Решение № 36 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Д. С. С. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20231000601473 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.419 ал.1 НПК вр.чл.306 ал.1,т.1 вр.чл.341 НПК вр. чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по искане на В. Г.

Г. с посочен адрес,с установена самоличност,ЕГН ********** чрез адв.Н. Н. с посочен съдебен адрес,за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д.№10443 /2022 година на Районен съд гр.София и в.н.ч.д.№1688/2023 година на Софийски градски съд.В подаденото искане сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените оплаквания,релевирани в искането препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.касационните основания по чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПКнарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на определеното наказание,включително режима на изтърпяването му.

С протоколно определение №3195/23.02.2023 година,постановено по н.ч.д. №10443 /2022 година по описа на Районен съд гр.София е извършено групиране на наказания по отделни осъждания на В. Г. Г.,с установена самоличност ,ЕГН ********** по нохд №7126/2013 година и нохд 1

№2611/2013 година,двете по описа на РС гр.София,като съдът е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от три години,постановявайки същото да се изтърпи при първоначален „строг“ режим,на основание чл. 57,т.2 ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК вр.чл.25 ал.2 НК,от определеното общо най-тежко наказание съдът е приспаднал времето,през което осъдената В.Г. е била задържана по включените в съвкупността дела,както и изтърпения срок до момента по наказанията.

На основание чл.23 ал.2 НК съдът е присъединил към определеното найтежко наказание наложеното наказание по нохд №2611/2013 по описа на СРС „лишаване от право да упражнява длъжност управител в търговско дружество“ за срок от три години.

Съдът е постановил осъдената

Г. да изтърпи отделно наказанието,наложено по нохд №632/2008 година по описа на PC гр.Свиленград„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието,на основание чл.57,т 2 ЗИНЗС /изтърпяно/.На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК вр.чл.25 ал.2 НК от определеното наказание съдът е приспаднал времето,през което осъденото лице е било задържано,както и изтърпяната част от наказанията до момента.

С решение №730/18.10.2023 година,постановено по в.н.д.№1688/2023 година по описа на Софийски градски съд е потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Постановеното решение от въззивния съд не подлежи на касационна проверка.

В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон,за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК и за явна несправедливост на определеното наказание вр.чл.348 ал.1,т.3 НПК. Първоначално искането е адресирано до ВКС на РБ,но с разпореждане от 02.11.2023 година е отказано образуване на дело по искането и същото е изпратено на съответния районен съд.Понастоящем цялата преписка е представена пред АС-София.

Конкретно оплакванията са развити в следните насоки:

2

1.Материалният закон е нарушен и не е приложен правилно,защото извършеното групиране на наказанията е извършено по начин,противоречащ на Закона.Твърди се,че не е приложен най-благоприятния за осъдената Г. закон при групиране на наказанията по отделните осъждания,а първият и въззивният съд не са съобразили,че е настъпила съдебна реабилитация по осъжданията по нохд №7126/2013 година на РС гр.София и нохд №632/2008 година на РС гр.Свиленград.Защитата се позовава на Р№216/2011 година по к.д.№ 1283/2011 година на КС на РБ и ТР№54/61 година на ВС на РБ.

2.Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е бланкетно,без изложени аргументи.

3.Твърди се,че е определено наказание,което е явно несправедливо,като са изложени съображения.

На основа горното и на основание чл.422 ал.1,т.5 вр.чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК се иска възобновяване на производството по цитираните наказателни дела и отмяната им или изменяне в съответствие с направените искания от осъдения молител.Било е направено искане за произнасяне от настоящият съд и спиране изпълнение на наказанието на осъдената В. Г.,което съдът,с определение от 12.12.2023 година,е оставил без уважение.

Пред настоящия съд защитникът на осъдената В. Г.,адв.Н.Н. поддържа доводите,изложени в искането.Излага съображения,свързани с направените в искането оплаквания за нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон,като акцентира отново,че „…съгласно чл.86 ал.2 НК е настъпила реабилитация по право …“ за осъждането по присъди по нохд №7126/2013 година на СРС и нохд№632/2008 година по описа на PC гр.Свиленград.

Твърди се,че първият съд и въззивният съд не са съобразили найблагоприятния режим на определяне на общо наказания,като не са се съобразили и с разписаното в ТР№3/2009 година на ОСНК на ВКС,доколкото при предходни произнасяния са били известни осъжданията на Г. и поради това групиране по реда на чл.306 ал.1,т.1 НПК в конкретния случай не е допустимо.

С посочените аргументи се иска възобновяване на наказателното производство.

