Решение № 104 от 18.11.2024, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Айтос, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20242110200442 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК: 205756975, чрез изпълнителния директор Г. Д. М., адрес:

***, против НП № 60/ 21.08.2024г. на Директор на басейнова Дирекция „Черноморски район“. Със същото е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.200, ал.1, т.31 вр.чл.155, ал.1, т.22 Закон за водите (ЗВ).

Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.

Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП.

В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище.

Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

По време на проверка на място на 08.09.2023г след обход на язовирната стена свид. С. Р. и В. К. установили, че язовир „Чатала-29“ не почистен исъставили Констативен протокол №Б750/18.09.2023г(л.8) , в който дали на собственика предписание „да се осигури 1 водопроводимостта на водоприемника чрез премахване на израстналите във водното течение дървета ,дънери ,храсти паднали или с опасност да паднат„ със срок на изпълнение 12.12.2023г.

На 29.03.2024г от свидетелите С. Р. и В. К. след неколкократно удължаване на срока била извършена повторна проверката на язовир *** в зeмлищeтo на ***, ПИ№*** и ПИ №***. Съгласно Договор за дарение от 28.08.2020г(л.13) и Aкт за публична държавна собственост №10083/10.09.2020г (л.15), Aкт за публична държавна собственост №10084/10.09.2020г (л.16)и Aкт за публична държавна собственост №10085/10.09.2020г.

(л.17) язовира е публична държавна собственост, поради което на проверката бил поканен да присъства представител на стопанисващото го юридическо лице- Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.

Съставен бил Констативен протокол №Б-167/29.03.2024г. (л.9), в който свид. Р. описала, че не са предприети действия за разчистване на речния участък осигуряващ проводимостта на водоприемника.

След изпратена покана за съставяне на АУАН, на 05.04.2024г. в присъствие на упълномощен представител на въззивника бил съставен АУАН № 116/05.04.2024г., за това, че не e изпълнено предписанието, дадено с писмо изх.№53-00-247/А1/21.11.2023г B срока пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH е постъпило писмено възражение пo АУАН с изх. № на въззивника от 12.04.2024г, което е прието от АНО за неоснователно.

На 21.08.2024г въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.200, ал.1, т.31 вр.чл.155, ал.1, т.22 Закон за водите, на въззивника било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото показанията на св. Р. и К. . Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

От правна страна:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено 2 атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон , съгласно Заповед № 117/20.06.2023г и Заповед №12/01.02.2024 на Директора на БДЧР във връзка с правомощията на свид.К. и Заповед №РД-10-243/07.09.2023г на Областния управител на Бургаска Област-П. Я. (л.2730).

3

НП е редовно връчено на нарушителя на 27.08.2024г.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при нарушение на материалния закон и по-специално относно задължителните реквизити на АУАН И НП. Акта за установяване на административно нарушение и НП трябва да съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, за да обосноват законосъобразното провеждане на административно –наказателното производство. Нормата на чл.57 ЗАНН е императивна и липсата на който и да било от изброените реквизити обуславя отмяна на НП без да се разглежда спора по същество. В конкретния случай , съдът в резултат на вмененото му задължение за служебна проверка, констатира липса на дата на извършване на нарушението(чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН).

В текста на АУАН е посочено, че нарушението е описано по следния начин :

“ неизпълнение на предписанието, дадено с писмо изх.№53-00-247/А1/21.11.2023г“. В текста на НП е посочено, че „не е изпълнено предписание на Директора на БДЧР-контролен орган, издадено от Директора на БДЧР на осн.чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ вр.чл.188, ал.1, т.1 ЗВ “ В действителност показанията на свидетелите и приложените към АНП писмени материали сочат, че нарушението се изразява в неизпълнение на предписанията , дадени в Констативен протокол №Б-750/18.09.2023г(л.8) , в който на въззивника е дадено предписание „да се осигури водопроводимостта на водоприемника чрез премахване на израстналите във водното течение дървета ,дънери ,храсти паднали или с опасност да паднат„ със срок на изпълнение 12.12.2023г.

Твърдяното нарушение се извършва чрез бездействие (като не са предприети действия за изпълнение на указанията) в определения срок. Срокът за изпълнение на предписанията е до 12.12.2023г (в последствие неколкократно е удължаван до 28.02.2024) .Следователно датата на нарушението е непосредствено след датата, до която въззивника е имал нормативно установената възможност да изпълни предписанието. За периода 18.09.2023г - 28.02.2024 жалбоподателят е имал правноустановена възможност да изпълни указанията. Нарушението е извършено отново в период от време, който започва на 29.02.2024г и като всяко нарушение , осъществявано чрез бездействие обхваща период от време . Следва да се отбележи, че в текста на АУАН и НП липсва дата на нарушението. Посочено е кога са издадени протоколите, до кога е датата за изпълнение на предписание, но в нито един от двата документа, които имат функция да определят рамката на обвинението в адм.наказателния процес няма посочена категорично от АНО дата на нарушението. По мнение на настоящия съдебен състав в този случай текстът на НП не покрива критериите на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за надлежна дата на нарушението, което да дава възможност на нарушителя адекватно да изгради защитата си (доколкото НП очертава рамките на „обвинението“), т.к. същия е бил поставен в невъзможност да разбере кога се твърди, че е извършил нарушението. Пак по мнение на решаващата съдебна инстанция нарушението извършено в периода 29.02.2024г – 29.03.2024г, т.к. това е периодът за който е доказано , че 4 указанието не е изпълнено и водоприемника не е почистен.

Посоченият недостатък на АУАН и НП съдът , счита за съществено процесуално нарушение, само по себе си достатъчно за отмяна на атакувания адм.акт.

Не на последно място язовирът, за който е издаден АУАН и НП не е описан с точни координати на имотите, върху които се намира, а именно ПИ № ***, ПИ №***, ПИ №*** съгласно Актовете за държавна собственост, а са посочени само ПИ № ***, ПИ №***, което описание на мястото се явява непълно от гл.т. на императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. третия ПИ , които е пропуснат да бъде посочен при описание на мястото на нарушението се намира дори в землището на друго населено място, а именно -с.Пещерско.

Като правна квалификация на нарушението наказващия орган е посочил нормите на чл. 155, ал.1, т.22 ЗВ, вр.с чл. 188, ал.1, т.1 ЗВ. Съгласно чл.155, ал.1, т.22 ЗВ „Директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като: издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон.“ Разпоредбата на чл. 155, ал.1, т.22 ЗВ няма как да бъде нарушена от жалбоподателя, тъй като същият не е неин адресат. Това противоречие при правната квалификация на нарушението представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като е лишило наказаното лице от възможност да разбере точно в какво нарушение е обвинено и да организира адекватно защитата си. В този смисъл решение № 101/22.12.2015 г., по НАХД № 291/2015 г. по описа на Поморийски РС, потвърдено с Решение № 587/01.04.2016 г. по КНАХД № 252/2016 г., по описа на Адм.Съд –Бургас.