Решение № 120 от 05.03.2026, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 795/2025
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 05.03.2026
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 222, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 327 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 346 · Кодекс на труда
- чл.349 · Кодекс на труда
- чл. 349, ал.1, т.8 · Кодекс на труда
- §24 · Кодекс на труда
- чл.48, ал.4 · Конституция на Република България
- чл.56 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Пещера, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20255240100795 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба, подадена от Г. К. В., ЕГН:
**********, от с. Козарско ****** чрез адвокат А. К. - АК - Пловдив, против Община Пещера ЕИК: 000351750, седалище и адрес на управление: гр.
Пещера, ул. „Дойранска епопея" № 17, представлявано от Кмета Й. М., с която са предявени следните искoве : иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание „Уволнение", наложено на ищеца Г. К. В. със Заповед № 100/01.07.2025 г. на Кмета на Община Пещера – Й. М. и за отмяна на Заповед № 102/01.07.2025 г. на Кмета на Община Пещера – Й. М., с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за извършване на поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на договора, като се впише, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.06.2025 г, на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ,; както и иск по чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ за заплащане на ищеца на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца в размер на 992,64лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2025 г. до окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че заповедите, с които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение са немотивирани, незаконосъобразни, издадени от некомпетентен орган и извън обхвата на неговите правомощия.
Сочи, че Заповед № 100/01.07.2025 г. на Кмета на Община Пещера – Й. М. е издадена на основание на чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и с нея е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за длъжността „огняр, поддръжка – 1/2 щ.бр.", с работно място на работа - Дневен център за 1 пълнолетни лица с увреждания - Пещера към Община Пещера.
Твърди че с друга Заповед № 102/01.07.2025 г. издадена на основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е прекратен трудов договор № 043 от 02.03.2020 г. с Г. К. В., поради наложено дисциплинарно наказание.
Твърди се, че на 19.05.2025 г. ищецът е сезирал работодателя си с искане да прекрати трудовото си правоотношение, считано от 01.06.2025 г., като се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ. В този смисъл се поддържа, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е приключило още на 01.06.2025 г., поради което ответникът към датата на започване на дисциплинарно производство срещу ищеца – 05.06.2025 г. и датата на издаване на процесните заповеди, не е имал качеството работодател.
Допълва, че моментът, в който се счита за преустановено занапред действието на трудовия договор е поставен в зависимост от правното основание за това, като в случая сочи, че това е чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ.
Поддържа, че при конкуренция на насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано, като цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Сочи, че в случая всяка от страните е упражнила правото си да прекрати трудовия договор без предизвестие, но доколкото ищецът е сторил това по[1]рано, то съдът следва да отмени незаконното уволнение и да осъди ответника да извърши поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовия договор.
Ищецът твърди, че работодателят не е уведомил своевременно Инспекция по труда и НАП по законоустановения начин за прекратяването на трудовия договор, а го е направил със закъснение, както и че не му е върнал трудовата книжка своевременно. На следващо място се излагат твърдения, че процесните заповеди са незаконосъобразни и поради неспазване на процедурата по извършване на конкретно запитване към Службата по трудова медицина за пригодността на работа на ищеца за изпълняване на длъжността огняр-поддръжка. Твърди, че дори и да е направено такова запитване, то същото е неправилно мотивирано и е било неизчерпателно, защото работодателят не е приложил всички писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца, ведно с трудовия договор и длъжностната му характеристика.
Твърди се, че в срокът на изтичане на предизвестието на работника до 01.06.2025 г. работодателят не е съобразил задълженията на ищеца по трудов договор и длъжността характеристика и не му е предложил в законоустановения срок друго работно място, подходящо за неговото здравословно състояние, като се съобразят с всички изредени задължения по длъжностна характеристика - т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23. т.24 и т.
25, които би могъл да извършва само и единствено физически здрав човек.
Сочи се, че работодателят е проявил дискриминационно и тенденциозно отношение спрямо ищеца, като не е информирал службата по трудова медицина конкретно за ищеца, в какво точно се изразяват трудовите му задължения, за да изрази тази служба адекватно становище точно за този работник, съобразявайки се с всички относими писмени доказателства, включително и медицински такива, които своевременно са били представяни от ищеца.
Наред с това се иска от съда да присъди на ищеца дължимото 2 обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 /два/месеца, тъй като ищецът има повече от 5 /пет/ години трудов стаж при този работодател и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. В съдебно заседание същото е уточнено в размер на 992.64 лева.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание поддържа иска против Община Пещера, представлявана от Кмета.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – Община Пещера, който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът поддържа, че ищецът е назначен на длъжност „Огняр“ в Община Пещера, с място на работа - Дневен център за пълнолетни лица с увреждания /ДЦПЛУ/ - Пещера, считано от 02.03.2020 г., съгласно Трудов договор № 043/02.03.2020 г., като считано от 01.08.2021 г. е преназначен на длъжността „Огняр, поддръжка – 1/2 щ.бр.“ съгласно Допълнително споразумение № 299/30.07.2021 г.
