Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1085 от 19.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 724/2024
Вид
Решение № 1085
Подписан
19.08.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Пловдив, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330200724 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-006854/06.12.2023г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на С. Т. П., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнети общо 10 контролни точки.

С. Т. П. навежда в жалбата си твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв.

П., който поддържа жалбата и взема становище, че в акта и НП била посочена различна правна квалификация, а приобщеният по делото диск с видео запис не отговарял на изискванията в НПК за приобщаване на доказателства.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище до съда се излагат доводи за потвърждаване на процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно и 1 се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.11.2023г. около 08:04 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят С. Т. П. управлявал лек автомобил „Форд Фиеста 1.4 ДИ” с рег. № *** като на кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ с бул. „6-ти Септември“ преминал на забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба работеща в нормален режим. Това обстоятелството било констатирано от св. И. Л. Д. - *** в ***, който спрял за проверка водача, след която съставил на последния акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков номер 928371/13.11.2023г. Нарушението в същия било квалифицирано по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал като възразил, че не е преминал на червен сигнал. Тези възражения не били приети от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. И. Л. Д., АУАН с бланков номер № 928371/13.11.2023г., справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, както и вещественото доказателство – компакт диск от общинско предприятие по контрола на движението, съдържащ два видеофайла и два файла със снимков материал.

В хода на съдебното производство беше разпитан актосъставителят И. Л.

Д., който потвърждава констатациите в съставения срещу жалбоподателя акт.

В допълнение сочи, че на процесната дата се е намирал на кръстовището на „Чифте баня“ на бул. „Цар Борис 3 Обединител“ с бул. „6-ти Септември“ в гр.

Пловдив, като е бил позициониран в самото кръстовище и по този начин е имал видимиост към цялото кръстовище, включително и към светофара от страната на жалбоподателя, когато около 08:00 часа е видял как лек автомобил „Форд“ е извършил маневра ляв завой от бул. „Цар Борис 3 Обединител“ в посока бул. „6-ти Септември“ на червен забраняващ сигнал на светофара.

Автомобилът бил спрян на момента, а водачът му установен и съответно 2 наказан.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д. като обективни, непротиворечиви, логични, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства и с вещественото доказателство – компакт диск.

В качеството на свидетел бе разпитана и М. Д.а П.а – *** на С. П., която сочи, че на процесната дата и място се е возила в л.а.„Форд Фиеста” с рег. № *** заедно със *** си, като на кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ с бул. „6-ти Септември“ мъжът й направил завой на ляво и навлязъл в кръстовището на зелен светофар. Свидетелят сочи също, че навлизайки в кръстовището пред тях и зад тях имало и други автомобили, като предните се забавили и точно в този момент се появил служител на Сектор „Пътна полиция“, който бил на самото платно, който ги отклонил към ул.

„Четвърти януари“ където на жалбоподателя бил съставен акт за преминаване на червен светофар.

Съдът кредитира показанията на св. П.а в частта, в която тя потвърждава, че на 13.11.2023г. около 08:04 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № *** е направил ляв завой на кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ с бул.

„6-ти Септември“, както и че в този момент полицейски служител е бил на самото платно и го е спрял за проверка. Настоящият състав, обаче, не дава вяра на показанията й, че съпругът й е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба, както и че имало коли и зад него, тъй като от самия видеозапис, приложен по делото като веществено доказателство, се вижда ясно, че в момента когато С. П. преминава през кръстовището всички останали автомобили които се намират на светофара от страната на жалбоподателя спират – както тези отстрани на него, така и тези зад него. Освен това, ако отговаряше на истината, че автомобилът е преминал на зелена светлина, дори и това да е било сторено малко преди включване на червения сигнал то времето от началото на светването на жълта светлина, до светването на червена светлина е ноторно известно, че е повече от три-четири секунди, което означава, че автомобилът за това време вече би преминал през цялото кръстовище, защото и от видеозаписа се вижда, че не е имало никакво забавяне на движението в последното, и не би бил спрян от полицейските служители. Също така не може да бъде подминат и фактът, че свидетелката е 3

