Решение № 160 от 19.11.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 146/2024
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Недялка Николова, Анелия Маринова Игнатова, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 165, ал. 1-2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1-2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. С., 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Недялка Н.
Членове:
Анелия М. Игнатова
М. Д. Инджова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора М. Ив. Н. като разгледа докладваното от Недялка Н. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба, подадена от адв. Г. М. - защитник на подсъдимия Р. Г. П., срещу присъда № 27 от 17.11.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 770/2022 г. по описа на Районен съд - И..
С обжалваната присъда подсъдимият Р. Г. П. от гр. И., с ЕГН:
**********, е бил признат за виновен в това, че на 14.12.2021 г., около 17:50 часа, в град И., област Софийска, по ул. „Ц. О.”, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ш.”, модел „О.”, с рег. № СО **** СК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,89 на хиляда, установено по надлежния ред - с технически средство „Алкотест Дрегер” 7510 с фабричен номер 0173, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК - със споразумение № 23/14.02.2017 г. по н.о.х.д. № 104/2017 г. - престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, поради което и при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което да изтърпи при първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, както и глоба в размер на 500 1
/петстотин/ лева.
Със същата присъда подсъдимият Р. П. е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца на основание чл. 343г НК, считано от 14.12.2021 г., като е приспаднато на осн. чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият Р. П. е бил лишен от това право по административен ред.
В тежест на подсъдимия са били възложени и сторените в съдебната фаза на наказателното производство разноски в размер на 641,71 лв., платими по сметка на Районен съд - И..
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. Г. М. от САК. В депозираната жалба от защитника се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание е несправедливо. Иска се същата да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение. Алтернативно се предявява искане за намаляване на наказанието на подсъдимия.
Преди даване ход на делото пред въззивния съд, по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, е депозирано допълнително писмено изложение от адв. Г. М., в което се развиват доводите за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила:
На първо място се твърди, че разпитът на свидетеля Л. в хода на досъдебното производство е опорочен, тъй като му е бил предявен изготвения акт за установяване на административно нарушение, което не било предвидено в процесуалния закон и поради това показанията му не могат да бъдат ползвани.
Изложени са подробни аргументи за допуснато нарушение на правилата за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача МПС, предвидени в Наредбата, което е довело до опорочаване на приетия за установен резултат. Защитникът сочи, че съдът, както и полицейските органи, са приложили разпоредба на чл. 6, ал. 3 от Наредбата, която към момента на деянието е била отменена, поради което издаденият талон за изследване не отговарял на изискванията. Поддържа се довод, че за да бъде приет за годен и достоверен отчетеният резултат, е следвало талонът да бъде попълнен докрай, 2 като се осигури възможност подсъдимият да се яви в медицинско заведение.
Липсата на указани дата и час на връчване, и час и място за явяване за изследване според защитника е довела до нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като е бил лишен от възможността да представи биологични проби за изследване. Твърди се още, че приемането на резултата от проверката не е от значение поради отмяната на посочения текст от Наредбата, поради което издаденият талон е трябвало да съдържа всички реквизити, за да гарантира правото на подсъдимия да даде кръвна проба за медицинско изследване. С тези доводи се обосновава становището за липса на основния признак от състава на престъплението - установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по надлежния ред.
На следващо място се аргументира неспазване на изискванията за извършване на проверка с техническо средство поради факта, че свидетелят Д.
Л. е некомпетентен - не е преминал обучение за работа с техническото средство, видно от писмо на СДВР.
Освен това защитникът посочва, че свидетелите Л. и У. са депозирали своите показания на досъдебната фаза на 16.02.2022 г. във време, в което съгласно информационна карта за наряда на същата дата са извършвали работа по връчване на наказателни постановления. Поради това според защитника техните показания представляват негодни гласни доказателствени източници, които е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.
Наведено е оплакване, че на подсъдимия е била вменена тежестта да доказва, че е невинен, предвид налични противоречия в обясненията му и в свидетелските показания по повод твърденията, че е консумирал шведска горчивка и бира. Защитникът счита, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия да събере доказателства за неизяснените факти, а приетата по делото експертиза не е изследвала всеобхватно поставените въпроси, като е взето предвид единствено средно алкохолно съдържание на напитката бира и хранителната добавка „Шведска горчивка”.
Не е била отчетена и вероятността за техническа грешка на устройството.
Оспорва се справедливостта на наложеното наказание - като несъобразено с личността на подсъдимия - и се иска намаляването му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адв. Н. Д.
3 поддържа направените с жалбата искания въз основа на аргументите, изложени в допълнението. В обобщение намира, че обвинението и конкретно концентрацията на алкохол не са доказани по несъмнен начин, тъй като въпросът не е изследван от вещите лица при съпоставяне на всички данни.