Сочи, че на 19.05.2025 г. от ищеца е депозирано заявление с вх. № 94Г1417-1#9/19.05.2025 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 327 от КТ, считано от 01.06.2025 г. с приложени към заявлението епикризи и ЕР на ТЕЛК при Университетска многопрофилна болница „Д-р Г. Странски" гр. Плевен № 91316, като в т. 14 комисията е дала заключение, че „работата, която изпълнява лицето Г. В. е подходяща за здравословното му състояние при спазване на противопоказанията в т.14 от ЕР.".
Допълва, че в решението като противопоказания били посочени тежък физически труд и неблагоприятни климатични условия. Твърди, че с оглед на това Община Пещера направила запитване до службата за трудова медицина за пригодността за работа на ищеца за изпълняваната длъжност Огняр, по отношение на посочените тежък физически труд и неблагоприятни климатични условия в ЕР на ТЕЛК, като Службата по трудова медицина „Нова Надежда - К" ЕООД дала становище, че Г. В. може да изпълнява посочената длъжност.
Ответникът счита, че не са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото от него основание по чл. 327 от КТ, тъй като от приложените медицински документи и становище на службата по трудова медицина не е установено да страда от заболяване, което му пречи да изпълнява настоящата си работа. Заявява, че на ищеца е предложено да прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, което последният отказал.
На следващо място ответникът излага твърдение, че ищецът злоупотребява с права, тъй като желае прекратяване на трудовото му правоотношение на неприложимо основание единствено с цел да получи обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за период от два месеца. В обобщение ответникът излага, че не е налице твърдяното от ищеца основание за прекратяване на трудовия договор - заболяване, което да не му позволява да осъществява възложената работа. По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на 3 предявените искове.
В случай, че съдът отмени атакуваните заповеди, моли за отхвърляне на иска по чл. 222, ал. 2 от КТ като неоснователен и недоказан. Ангажира писмени доказателства и претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, спрямо изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обявено е за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 043/02.03.2020 г. както и че със Заповед 100/01.07.2025 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и тази заповед е връчена на ищеца на 04.07.2025 г.
От представените от страните писмени доказателства става ясно, че между страните по делото е сключен трудов договор № 043/02.03.2020г (л.17).
Ищецът първоначално е заемал длъжността „огняр" в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания - гр. Пещера при пълно работно време от 8 ч. на ден.
Видно от допълнително споразумение № 299/30.07.2021г /л.160/ - това негово трудово правоотношение е било изменено и вече е заемал на тази длъжност 1/2 щатна бройка - с непълно работно време от 4 часа на ден, съгласно който ищецът е назначен на длъжност „огняр,поддръжка", отново на 1/2 щатна бройка в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания - гр.
Пещера /ДЦПЛУ/ при Община Пещера.
От представеното с исковата молба Заявление вх. № 94Г-14171№9/19.05.2025 г. по описа на Община Пещера (л.9) се установява, че ищецът е заявил пред работодателя си, че едностранно прекратява трудовото си правоотношение, считано от 01.06.2025г., поради влошеното си здравословно състояние, като в тази връзка е приложил медицински епикризи и експертно решение на ТЕЛК.
Приложената заповед № 100/01.07.2025г., ответникът е наложил дисциплинарно наказание - уволнение на ищеца, което принципно е юридическият факт, поради който настъпва прекратяване на трудовото правоотношение.
След това е издал заповед № 102/01.07.2025г. на Кмета на Община Пещера за прекратяване на трудовото правоотношение и същата е издадена след заповедта за уволнение.
От представеното по делото експертно решение № 91316/86 от 12.05.2025г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. Странски" гр. Плевен се установява, че съответната ТЕЛК е дала заключение (в т. 14 на решението си) - че:
Работата, която лицето изпълнява е подходяща за задравословното му състояние, при спазване на противопоказанията, посочени в същата точка от решението, които са: „Тежък физически труд. Неблагоприятни климатични условия."
Видно от длъжностна характеристика на ищеца на л. 18-19 се установява че същият има задължения посочени в раздел V т.5 – отстранява 4 дребни ремонти;т.8 грижи се за зелените тревни площи в центъра- окосяване, поливане; т.9 почиства от сняг през зимата алеите, пред и около центъра; т.10 поддържа в добро състояние сградата на ДЦПЛУ. Извършва цялостна поддръжка и частичен ремонт отговарящ на компетенциите му,, т. 12 по нареждане на директора на ДЦПЛУ участва в други дейности възникнали в процеса на работа.
От приложената към съобразяваните от ТЕЛК документи производствена характеристика (л. 249 гръб) се установява, че горните задължения са посочени съвсем лаконично: „...Извършва техническа поддръжка на кабинетите, коридорите и други помещения в рамките на своите компетентности, както и дворното пространство около центъра/косене на трева, поливане и други...".
Видно от писмо от ДИТ Пазарджик на л.116 се дава разрешение на 25.06.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Разпечатката съдържа 42 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27b1f0bd-cde5-4a39-bc9f-549776b562a7