Решение № 150 от 19.12.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Раднево, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100548 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. Г. чрез адв.А., с която срещу ответника „Иновативни финанси“ ООД е предявен установителен иск иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.

Ищецът твърди, че при направена справка в Централния кредитен регистър към БНБ, установил че е подаден като длъжник от „Иновативни финанси“ ООД във връзка с просрочено задължение с идентификатор на кредита ************, цедирано на ответника на ******** г. с договор за цесия от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди, че задължението произтичало от договор за кредит №*********/14.04.2016 г. сключен между него и „ Ай Ти Еф ГРУП“ АД, като към 16.02.2024 г. задължението му възлизало на 86,77 лева. Твърди, че получил поредното уведомително писмо за процесното вземане и многократно е провеждал телефонни разговори със служители на кредиторите вкл. и с такива на ответника като е правил възражение за изтекла погасителна давност и искал задължението да бъде отписано на това основание. Твърди, че от страна на ответника, както и от предишните кредитори не са предприемани действия по принудително събиране на вземането и към настоящия момент бил изтекъл период повече от пет години. Предвид изложеното иска от съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че ищецът М. А. Г. не дължи на ответника „Иновативни финанси“ ООД сума в размер на 86,77 лева, произтичаща от 1 договор за кредит „ Ай Ти Еф ГРУП“ АД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Иновативни финанси“ ООД , действащо чрез адв. Г. - САК, с който моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Моли на основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските в производството да се възложат в тежест на ищеца, тъй като ответното дружество не било дало повод за завеждане на делото, тъй като длъжникът е имал възможност да се позове на изтеклата погасителна давност и извън процеса. Алтернативно, ако съдът все пак приеме, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, моли адвокатското възнаграждение да бъде определено в минимален размер С протоколно определение№271 от 20.11.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесното вземане произтича от договор за кредит №*********/14.04.2016 г. сключен между ищеца и „Ай Ти Еф ГРУП“ АД, придобито от ответника по силата на договор за цесия от ******** г. сключен с “Агенция за събиране на вземания” АД в качеството на цедент, както и че е погасено правото на принудително изпълнение за вземането с оглед изтичане на определения в закона давностен срок.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже, че след настъпване на изискуемостта на главницата по процесния договор, са настъпили фактите, на които основава възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, 2 осъществени извън съдебното производство. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от 1.02.1990 г., II г. о., както и поновата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение. В конкретната хипотеза по делото като доказателства са представени – уведомително писмо от ответно дружество до ищеца, с което го уведомяват, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******** г., “Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на цедент, е прехвърлила на „Иновативни Финанси” ООД всички свои вземания към ищеца, произтичащи от договор за кредит № *********/14.04.2016 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп" АД, които “Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобило по силата на сключени договори за цесия и справка за кредитна задлъжнялост от Българска народна банка – Централен кредитен регистър, от която е видно, че ответното дружество е подавало информация за ответника като длъжник. Предвид гореизложените обстоятелства, предявеният иск е допустим.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава иска по основание и размер, както и че не оспорва, че предвидената в закона давност е изтекла.

В проведено открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв. А. поддържа исковата претенция, като предвид направеното от ответника признание на иска, желае производството да се проведе при усл. на чл. 237 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и да присъди на ищеца сторените разноски в производството.

С признаване на иска от страна на ответника и с оглед направено искане от ищеца за постановяване на решение при признаване на иска и съгласно чл.

237, ал. 1 от ГПК, съдебното дирене по делото е прекратено.

С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са 3 предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като съдът не следва да мотивира решението по същество.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските по делото се възлагат на ответника, ако ищецът е спечелил делото. В настоящия случай, предявеният и с к е основателен, което принципно дава основание за присъждане на сторените от ищеца разноски.

Въпреки признанието на иска от страна на ответника, съдът намира, че е дал повод за завеждане на настоящото дело, съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, той дължи разноски. В случая, ответникът не е предприел действия за отписване на погасеното по давност задължение от Централния кредитен регистър (ЦКР). Това негово бездействие е в пряко противоречие с правото на ищеца да не фигурира с погасени по давност задължения в регистри, които оказват влияние върху неговата кредитна история и достъп до финансови услуги.

Настоящият съд взема предвид практиката на Върховния административен съд (ВАС) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), които последователно приемат, че данните за задължения, погасени по давност, следва да бъдат отписани от публични регистри, като ЦКР, тъй като тяхното продължително съхранение след изтичане на давностния срок представлява неправомерна обработка на лични данни и противоречи на принципите на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR). Съгласно чл. 5, ал. 1, б. "д" от GDPR, личните данни трябва да се съхраняват във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които те се обработват. След като едно задължение е погасено по давност и кредиторът е изгубил правото си на принудително изпълнение, целта за обработка на данните в ЦКР (предупреждение за кредитоспособност) вече не е актуална. Продължаващото поддържане на такава информация създава неблагоприятни последици за длъжника, който на практика вече не е обвързан от съществуващо, подлежащо на изпълнение вземане.

Следователно, бездействието на ответника да актуализира информацията в ЦКР, въпреки настъпилата давност, е принудило ищеца да потърси съдебна 4 защита. Това бездействие се явява основателен повод за образуване на делото.

По делото са представени доказателства за направени разноски от ищеца, а именно: 50.00 лв. за платена държавна такса и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, което прави общо 450. 00 лв. Тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *********** не дължи на “Иновативни фананси” ООД, ЕИК 201257149 със седащище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ул. “Вяра” №24, бизнес сграда, ет.3 сума в размер на 86.77 лева, представляваща задължение по договор за кредит №*********/14.04.2016 г. сключен с „ Ай Ти Еф ГРУП“ АД и прехвърлено на“Иновативни фананси” ООД, ЕИК 201257149 с договор за продажба и прехвърляне на вземания от ******** г. от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

ОСЪЖДА “Иновативни фананси” ООД, ЕИК 201257149 със седащище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ул. “Вяра” №24, бизнес сграда, ет.3 да заплати на М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *********** сторените в производството разноски в размер на 450.00 лева / четиристотин и петдесет лева/ на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5