*** на жалбоподателя, поради което е пряко заинтересована от изхода на делото.

Не на последно място съдът не намира причини и някакъв интерес от страна на полицейските служители да спират и да санкционират жалбоподателя, ако той не е имал някакво неправомерно поведение. В показанията си пред съда полицейският служител е категоричен в показанията си, че лично е възприели как автомобилът управляван от П. преминава на червен сигнал на светофара, като дори и св. П.а потвърждава, че полицейският служител е имал пряка видимост към автомобилите и светофарите на кръстовището, защото се е намирал на самото платно, както сочи и св. Д., като няма причина същият да си измисля това обстоятелство и да лъжесвидетелства.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от С. П. административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. Въз основа на цялостния доказателствен материал съдът установява, че действително на процесната дата в гр. Пловдив жалбоподателят, управлявайки л.а. „Форд Фиеста 1.4 ДИ” с рег. № ***, е преминал през кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ с бул. „6-ти Септември“ на забранителен /червен/ сигнал при функционираща светофарна уредба. В подкрепа на горния извод са преди всичко показанията на св. Д., за който се установи, че е съставил АУАН след като е възприел лично нарушението, като именно той се явява и очевидец на същото, тъй като е бил в пряка и непосредствена близост до мястото на нарушението, който от друга страна е непредубеден и независим източник на информация. От показанията на последния се установи, че той лично е видял как жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като тези му възприятия се подкрепят и от приложеното веществено доказателство - 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен с охранителна 4 камера на общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ и отразяващ, че в момента, в който С. П. навлиза в зоната на кръстовището всички останали автомобили, които се намират на светофара от страната на жалбоподателя спират. В подкрепа на горните изводи е и АУАН, който има доказателствена сила до доказване на противното, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, като от страна на жалбоподателя не бе оборена материалната доказателствена сила на акта, тъй като на никой етап от развитието на административното производство, включително и в съдебната фаза пред настоящата инстанция, не се ангажираха каквито и да било доказателства от С. П., които да подкрепят възраженията изложени в жалбата му, като за тази цел не спомогна и разпита на ангажирания от жалбоподателят свидетел П.а, чийто показания бяха дискредитирани по посочените по-горе съображения.

Неоснователно е възражението, че приобщеният по делото диск със видеозаписи не отговарял на изискванията на НПК. Това е така, тъй като в съдебно заседание се извърши и оглед на последния, като се възпроизведе съдържанието му. При оценка на вещественото доказателство и съдържащите се в него видеофайлове съдът взе предвид, че последният е съставен не нарочно за административнонаказателното производство, тъй като както се посочи съдържа запис направен с охранителна камера на общинско предприятие по контрола на движението, при която процесът за заснемане зависи единствено от това да бъде включена и след това заснема непрестанно всички ППС-та на конкретния пътен участък. В тази връзка съдът намира, че следва да се приеме като валидно, допустимо и необходимо доказателство по делото, тъй като по него се съдържат следи от нарушението. Константна е съдебната практика на ВКС относно кредитирането с доверие на такъв тип записи, които са направени от охранителни камери, доколкото последните не са съставени изключително за конкретното производство. Същото е и в контекста на конституционно гарантираното право на лицата на личен живот и забраната лицата да бъдат заснемани, фотографирани без знанието им или въпреки изричното им несъгласие. Впрочем в случая не самото лице е било записано, а единствено управлявания от него автомобил, което и изключва случая от обхвата на посочената норма.

Нарушението е правилно квалифицирано, като не се споделя 5 възражението, че в акта и НП била посочена различна правна квалификация, тъй като видно от тяхното съдържание, тя е напълно идентична, а именно по чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая в санкционния акт ясно и точно е посочено в какво се състои несъобразяването на поведението на водача на МПС със светлинните сигнали, а именно – преминаване на забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Това описание е достатъчно ясно, за да може привлеченият към отговорност да организира защитата си относно това нарушение, а административнонаказващия орган изчерпателно е посочил признаците от състава на вменената на санкционираното лице нарушена разпоредба. Става ясно, че нарушителят е преминал на червен сигнал, което е забранено и за което му е съставен акт.

Правилно е била ангажирана и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 100 лева, поради което и не може да подлежи на корекция от съда.

По отношение на въпроса с отнетите контролни точки, категорична е практиката на касационната инстанция в това отношение, че отнемането на контролни точки не е административно наказание. То е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване.