Решение № 8013 от 18.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8013 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110130102 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на солидарна отговорност против Д. С. Т. и В. Е. Т. за сумата от 2613,15 лева, от която 2243,10 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. , в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №12098, сумата 351,16 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., сумата от 15,01 лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата 3,85 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 18.12.2021 г. , ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.12.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №72500/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане периода, за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили 1 договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

Ответникът Д. С. Т. е депозирала отговор на исковата молба, в който се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност. Не оспорва размерът на начислената от ищеца топлинна енергия, както и счетоводното отразяване на същата. Поддържа, че с другия ответник не следва да отговарят солидарно за вземанията, тъй като са разведени от 2003 г. заявява, че не е налице облигационна връзка между нея и ищцовото дружество. Счита, че не дължи сумите за дялово разпределение, които се дължат на друго лице. Претендира разноски.

Ответникът В. Е. Т. не е депозирал отговор на исковата молба, но в подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение е посочил, че не дължи суми за топлинна енергия, тъй като не живее в имота. Посочва, че след развода съдът е разпределил ползването на имота като за него е останала таванската част, в която няма отопление и инсталация. Поддържа, че след развода партидата е прехвърлена от негово има на името на Д. Т..

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От представения по делото нотариален акт за право на собственост върху недвижим 2 имот на съдия по вписванията при СРС от 05.03.2004 г. се установява, че В. Е. Т. и Д. С. Т. са признати за собственици на недвижим имот, придобит през време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно апартамент – мезонет №17, находящ се в АДРЕС заедно с мазе №17 и 6,359 % от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място.

С решение, влязло в сила на 23.06.2004 г., по в.гр.д. №307/2003 г. по описа на СГС, Iви състав е потвърдено решение по гр. д. №1101/2002 г. по описа на СРС, 88 състав, с което е прекратен сключения на 12.09.1976 г. брак между В. Е. Т. и Д. С. Т.. Със същото решение е разпределено ползването на семейното жилище, находящо се в АДРЕС, представляващо мезонет на две нива като първото ниво да се ползва от Д. Т., а второто ниво да се ползва от В. Т. при общо ползване на сервизните помещения. Независимо от постановеното от съда разпределение на ползването на семейното жилище по настоящото дело няма твърдения или данни ответниците да са прекратили съсобствеността по между си, която от бездялова съпружеска имуществена общност след прекратяване на брака и на основание чл. 23, ал. 1 СК се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти. Разпределението на ползването е привременна мярка, която не се ползва със сила и присъдено нещо, още повече не прекратява съсобствеността между бившите съпрузи. Предвид това съдът приема, че ответниците като съсобственици на процесния имот са имали качеството потребители на топлинна енергия. Обстоятелството, че съсобствеността между тях не е прекратена след развода се установява и от приобщения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №20, том I, рег. 943, дело 17/2019 г. от 15.03.2019 г. на нотариус Ваня Карасанова – Тончева с рег. №444 на НК и район на действие СРС, от който е видно, че ответниците са дарили съсобствения си недвижим имот, представляващ апартамент – мезонет №17, находящ се в АДРЕС на дъщеря си Първолета В.ова Т. като дарителите са си запазили правото на ползване върху дарения недвижим имот докато са живи безвъзмездно, заедно и поотделно. Не са ангажирани доказателства, че за периода след 15.03.2019 г. до предявяване на исковата молба в съда правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот в полза на настоящите ответници, е погасено.

При тези доказателства съдът счита, че за процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.) ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, тъй като качеството потребител на топлинна енергия е обусловено от притежаваното право на собственост върху процесния имот до 15.03.2019 г. и наличието на запазено право на ползване след 15.03.2019 г. Наведените от ответника В. Т. възражения, че не е живял в имота не следва да бъдат съобразявани, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗС правото на ползване се погасява ако не се упражнява в продължение на 5 години, който срок към датата на исковата молба не е изтекъл. Отделно от това не са представени и никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Следователно се налага извод, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабдения обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена при равни квоти предвид прекратената съпружеска имуществена общност, респ. учреденото право на ползване.

Горният извод на съда не се разколебава от приобщената по делото молба – декларация за откриване на партида от 03.09.2002 г. на името на ответника Д. С. Т., която предхожда безвъзмездното прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот и запазване на вещното право на ползване върху имота в полза на двамата ответника. При съобразяване на обстоятелството, че възникването на ново облигационно правоотношение между ищеца и ответниците като вещни ползватели води до прекратяване на договора с предишния потребител, то следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на топлинна енергия по отношение и на двамата ответника, противно на възраженията на ответната страна за липса на облигационна обвързаност. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с 3 решение от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което не е необходимо писменото им приемане от страна на потребителите. По делото няма доказателства, а и няма и твърдения ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е допусната и приета съдебно-техническата експертиза, от заключението на която се установява, че партида с абонатен №12098 се води на името на В. Е. Т.. Посочено е, че ответниците не са ползвали топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава не им е била начислявана поради демонтиране на радиаторите. Сумите за топла вода за целия исков период са определяни на база „реален отчет“ на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 2817,27 лева.