3

Осъдената В.Г. не се явява пред настоящият съдебен състав,въпреки надлежното уведомяване за датата и часа на разглеждането на делото.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направеното искане.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на производството по цитираното частно наказателно дело по описа на Софийски градски съд,нито при произнясянето на първия съд са допуснати такива нарушения на закона и процесуалните правила,които да обуславят възобновяване на наказателните производства, както претендира защитата.Посочено е,че първият съд правилно е включил в съвкупността съдебните актове,с които са наложени наказания на осъдената,като е приложен най-благоприятния режим за осъденото лице.Намира,че първият съд правилно е приложил материалния закон,като въззивната инстанция също се е произнесла законосъобразно и обосновано.Прави анализ на начина,по който е била осъдена Г. по нохд №7126/2013 година на РС гр.София и нохд №632/2008 година на РС гр.Свиленград,с приложение нормата на чл.68 ал.1 НК по отношение осъждането от РС гр.Свиленград ,което изключва възможността да настъпи реабилитация и по двете осъждания,както твърди защитата.Коментира осъждането по нохд№2611/2013 година на РС София във връзка с възможността за групиране на наказанието по това осъждане с наказанията по първите две осъждания,най-благоприятния режим за осъдената Г. и приложението на чл.25 ал.4 НК.

Не намира да са допуснати процесуални възобновяване на наказателното производство. нарушения,налагащи

На това основание претендира искането да се остави без уважение.

След като прецени изложените доводи в стореното искане от осъдената В.Г. и поддържаните доводи от защитника пред настоящия съд,като съобрази изразеното становище на представителя на държавното обвинение,Софийският апелативен съд намери ,че стореното искане е процесуално допустимо,сторено е в срок и от оправомощено лице, но разгледано по същество не е основателно.

Съображенията са следни:

Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически положения,включително да изгради своя 4 самостоятелно възприета фактическа обстановка. Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1,т.т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на материалния законако законът е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена.Предметът на проверка е ясно очертан от Закона и с оглед разписаното в чл.422 ал.1,т.5 вр.чл.348 ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост на наложено наказание.Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.

Само за пълнота при принципното изложение за същността на настоящото производство следва да се посочи правото на конкретната съдебна инстанция по същество да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения по оценката на доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.

Видно е,че в производството по чл.306 ал.1,т.1 НПК,инициирано от прокурор при РП гр.София,първостепенния съд е приел допустимост на направеното искане,а с оглед събраните писмени доказателства,и данните за осъжданията на В. Г. Г. ,с установена самоличност,е намерил да са налице условия за прилагане нормата на чл.25 ал.4 вр.ал.1 и ал.2 НК по повод осъждания на посоченото лице с различни съдебни актове,влезли в законна 5 сила.Преповтаряне на фактическата обстановка,възприета и изложена от първия съд,и от въззивния съд в цитираното решение,не се налага,но с оглед сторените възражения на защитата в това производство фактите следва да се акцентират отново.

Производство пред първия съд по реда на чл.306 ал.1,т.1 НПК е било образувано по предложение на РП-София с искане по отношение на осъдената В. Г. Г.,ЕГН ********** да бъде определено едно общо,най-тежко наказание при условията и на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК.Правилно първият съд е установил,че последната влязла в сила присъда за осъдената Г. е присъда,постановена по нохд№ 2611/2013 година по описа на РС гр.София,влязла в законна сила на 24.06.2022 година, поради което РС гр.София е компетентния съд да извърши групиране на наказанията на осъдената Г. по отделните нейни осъждания.

Безспорно от представените по делото писмени доказателствабюлетини,справка за съдимост,л.л.3-38 и справка от МП,ГД“ИН“,л.45 от делото се установява,че по отношение на осъдената Г. са налице няколко осъждания по:

-нохд №632/2008 година на PC гр.Свиленград,като за деяние извършено на 09.06.2008 година по чл.279 ал.1 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца и „глоба“ в размер на 200 лева,като наказанието „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от ТРИ години,считано от влизане на присъдата в сила.Присъдата е влязла в законна сила на 29.05.2009 година.

-нохд №7126/2013 година на РС гр.София,като за деяние извършено през м.декември 2009 година в гр.София по чл.209 ал.1 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година при определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване при условията на чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС.По реда на чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца,наложено на Г. с присъда по нохд №632/2008 година на PC гр.Свиленград.Присъдата е влязла в законна сила на 31.10.2017 година.

-нохд №2611/2013 година на РС гр.София,като за деяние извършено през месец март 2009 година в гр.София по чл.210 ал.1,т.3 и т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ 6 години и е лишена от „право да упражнява длъжност управител в търговско дружество“. за срок от ТРИ години,като по отношение наказанието „лишаване от свобода е приложена нормата на чл.66 ал.1 НК за срок от 5 години,считано от влизане в сила на присъдата /24.06.2022 година/.