Решение № 2 от 06.01.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Велинград, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА в присъствието на прокурора и Е. Ж. Б. като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100855 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът И. М. Й. претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, влошаване на личните и семейни отношения и изпитано чувство на страх и притеснение, които твърди да е претърпял поради образуваното досъдебно производство № ЗМ 580/2019г. по описа на РУ на МВР Велинград съответно на пр. преписка № 1321/2019г. по описа на РП-Пазарджик, ТОВелинград.

Ищецът поддържа твърдение, че бил задържан на 12.11.2019г. със Заповед за задържане на лице издадена от полицейски инспектор от РПУ Велинград, за извършено престъпление по чл. 216 , ал.1 от НК. Образуваното досъдебно производство било спряно на основание чл. 244, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.25,т.6 от НПК и вр. с чл. 50 от НПК, с постановление от 25.11.2019г. С последващо Постановление от 03.09.2020г. на прокурор при РП-Пазарджик, ТО-Велинград спряното досъдебно производство било възобновено и незабавно след това – то било прекратено – на основание чл.199 от НПК, чл.

245 от НПК и чл. 24, ал.6, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Споменатото 1

Постановление от 03.09.2020г. на прокурор при РП-Пазарджик, ТО-Велинград влязло в сила на 02.02.2021г., тъй като било обжалвано от самия ищец, в рамките на предвидената от закона двуинстанционна съдебна процедура.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 2 000 лева за понесените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, изчислена за периода от 02.02.2021г. /дата на влизане в законна сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство/ до деня на окончателното плащане.

С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника – Държавата, чрез процесуалния субституент Прокуратура на РБ. Ответникът оспорва преди всичко надлежната активна материална легитимация на ищеца да търси и получи обезщетение, доколкото сочи, че срещу ищеца изобщо не е било повдигано обвинение в извършване на престъпление. Разследването по повода, по който ищецът е бил задържан, продължило общо 13 дни, преди да бъде прекратено, поради което било приключило в разумен срок. При условията на евентуалност, ответникът релевира възражение, основано на чл.

5 от ЗОДОВ, поддържайки тезата, че ищецът сам предизвикал настъпване на евентуалните увреждания, тъй като не посочил доказателства.

Независимо от изложеното, при условията на евентуалност, ответникът оспорва претенцията по размер, като поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед твърдението, че действителният обем и характер на вредите е значително по- малък от онзи, който ищецът твърди да е понесъл. В заключение ответникът моли за отхвърляне на претенцията.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства- съдържание на приобщената преписка по досъдебно производство № 580/2019г. по описа на РУ на ОДМВР Велинград установяват, 2 че наказателното производство срещу ищеца е било образувано на 12.11.2019г. като бързо производство ДП №580/2019г. съгласно описа на ОДМВР при РУВелинград, съответно на пр.пр. №1321/2019г. по описа на РП-Пазарджик, ТОВелинград, както и че на 12.11.2019г. в 10.30ч., ищецът бил задържан със Заповед за задържане на лице №367зз-220 на инспектор Б.Н.Б. за извършване на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Ищецът бил освободен на 13.11.2019г. в 10.30 ч. В хода на досъдебното производство, ищецът е бил разпитван в качеството му на свидетел във връзка с престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, но не му е било повдигнато обвинение. Досъдебното производство е било спряно, тъй като е било прието, че извършеното престъпление се преследва по тъжба на пострадалия, но в 6-месечния срок не е постъпила частна тъжба от същия. С Постановление от 03.09.2020г. на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, досъдебното производство е било възобновено и прекратено, като прекратяването му е влязло в законна сила на 02.02.2021г. след като е било обжалвано пред РС-Велинград в предвидената по реда на чл. 243 от НПК процедура.

В хода на съдебното дирене пред настоящия съд не бяха установени нови факти, извън онези, обективирани в книжата по наказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от Прокуратура на РБ в качеството й на процесуален субституент.

Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим процесуален субституент на Държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл.7 на КРБ.

По смисъла на чл. 7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при наличието на определени фактически основания. Конкретното основание на предявената претенция е специфично - релевираното в исковата молба твърдение е, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство, без да му е повдигнато обвинение, след което наказателното производство е било прекратено.

3

Предвиденото в чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ основание за реализиране на отговорност на Държавата, обаче, е свързано с изискването да има повдигнато обвинение в извършването на престъпление от общ характер, за което лицето да бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, но само поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Нито една от посочените по-горе хипотези не се твърди в исковата молба, нито пък се установява в хода на съдебното дирене.

Установената фактическа обстановка не обосновава наличието на предвидените в чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предпоставки за възникване на отговорност на Държавата, тъй като всички тези предпоставки се основават на хипотезата, че лицето, срещу което е образувано наказателното производство, всъщност изобщо не е извършило престъпление. На тази хипотеза се основава и съдебната практика на ВКС, на която ищецът основава позицията си.

Настоящата хипотеза е фундаментално различна от посочените в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и от разгледаните в цитираната практика на ВКС случаи.

Съществената разлика се изразява в това, че в настоящата хипотеза, образуваното досъдебно производство е прекратено при наличие на констатация за действително извършено престъпление (а не за липса на престъпление). Престъплението, обаче, е от частен характер и това е единствената причина - на ищеца да не бъде повдигнато обвинение, тъй като тази категория престъпления се преследват по частна тъжба от пострадалия.

Липсата на процесуална активност от страна на лицето, пострадало от извършеното престъпление от частен характер (а не липсата на престъпление) е действителната причина за прекратяване на образуваното досъдебно производство, в конкретния случай. В този контекст заслужава да се отбележи, че жалбата, която самият ищец е подал срещу благоприятното за него Постановление за прекратяване на досъдебното производство, е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от жалбоподателя.

Тъй като спецификата на конкретния случай не разкрива правни характеристики на изчерпателно изброените от чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ 4 основания за ангажиране отговорността на Държавата, и не е идентичен, нито сходен с разгледаните в практиката на ВКС особени случаи на прекратяване на наказателното производство без повдигане на обвинение – предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият състав на съда счита, че Държавата не носи, и не следва да носи деликтна отговорност в хипотезите, при които органите на държавното обвинение не повдигат обвинение при констатация за извършено престъпление от частен характер. В тази специална хипотеза законодателят е предвидил, че наказателната отговорност за извършеното престъпление може да бъде реализирана единствено при наличие на процесуална активност от страна на пострадалото лице. Липсата на процесуална активност за подаване на частна тъжба е пречка за реализиране на отговорност, но не декриминализира извършеното престъпно деяние.

При този изход на спора, ищецът не е легитимиран да получи съдебни разноски, а ответникът, макар да има право на разноски, не е сезирал съда с искане в такава насока и разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Петър Янев“ № 16, чрез адв. С. М. – АК – Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10 против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 2 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на образуваното досъдебно производство № ЗМ 580/2019г. по описа на РУ на МВР Велинград съответно на пр. преписка № 1321/2019г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, както и претенцията за присъждане на законната лихва за периода от 02.02.2021г. /дата на влизане в законна сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство/ до деня на окончателното плащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на 5 страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 6