Решение № 144 от 26.05.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. гр. Добрич, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500185 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с рег. № 260048/12.01.2023 год. на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.

„В.В.***”, представлявано от А.А.К., Р. Г. Л. и И. Г. Г., чрез упълномощения адвокат Г.В. от АК – гр. С., срещу решение № 260112/19.12.2022 год. по гр.

Дело № 216/2021 год. по описа на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу П. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „В.*** искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. дело № 2194/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс за сумите, както следва: 1) 820,68 лв. /осемстотин и двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща неплатената цена на доставена ел. енергия за периода от 26.11.2019 г. до 23.12.2019 г. на обект с абонатен № **********, с клиентски № ***, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 2) 36,93 лв. /тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено 1 плащане на главното задължение от 820,68 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от падежа на всяка фактура до 13.08.2020 г.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на П. Д. М. сумата от 1 050 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, от която:

350 лв. – депозит за в.л., 500 лв. – възнаграждение за упълномощения по делото адвокат и 200 лв. – разноски по в. ч. гр. Дело № 72/2022 г. по описа на ДОС.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и немотивирано. В него били изложени факти и обстоятелства, несъответстващи на обективната истина и приети за установени от първоинстанционния съд неясно на каква база. Събраните по делото доказателства предполагали предявеният иск да бъде удовлетворен.

Жалбоподателят настоява, че е било възникнало основание за провеждане на корекционна процедура на осн. чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ, за количество ел. енергия за периода от 26.11.2019 г. до 23.12.2019 г. В тази връзка се оспорва прието от ДРС, че в случая е била приложима методологията на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, в резултат на което се е достигнало до нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на предявените искове.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл, като се настоява, че съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от страна на ищеца в хода на производството.

Спорни са въпросите по делото относно наличието или липсата на доставена ел. енергия през процесния период в полза на ответника, в качеството му на абонат; относно наличието на незаплатено количество ел. енергия, което да е било доставено на ответника, в качеството му на абонат, относно посочения обект на електроенергия; наличието на установени обстоятелства, свързани с неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, която е била доставена на абоната П. М..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна сочещ, че решението на Районен съд – Добрич 2 е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 12.01.2023 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 05.01.20212 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по ч.гр. дело № 2194/2020 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по заявление с вх. № 14385/31.08.2020 год. на „Електроразпределение Север” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. Д. М. за парично вземане в размер на 820,68 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за периода 26.11.2019 год. – 23.12.2019 год. по фактура № *** от 27.01.2010 год. за обект с абонатен № **********, с административен адрес: гр. Д., ул. „В.*** и клиентски № *** с падеж – 6.02.2020 год. и парично вземане в размер на 36,93 лв. за мораторна 3 лихва считано от падежа на главното задължение до 13.08.2020 год.

Със заповед № 947/02.09.2020 г. по ч. гр. дело № 2194/2020 г.

Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ П. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „В.***, ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.***”, представлявано от А.А.К., Р. Г. Л. и И. Г.

Г.а, сумите от: 1) 820,68 лв. /осемстотин и двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща неплатената цена на доставена ел. енергия за периода от 26.11.2019 г. до 23.12.2019 г. на обект с абонатен № **********, с клиентски № ***, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 2) 36,93 лв. /тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 820,68 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от падежа на всяка фактура до 13.08.2020 г.; 3) 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените по делото разноски.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 9581 от 30.12.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 2194/2020 г./.

В изпълнение на посочените указания и поради наличие на правен интерес за това „Електроразпределение Север” АД е завел искова молба /предмет на гр. дело № 216/2021 г. по описа на ДРС/ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Производството по гр. дело № 216/2021 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба с вх. № 261483/27.01.2021 г., уточнена с молба вх. № 269215/24.08.2021 г. /л. 91-ви от делото/ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.***”, представлявано от А.А.К., Р. Г. Л. и И. Г.

Г., с която срещу П. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „В.*** са предявени искове на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено, 4 че ответникът дължи в полза на ищеца сумите от: 1) 820,68 лв. /осемстотин и двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща неплатената цена на доставена ел. енергия за периода от 26.11.2019 г. до 23.12.2019 г. на обект с абонатен № **********, с клиентски № ***, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 2) 36,93 лв.

/тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 820,68 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от падежа на всяка фактура до 13.08.2020 г., за които суми Добричкият районен съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 947/02.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2194/2020 г.

С определение № 263615 от 03.11.2021 г. Добричкият районен съд е прекратил производството по делото, поради липса на идентичност на основанието, на което едни и същи вземания за един и същи обект, идентични по размер и период, документирани в една и съща фактура са били заявявани в заповедното и исковото производство: в първия случай, като неплатена цена на доставена ел. енергия, а във втория като начислени в корекционна процедура поради неточно измерване на доставената ел.енергия.

Посоченото определение е отменено от Добричкия окръжен съд с определение № 182 от 07.03.2022 г. по в.ч.гр. дело №72/2022 г., като делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, между страните е налице облигационно правоотношение по сключен Договор за пренос на електроенергия през електроразпределителните мрежи на ищеца. Ответникът има качеството на абонат за обект с адрес: гр. Д., ул. „В.***.

На 23.12.2019 г. е била извършена проверка от служители на ищеца на измервателната система в имота на ищеца, за което е съставен нарочен Констативен протокол от същата дата. Целта на проверката била да се преустанови ел. захранването на обекта, поради неплатени сметки.

Проверяващият екип с помощта на еталонен калибриран уред е извършил замервания на електромера, монтиран в процесния обект, като същият е демонтиран и изпратен за анализ в БИМ.

БИМ ГД „МИУ“ РО, гр. В. е изготвил Констативен протокол, според 5 който не може да бъде осъществен достъп до вътрешността на електромера, който не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Въз основа на тези изчисления на ел. енергия, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ за извършена проверка в размер на 4 110 кВТч за периода от 26.11.2019 г. до 23.12.2019 г. на 27.01.2020 г. ищецът е издал фактура № *** за сумата от 820,68 лв., с включен ДДС.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК П. Д. М., чрез упълномощения по делото адвокат, е заявил, че предявените искове са недопустими поради липсата на идентичност между заявеното в заявлението по чл. 410 от ГПК основание на което се претендират процесните суми – заплащане стойността на реално доставена услуга, и въведените в исковата молба фактически основания, обосноваващи исковата претенция: извършена корекционна процедура във връзка с установено неточно регистрирана от средството за техническо измерване количество на потребената от абоната ел. енергия.

В условията на евентуалност, ако заявените искове са допустими, ответникът ги оспорва по основание и размер. Настоява се, че ищецът не е спазил нормативните изисквания при осъществяване на корекционна дейност и конкретно във връзка с извършената проверка на измеравателната система.