Решение № 3889 от 22.11.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7117/2022
- Вид
- Решение № 3889
- Подписан
- 22.11.2022
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3889 гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330107117 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от А. П. И. против „Вива Кредит“ ООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от 136, 28 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *****/14.08.2018 г., сумата от 204, 90 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № *****/14.08.2018 г. и сумата от 541, 45 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем по договор за потребителски кредит № *****/14.08.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.05.2022 г., до окончателното изплащане на задълженията.
Размерът на исковите претенции е формиран след прието на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на исковете чрез увеличаване на техния размер, постановено с протоколно определение от 10.11.2022 г., постановено по делото.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № *****/14.08.2018 г. По силата на 1 така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 1 500 лв. В договора било установено, че годишният лихвен процент е 40, 30 %, а годишният процент на разходите – 49, 46 %. Твърди, че в договор е установено, че задълженията по договора следва да бъдат заплатени на 9 погасителни вноски за периода от 13.09.2018 г. до 11.05.2019 г.
Сочи, че с клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено задължение за заплащане на такса от 614, 70 лв. за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем. С клаузата на чл. 5 Договора било установено задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата от 614, 70 лв., ако в тридневен срок от подписването му не осигури обезпечение на задължението чрез поръчител или банкова гаранция. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва не е посочен в договора. Поддържа, че процесният договор бил недействителен на специалните основания по чл.
22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане на неустойка, представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, тъй като последната е предвидена в нарушение на чл. 10 а ЗПК. Поддържа, че нищожността на процесните клаузи от договорa произтича както от обстоятелството, че целият договор е недействителен, така и от недействителността на самите клаузи. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****/14.08.2018г. Сочи, че срокът на договора е изтекъл и е предсрочно погасен от страна на ищеца.
Твърди, че не е налице соченото нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ГПК, тъй 2 като в договора е посочен фиксиран лихвен процент, в който случай съгласно съдебната практика, на която се позовава, не следва да се посочват условията за прилагането му. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва не е установена в противоречие с добрите нрави, тъй като последната представлява цената на предоставената услуга и е свободно договорена между страните, като годишният лихвен процент е съобразен със законоустановения максимум на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите по кредита съобразно с изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че тъй като таксата за експресно разглеждане представлява допълнителна услуга, годишният процент на разходите се формира единствено от възнаградителната лихва и установените в т. 8 допускания. Счита, че задължението за заплащане на неустойка не следва да се включва в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Позовава се на практиката на СЕС, съгласно която годишният процент на разходите се определя в момента, в който договора за кредит е сключен, а в случая задължението възниква в тридневен срок от сключване на договора и е разсрочено, за да бъде икономически по -поносимо за потребителя. Счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като задължението за заплащането й не би възникнало при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Счита, че неустойката е уговорена при съобразяване с основните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че услугата за експресно разглеждане на документи е доброволна услуга, която не представлява такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на документи не представлявало услуга по усвояване или управление на кредита, тъй като ги предхожда времево. Твърди, че е налице основание за начисляване на посочените такси съгласно чл. 10 а, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, в който смисъл се позовава на съдебна практика. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между ищцата А. П. И. (с предишно фамилно име П.) и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем „Вивакредит План“ № *****/14.08.2018 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 2 377, 62 лв. на 9 месечни вноски, всяка в размер от 264, 18 лв., с падеж на първата вноска на 13.09.2018 г. и падеж на последната вноска – на 11.05.2019 г.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Договора е постигнато съгласие с 3 предоставената заемна сума да се рефинансира задължението по договор за паричен заем с КИД **/16.03.2018 г. в размер от 1 059, 68 лв.
С разпоредбата на чл. 1, ал. 3 е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 614, 70 лв.
Установен е годишен лихвен процент от 40, 30 % и годишен процент на разходите от 49, 46 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 614, 70 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на вноската е 332, 48 лв., а размерът на задължението по договора е в размер от 2 992, 32 лв.
Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.
От представената с молба преди първото съдебно заседание от ответника справка за извършени плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1 500 лв. за главница, 136, 28 лв. за договорна лихва, сумата от 204, 90 лв. за неустойка и сумата от 541, 45 лв. за такса за експресно разглеждане.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на 4 договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 264, 18 лв., като е установен месечен лихвен процент от 40, 30 % и годишен процент на разходите от 49, 46 %.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.