 2.06.2014 г. по гр. д. № 2570/2014 г. на ВКС, III г.о.
Към уволнението е била налице материалноправната предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение, визирана в чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и посочена в заповедта на работодателя. Видно от разпореждане № **********/27.08.2020 г. на Териториално 4 поделение на НОИ – София-град, ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 13.08.2020 г., преди сключване на трудовия договор на 19.10.2020 г., поради което е била налице предпоставката за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
По изложените съображения оплакванията на въззивницата за незаконност на уволнението поради неяснота на словесно посоченото в заповедта за уволнение основание за уволнение, както и поради липса на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ са неоснователни.