Решение № 336 от 14.11.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. гр. Добрич, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Д.

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500298 по описа за 2022 година Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№690/24.03.2022г., подадена от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез гл.юрисконсулт в ОД“Земеделие“гр.Д. –М. Д., срещу решение №21/01.03.2022г. по гр.д.

№359/2021г. на РС-Ген.Т., с което се признава за установено правото на собственост на С. Й. И. ЕГН ********** и Т. Й. Н. ЕГН ********** върху следния поземлен имот: дворно място с площ от 4 795 кв.м., съставляващо част от ПИ с идентификатор ***. по КККР на с. З., общ. Г.Т., целия с площ от 31 562 кв.м., вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване-за стопански двор, с номер на предходен план 000065, идентичен с част от имот с пл.№65 извън регулацията на с. З. с площ от 4 795 кв.м., разположена в североизточната част от имота с граница на северозапад ПИ с идентификатор ***, граница на югоизток ПИ с идентификатор ***, а на североизток и югозапад границите са продължение на граничните линии на имот с идентификатор *** на североизток и югозапад, при граници и съседи на целия поземлен имот :ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** на основание давностно владение и наследство от Й.Д.Д., бивш жител на с. З., общ. Г.Т., починал на 10.04.2001г., за периода от 1941г. до настоящия момент.

Иска се отмяната на обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Оплакванията са да не е изследван статута на имота и приложимостта на нормите на ЗСПЗЗ по отношение на него, да е изведен решаващ извод, несъответен на експертизата, да са възприети безкритично гласните доказателства. Излагат се твърдения за факти и обстоятелства относно собствеността и статута на имота, обсъждат се доказателства, обсъждат се 1 хипотези за придобиване на имота като земеделска земя от Държавата, извежда се извод и, че Държавата е собственик, а ако и да не може да се легитимира като собственик, то и ищците не са собственици. Тъй като не разполагали с документ за собственост не могли да заявят имота за възстановяване по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявяването на установителния иск бил начин за заобикаляне на законовите разпоредби.

Насрещната страна в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на жалбата, с въведени повторно твърдения за факти относно произхода на претендираните от тях права и обсъждане на събраните по делото доказателства за тяхното установяване. Аргументира се извод за правилност на решението, чието потвърждаване иска.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Предмет на гр. д. №359/2021г. на РС-Ген.Т. е предявен с искова молба вх.№1700/11.10.2021г. от С. Й. И. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к.“Д.***, и Т. Й. Н. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“К.Д.**, чрез упълномощения адвокат Д.Ч., срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите с административен адрес гр. С., бул. „Х.Б.**, установителен иск за право на собственост- установяване по отношение на ответника правото на собственост на ищците върху поземлен имот-дворно място с площ от 4 795 кв.м., съставляващо част от ПИ с идентификатор ***. по КККР на с. З., общ. Г.Т., целия с площ от 31 562 кв.м., вид на територията –земеделска, начин на трайно ползване-за стопански двор, с номер на предходен план 000065, идентичен с част от имот с пл.№65 извън регулацията на с. З. с площ от 4 795 кв.м., разположена в североизточната част от имота, с граница на северозапад -ПИ с идентификатор *** , граница на югоизток -ПИ с идентификатор ***, а на североизток и югозапад границите са продължение на граничните линии на имот с идентификатор *** на североизток и югозапад, при граници и съседи на целия поземлен имот :ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***. на основание давностно владение и наследство от Й.Д.Д., бивш жител на с. З., общ. Г.Т., починал на 10.04.2001г., за периода от 1941г. до настоящия момент.

Твърди се от ищците, че баща им Й.Д.Д., починал на 10.04.2001г., е притежавал в с.З., общ.Ген.Т. дворно място от около 7.5дка, половината от които към 1950г. разположени в застроената част на селото, в южната част.

По плана от 1968г. част от този имот –площта от 2650кв.м. била планоснета с пл.№63 в кв.8. За този част от имота по плана от 1968г.били отредени парцел IХ-63 , в който попадали 1095кв.м, парцел VIII-63, в който попадали 845кв.м., 230кв.м. били отредени за улица, извън неговата регулация останали 481кв.м.В парцел IХ-63 попадало жилището, обитавано от баща им и 2 съпругата му до тяхната смърт. Останалата част от дворното място от 4795кв.м./т.е.частта извън пл.63 с площ от 2650кв.м./ съставлявала част от имот с пл.№65 по плана на селото, извън регулация, но в строителните му граници.

Имотът с площ от около 7.5дка баща им придобил от своя баща Д.Д.К., починал през 1964г., който през 1941г. разпределил притежаваните от него имоти между синовете си. Този имот дал на баща им да си построи къща в него и да издържа семейството си. Частта от имота извън регулация от общо 5276кв./частта от пл.№63 от 481кв.м. и частта от пл.№65 с площ от 4795кв.м./е заснета в проект за план на с.З. по програма ФАР/не влязъл в сила/ с проектен №*** и в регистъра към него е записана на наследници на Д.Д.. След справка в Общинска администрация по повод обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт установили, че изключената от регулацията на селото част е включена в Общински и държавен поземлен фонд, като 481кв.м., част от имот с пл.63 ,понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.З. се стопанисва от Общината, а 4795км.м , част от имот с пл.№65, понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.З., целия с площ от 31.556дка, включен в ДПФ - частна държавна собственост

Излага се и, че след разпределяне на притежаваните от дядо им имоти между синовете му, респ. предоставяне на имот от около 7.5дка на баща им с оглед неговото задомяване, в парцел IХ-63 било жилището на баща им, а останалата част от 5276кв.м. използвал за задоволяване на потребностите на семейството си и набавяне фураж на животните, които отглеждал. Те продължили да владеят и ползват имота по същия начин- в годините назад отглеждали за собствени нужди люцерна, царевица, отдавали го и под наем, като получавали възнаграждение за това.