Посочва, че подсъдимият е в достолепна възраст и във влошено здравословно състояние, поради което определеното наказание лишаване от свобода в размер на една година не би изпълнило целите на специалната превенция.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура счита, че депозираната жалба е неоснователна, а поставената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, като наказанието на подсъдимия е справедливо отмерено.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт - възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Фактическите констатации на първия съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция се съгласява с тях.
От фактическа страна е установено следното:
На 14.12.2021 г. свидетелите Д. Л., К. У. и А. П. - полицаи в РУ - И. при ОДМВР - С. били на работа дневна смяна за времето от 08:00 до 20:00 часа.
Същите изпълнявали служебните си задължения по линия проверка на моторни превозни средства и лица. Около 17:50 часа тримата служители извършвали обход в град И., в района на бул. „Ц. О.“.
На 14.12.2021 г. подсъдимият Р. П. бил на работа на ЖП гара в град И. до 17:00 часа. Подсъдимият притежавал лек автомобил - марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. № СО **** СК, който тогава бил на ремонт в автосервиз в град И.. В рамките на деня подсъдимият получил обаждане от автосервиза, че автомобилът е ремонтиран., и се обадил на съпругата си - свидетелката Р. П., че ще отиде да го вземе след работа.
4
След края на работното време колега на подсъдимия П. го оставил в близост до неговото жилище в град И. - бул. „Ц. О.“ № 25, ет. 3, ап. 7.
Подсъдимият срещнал случайно свидетеля В. П., който имал личен повод и поканил подсъдимия да изпият по една бира. Двамата седнали в квартално заведение, взели си бира и разговаряли. След като изпили бирата, се разделили и тръгнали в различни посоки, като подсъдимият отишъл до автосервиза, за да вземе автомобила си.
След като взел автомобила, подсъдимият П. се отбил до денонощен магазин на пл. „К.” в град И., откъдето закупил алкохол. След него на опашката в магазина бил свидетелят А. П. - полицейски служител. След като излязъл от магазина, подсъдимият се качил в автомобила си и го привел в движение. Свидетелите Л., У. и П. го последвали, като му подали сигнал за спиране - светлинен и звуков, и в 17:50 часа го спрели за проверка в района на бул. „Ц. О.“ № 35. В хода на проверката установили подсъдимия като водач на автомобила. При проведения разговор с него им направило впечатление, че същият лъха на алкохол. Свидетелят Д. Л., младши автоконтрольор, тествал подсъдимия Р. П. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер - 7510“, с фабричен № 0173. При извършената проба техническото средство отчело положителен резултат от 0,89 на хиляда в издишания от П. въздух.
Свидетелят Д. Л. съставил на подс. Р. Г. П. акт за установяване на административно нарушение серия АВ бл. № 039533/14.12.2021г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който бил връчен на подсъдимия и подписан от него без възражения. Като свидетели на установеното деяние и съставянето на АУАН били вписани А. П. и К. У..
На подсъдимия Р. П. бил съставен и талон за медицинско изследване № 084878, в който същият вписал, че приема показанията на техническото средство, и не дал кръвна проба за медицинско изследване.
Съставените документи били предадени в служба КАТ при РУ - И., където била извършена допълнителна проверка по образуваната административнонаказателна преписка, при която било установено, че подсъдимият Р. Г. П. е бил осъждан вече за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Подсъдимият Р. Г. П., е роден на 10.12.1960 г. в град С., с ЕГН:
**********, с настоящ адрес в град И., бул. „Ц. С.“ № 14, ет. 6, ап. 18, 5 българин, българско гражданство, със средно образование, осъждан, женен, работи като електромонтьор в ДП /НКЖИ ССТ - С./.
Със споразумение № 23/14.02.2017 г. по НОХД № 104/2017 г. на Районен съд - И., влязло в законна сила на 14.02.2017 г., подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и „глоба“ в размер на 200,00 лева, като подсъдимият е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Деянието по настоящото дело е извършено след изтичането на определения изпитателен срок (изтекъл на 14.02.2020 г.).
Към 14.12.2021 г. подсъдимият бил правоспособен водач и имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282362727, валидно до 20.12.2023 г. за различни категории, в това число и категория В.
Налице са данни, че във времето на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е приемал по лекарско предписание различни медикаменти, вкл. и такива за регулиране на кръвното налягане, а именно:
Паратрамол, Улкопрол, Бизполюс, Бизогама, Волтарен.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд КСМХЕ (л.
127-137) се установява, че употребата на медикаментите Паратрамол, Улкопрол, Бизплюс, Бизагама и Волтарен, не биха могли по никакъв начин да повлияят на резултата от техническото средство.
По отношение на твърдения от подсъдимия прием на хранителната добавка „Шведска горчивка” от заключението на посочената експертиза се установява, че хранителната добавка съдържа етилов алкохол и приета по предписание - 3 пъти дневно по 5 мл, не би могла да доведе до резултат с практически значима стойност.