Определение № 2244 от 01.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2244 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500584 по описа за 2026 година

Подадена е молба по реда на чл. 248 от ГПК от В. С. П. за изменение на решение рег.

№ 345/22.07.2026 год. на СОС в частта за разноските, като й бъде присъден пълния претендиран размер от 1496,27 евро, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва молбата, като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение рег. № 345/22.07.2026 год. СОС е отменил решение № 11 от 19.01.2026 год. по гр.д. № 841/2024 год. по описа на РС-Своге в частта, с която съдът е признал за установено по предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу В. С. П. с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата В. П. дължи на дружеството следните суми: сумата от 2 259,33 евро главница, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., в имот, находящ се гр. София, район „Н.“, ж.к. „Н. 2“, бл. 253, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № 56574, инсталация 4000042878, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане; сумата от 380,67 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г.; сумата 17,74 евро – главница, представляваща цена за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от м. юли 2021 год. до м. април 2023 год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 426 от 22.10.2024 год. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 704/2024 год. на РС-Своге, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 546,71 евро разноски в исковото производство и сумата 73 евро разноски в заповедното производство, като вместо това е 1 постановил друго, с което е отхвърлил изцяло исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. С. П. с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.

149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати В. С. П. ЕГН **********, с. Р. сумата 1084 евро, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Във въззивното производство В. П. е представила списък по чл. 80 от ГПК за направени по делото разноски, както следва: сумата 613,55 евро /1200 лева/ разноски за заплатен адвокатски хонорар в първоинстанционното производство; сумата 409,03 евро/800 лева/ - заплатен адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 704/2024 год. по описа на РС-Своге; сумата 54 евро – държавна такса за въззивното производство; 16,80 евро – допълнително заплатена държавна такса и 400 евро – заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

С молба от 24.07.2026 год. въззивницата е поискала изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат увеличени до пълния претендиран размер съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения:

Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, както и доказателства, че страната реално е направила разноски в претендирания размер и да е отправено искане до съда за присъждането им.

В случая въззивният съд е отменил обжалваното решение и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил изцяло предявените срещу ответницата-молител искове, поради което на същата се дължат направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

С решението на въззивния съд са присъдени разноски в общ размер от 1084 евро, от които: сумата 613,55 евро /1200 лева/ разноски за заплатен адвокатски хонорар в първоинстанционното производство; сумата 54 евро – държавна такса за въззивното производство; 16,80 евро – допълнително заплатена държавна такса и 400 евро – заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Съдът е пропуснал да присъди единствено претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за представителство на страната по ч.гр.д. № 704/2024 год. по описа на РС-Своге. В това производство е била издадена заповед за изпълнение № 426 от 22.10.2024 год. по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за претендираните суми, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от В. П. чрез пълномощника й адв. В., като с възражението са представени договор за 2 правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Заплатеното адвокатско възнаграждение за подаване на възражение е в размер на 800 лева, като е направено и искане за присъждане на разноските.

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се подава в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, с което законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размера съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.

Все пак съдът намира, че попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска защита и за нея следва да се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение.

Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като разпоредбата на чл.

7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез 3 депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение.

Ето защо, при определяне на разноските за адвокатското възнаграждение за адв. В. за осъщественото процесуално представителство на длъжника по заповедното дело, съдът съобрази конкретно извършеното от пълномощника процесуално действие, изразяващо се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което не следва да се мотивира, поради което намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в минималния размер от 102,26 евро /200 лева/, установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. За разликата до пълния претендиран размер искането за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение рег. № 345/22.07.2026 год. на СОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати В. С. П. ЕГН **********, с. Р. допълнително /освен присъдените 1084 евро/ сумата 102,26 евро разноски, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. П. за изменение на решение рег. № 345/22.07.2026 год. на СОС в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4