През 1950г. наследодателят им влязъл в ТКЗС с нива от 20дка, а неговия баща с нива от 50дка, както и с животни и земеделски инвентар, според заявление-декларация от 26.08.1950г. и карта за собствена земя №120 и заявление-декларация от 12.08.1950 и карта за собствена земя №76. В изготвения от ТКЗС с.З. Списък на член-кооператорите за притежаваната от тях земя за лично ползване, под №39 бил вписан баща им със собствена земя за лично ползване от 5дка, брат му И.Д. с 5дка собствена земя за лично ползване и техния баща Д.Д. с 5дка собствена земя за лично ползване.

Твърдят посочените в списъка 5дка да са останалите извън регулация 5276дка от имота на баща им, 481кв.м. от които част от пл.№63 и 4795кв.м.част от пл.65 .Към момента на образуване на ТКЗС имотът бил в строителните граници на селото, собствеността върху него била запазена в реални граници, на основание чл.10, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г. имотът можел да се придобива по давност, да се наследява, да бъде предмет на разпоредителни сделки. Съгласно т.9 от ППВС№4/1963г., кооператорите запазват правото си на собственост върху внесената земя в нейните реални граници, когато земята се намира в регулационните граници. В селищата, за които няма утвърден регулационен план/такъв за с.З. бил утвърден през 1967г./ за имоти, включени в резулационните граници по смисъла на Примерния устав на ТКЗС, следвало да се считат местата, намиращи се в застроената им част. Липсвало основание за легитимиране на Държавата като собственик на процесния имот. Отреждането на имота като част от пл.№65 с начин на трайно ползване „стопански двор“ не можело да послужи като 3 придобивно основание. Имот с пл.65 бил в строителните граници, липсвало отреждане със съответния властнически акт. Както баща им, така и те никога не са изгубвали владението върху процесната част от имота с площ от 4795кв.м. Тази част не била завземана от ТКЗС. Стопанският двор се намирал на противоположния край на селото. Държавата не можела да се легитимира като собственик на основание чл.10б, ал.5/предишна ал.4/от ЗСПЗЗ във вр.чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, върху имота нямало разположени обекти на организации по пар.12 и пар.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не съставлявал негодна за ползване земя, нито на основание решение за възстановяване по чл.18ж, ал.1 или чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Процесната земя не подлежала на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като не е била внасяна в ТКЗС, нито отнемана чрез друг способ от Държавата

Пред районния съд /в писмения отговор/ ответникът е оспорил иска с търдения, че ищците не се легитимират като собственици. Имотът с пл.№65 бил с начин на трайно ползване „стопански двор“. За имота не бил съставен акт за държавна собственост по причина, че на МЗХГ не е предаван архив за работата на ликвидационните съвети. Списъкът на член кооператорите за притежавана земя за лично ползване не бил годно доказателство за правото на собственост, тъй като това били земи, предоставени на член кооператорите за лично ползване, вид помощ след като са внесли земите си в ТКЗС. Планът по програма ФАР не бил годно доказателство за правото на собственост. Целите на програмата били в насока съвместяване на данни от плана за земеразделяне, извършените геодезически заснемания, урбанизирани и неурбанизирани територии и да се изчистят припокриванията. Картата №76 представлявала опис-декларация от Д. Д. на всички притежавани земи и в нея не се установявало наличие на градини. Описани били 4 парчета от общо 90дка и 5 ара, както и 1 парче лозя от 2 дка и 5 ара. По заявление от 1991г. на наследниците му били възстановени 90.001дка земеделски земи в с.З.. Всички имоти, които се генерират като държавна частна собственост, ДПФ, стопански дворове-застроени и незастроени-по чл.27, ал.6, ал.8 и пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, МЗХГ ги било завело в баланса на държавните имоти. Имот пл.65 бил включен в инвертаризационния опис по сметка 2201-„Земи, гори и трайни насаждения-стопански дворове на територията на област Д..

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищците като такава по 124 ал.1 от ГПК. Правният си интерес от съдебното отричане на правата на Държавата ищците обосновава с включване на имота в ДПФ, съвкупността от земеделски земи, които са собственост на държавата, което според ищците не отразява действителното правно положение, защото те са били собственост на наследодателят им Й.Д.Д. по наследство от Д.Д.К. и давност, респ.понастоящем тяхна собственост по наследство и давност.

Ответникът не оспорва качеството на страните на наследници на Й.Д.Д.

, починал на 10.04.2001г., нито качеството на последния на наследник на Д.Д.К., починал на 21.08.1964.. Така и удостоверение за наследници с изх.

Разпечатката съдържа 25 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27ae97af-5d7c-4520-8d22-98d91435eca8