Определение № 18763 от 01.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18763 гр. София, 01.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110163099 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Ж. Й. срещу *********, уточнена с молба от 03.04.2024 г. на ищеца, с която са предявени отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗС, че ищецът не е титуляр на правото на строеж върху реална част от поземлен имот № ****** с площ от 118 кв. м, заснета като част от имот ********** (попадащ в УПИ-II-*********, *), както и негаторен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия по застрояване на посочената реална част от поземлен имот № ******, както и да премахне всички изградени обекти или поставени съоръжения върху реалната част.

Видно от служебно извършена справка към датата на постановяване на настоящия съдебен акт между ищеца и ответника е налице висящо производство по гр. д. № 13591/2022 г. на СРС, 169-ти състав, в което участва още един ищец – ********.а по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно процесния имот и искове по чл. 108 ЗС относно ½ ид.ч. върху реална част от същия имот.

Ищецът сам признава, че по-рано заведеното дело се явява преюдициално за настоящия спор по иска по чл. 109 ЗС, в каквато насока в исковата молба са подробно изложени съображения. Първоначално заведеното дело е с преюдициално значение за настоящото производство, тъй като в основата на предмета на доказване в настоящото производство стои въпросът за собствеността на ищеца по отношение на процесния имот, в частност върху ½ ид.ч. върху реална част от същия имот, на която твърди, че е собственик.

Неоснователни са доводите на ищеца за съединяване на двете производства с оглед етапа, на който се намирало преюдициалното производство, след като такова съединяване би значително затруднило съвместното им разглеждане (арг. чл. 210, ал. 2 ГПК), а и ищецът е могъл „за постигане на процесуална целесъобразност и ефективност в уреждането на отношенията между спорещите страни“ да предяви 1 изначално и своевременно всички искове едновременно, а не да сезира отделни състави на СРС със самостоятелни претенции, които са обусловени помежду си.

Предвид изложеното, са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на другото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.д. № 63099/2023 г. на СРС до приключване на производството по гр. д. № 13591/2022 г. на СРС, 169-ти състав с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2