Решение № 191 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300503146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. М. П., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат П., против Решение № 4226 от 01.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 2692/2025 г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против „Ес Джи Финанс” ООД, ЕИК:

202167975, за осъждане на последното да заплати сумата за разликата над 80,40 лева до пълния претендиран размер от 665,70 лева, представляваща платена без основание по нищожен Договор за паричен заем № PL0000001217/16.02.2022 г.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Навеждат се доводи, че в разглеждания казус са били налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК, респективно за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Ес Джи Финанс” ООД, ЕИК: 202167975, чрез адвокат Т., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба, намира следното:

Въззивният съд намира, че правилно районният съд не е постановил решение при признание на иска, тъй като не са били налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл.237 от ГПК, а именно по делото липсват данни ответникът да е признал иска и своята отговорност в него на осн.чл.237 ал.1 във вр.ал.4 от ГПК. Напротив от депозираното от ответника становище от 23.06.2025 г. е оспорил предявените искове по основание и размер.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно районният съд не е постановил неприсъствено решение, тъй като не са били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явяват в първото по делото заседание, но е направилил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Поради това не са изпълнени всички кумулативно дадени предпоставки посочени в чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно ответникът е депозирал молба на 23.06.2025 г. пред ПдРС, с която е посикал делото да се разглежда в негово отсъствие.

С решение № 4226/01.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2692/2025 г. по описа на ПдРС съдът е признал за установено по отношение на страните по настоящото дело, че Договор за паричен заем № PL0000001217/16.02.2022г. е недействителен, тъй като не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите по кредита и на общата дължима сума. В тази част решението на районният съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен това, по чл. 299, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Непререшимостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшимост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. /В този смисъл Решение № 49 от 14.04. 2011 г. по т.д.№ 561 по описа за 2010 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК /.

2

С влязло в сила съдебно решение № 4226/01.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2692/2025 г. по описа на ПдРС, със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за валидността на процесния договор за кредит, като съдът е приел, че последният е недействителен поради противоречия с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На основание чл. 23 от ЗПК, в случай на недействителност на сключен от потребител договор за потребителски кредит, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Предмет на настоящето въззивно производство е решението на ПдРС в частта, с която е отхвърлен предявения от С. М. П. против „Ес Джи Финанс” ООД, иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на последното да заплати сумата за разликата над 80,40 лева до пълния претендиран размер от 665,70 лева, представляваща платена без основание по нищожен Договор за паричен заем № PL0000001217/16.02.2022г. При така установените факти настоящата инстанция прави извод, че така предявеният иск е частно основателен, а постановеното от ПдРС решение е правилно.

По делото не е спорно качеството на потребител на кредитополучателя С. П. съгласно § 13 от ДР на ЗЗП. Ето защо по отношение на процесния договор приложение намират разпоредбите на специалния ЗПК. При установена в хода на исковото производство недействителност на договор за потребителски кредит, какъвто извод е направен от ПдРС, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно предявеният кондикционен иск следва да бъде уважен за разликата над платената главница по процесния договор кредит. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да установят, че е платил претендираната от него сума представляваща разликата над платената главница. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Видно от приетия по делото договор за паричен заем от 16.02.2022 г. ответното дружество „Ес Джи Финанс” ООД е отпуснало на ищеца С. П. сумата от 700 лв. в заем. От приложените по делото квитанции се установява, че ищецът е платил на ответника по процесния договор за кредит сумата от 780,40 лв. Отчитайки факта, че внесената от ищеца сума за погасяване на задължението съгласно приетите по делото квитанции е в размер на 780,40 лв., а предоставения на длъжника кредит 700.00 лв., въззивният състав счита, че предявеният от ищеца иск е основателен за сумата 80,40 лв.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

3

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски за производството пред настоящата инстанция има въззиваемата страна, но тъй като липсват данни последната да е направила такива, не следва да й се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4226 от 01.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 2692/2025 г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения от С.

М. П., ЕГН: ********** иск против „Ес Джи Финанс” ООД, ЕИК: 202167975, за осъждане на последното да заплати сумата за разликата над 80,40 лева до пълния претендиран размер от 665,70 лева, представляваща платена без основание по нищожен Договор за паричен заем № PL0000001217/16.02.2022 г.

Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4