Определение № 1963 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1963 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

М.а Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900875 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. К. срещу решение № 223 от 27.11.2024 г. по в. гр. д. № 296/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 226 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 97/2022 г. на Габровски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на сестра му Тони И.а К.а при ПТП, настъпило на 18.12.2018 г., съответно за сумата от 100 000 лв. и за сумата от 2004 лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че по делото не е доказана особена близост между ищеца и починалата му сестра, която да надхвърля обичайната такава между брат и сестра. Твърди, че съдът е игнорирал събраните по делото свидетелски показания, видно от които пострадалата и брат постоянно са си помагали, работили са заедно като музиканти в България, а след това и в Сърбия, където са претърпели тежки моменти заради войната, както и че К.а временно е живеела в жилището на брат си, а неговите деца е възприемала като свои.

Оспорва становището на съда, че по делото не е установено болките и страданията на ищеца да са били по-големи по интензитет и продължителност от обичайните при загуба на сестра. Позовава се на заключението на съдебнопсихиатрична експертиза, според което вследствие смъртта на сестра си А. К. е преживял депресивна реакция, като е изпитвал безпокойство, тревожност, потиснато настроение, страдал е от безсъние, загубил е работата си и е 1 пропушил. Навеждат се доводи, че болките и страданията на ищеца от внезапната загуба на сестра му са трайни и продължават към настоящия момент. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че въззивният съд не е взел предвид формираната съдебна практика по сходни случаи. В жалбата се аргументира становище, че при постановяване на решението съдът не е съобразил директния ефект и обвързващата сила на Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление и за замяна на Рамково решение 2001/2020/ПВР на Съвета.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. в хипотезата на пряк иск на ищеца, в качеството му на брат на загиналата при ПТП, срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 2.

Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“ съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?; 3. Задължително ли е братята и/или сестрите да са живели непрекъснато и постоянно в едно общо домакинство, за да се обоснове „особено близка връзка“ с починалия, по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?; 4. Какво се разбира под израза: „житейски ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характера на изключителна“ съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?; 5. Кои са критериите, определящи наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетение и починалия, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 6. В кои случаи на лицата от разширения кръг се признава правото на обезщетение за причинени неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт?;

7. Относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки?“. Твърди, че по формулираните въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовава: по въпросите по т. 1 и т. 2 – на решение № 61 от 17.05.2022 г. по т. д. № 723/2021 г. на ВКС, II т.о. и решение № 163 от 17.10.2024 г. по т. д. № 1925/2023 г. на ВКС, I т.о.; по въпросите по т.

3 – т. 5 – на решение № 50064 от 04.07.2023 г. по т. д. № 990/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о. и 2 решение № 163 от 17. 10. 2024 г. по т. д. № 1925/2023 г. на ВКС, I т.о.; по въпросите по т. 6 и т. 7 – на решение № 50123 от 17.01.2023 г. по т. д. № 1220/2021 г. на ВКС, II т.о., решение № 50064 от 04.07.2023 г. по т. д. № 990/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 50042 от 13.07.2023 г. по т. д. № 1010/2022 г. на ВКС, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о.; решение № 60143 от 01.12.2021 г. по т. д. № 1796/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 50012 от 24.07.2023 г. по т. д. № 2383/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 50166 от 15.08.2023 г. по т. д. № 1389/2021 г. на ВКС, I т.о. и решение № 50026 от 25.07.2023 г. по т. д. № 2401/2021 г. на ВКС, I т.о.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част – по отношение на въззивното решение, с което е потвърден първоинстанционният акт в частта за отхвърляне на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане с оглед цената на този самостоятелен иск – 2004 лв. и императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Тони И.а К.а, причинена при ПТП от водач, застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и въз основа на тях е приел, че ищецът и сестра му са били близки, постоянно са се срещали, чували са се, празнували са заедно празници и са си помагали взаимно; в определен период от живота им са работели заедно като музиканти, включително в чужбина /в Сърбия/ и са живели в едно домакинство по време на осъществявания ремонт на жилището на К.а; пострадалата нямала свои деца и се грижела за децата на ищеца;

3 ищецът преживял тежко внезапната смърт на сестра си при ПТП – бил разстроен, изнервен и не можел да спи. В атакувания акт е посочено, че според заключението на съдебно-психиатричната експертиза непосредствено след смъртта на К.а при ищеца настъпили психични процеси, които са дефинирани като кратка депресивна реакция; ищецът изпитвал безпокойство, тревожност, подтиснато настроение, страдал от безсъние, като не се установява да са налице усложнения в психичното състояние и начина на живот на К.. Решаващият състав е формирал извод, че несъмнено между ищеца и починалата му сестра е съществувала емоционална връзка, като смъртта на К.а е причинила на ищеца болки и страдания. Намерил е обаче, че посочената връзка е характерна за традиционните за българския бит отношения между брат и сестра, свързани с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Въззивният съд е счел, че в случая се касае за липса на такава дълбока емоционална връзка, която да обоснове присъждането на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му при ПТП в съответствие с посоченото тълкувателно решение. С оглед установените по делото негативни психични изживявания на ищеца по повод смъртта на сестра му съдът е приел, че в случая не е налице сериозна по интензитет и продължителност психична травма, както и съществена и трайна промяна на личността и начина на живот на К.. По изложените съображения решаващият състав на Великотърновски апелативен съд е заключил, че емоционалните болки и страдания на касатора вследствие смъртта на сестра му при ПТП не подлежат на обезщетяване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпросите от изложението на касатора, които следва да бъдат обобщени като въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и критериите за съществуваща трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетение и починалия са значими за изхода на делото, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. На същите е дадено разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за 4 неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).

Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства.