Определение № 81 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. София, 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Вера Чочкова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600069 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор Г. К. от СГП и частна жалба от инспектор Т. Г. – процесуален представител на Началника на Затвора гр.*** срещу определение от 16.12.2024г. на СГС НО, 28–ти н.с., постановено по ЧНД 7289/24г., с което съдът е уважил молбата лишения от свобода В. Н. А. за условно предсрочно освобождаване и е освободил условно предсрочно същия от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД №652/2022г. на СРС НО 102 с-в, в размер на 5/пет/ месеца и 10/десет/ дни, като е постановил изпитателен срок в размер на този остатък от 5/пет/ месеца и 10/десет/ дни, както и пробационни мерки в изпитателния срок съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице по местоживеене на лицето, два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.

В частния протест и жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, което се иска да бъде отменено. Прокурорът твърди, че е нарушен чл.70 ал.6 от НК във връзка с определените две пробационни мерки по отношение на осъденото лице, тъй като съгласно посочената разпоредба съдът можел да постанови само една от пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1-4. Освен това при постановяване на съдебния акт СГС не взел под внимание отрицателното становище и докладите на специализираната администрация на Затвора гр.*** в противоречие с утвърдената съдебна практика – Постановление №7/06.07.1987г. на Пленума на ВС, както и Препоръка Rec (2003) 22 на Съвета на Европа на комитета на министрите на държавите – членки относно 1 условното предсрочно освобождаване, съгласно които при постановяване на решението си съдът следва да се базира основно на докладите и устните изявления на персонала, работещ в местата на лишаване от свобода, който е запознат с лишените от свобода и техните лични обстоятелства. Не били налице безспорни и категорични доказателства за поправяне на лицето в пенитенциарното заведение съгласно чл.439а от НПК, поради което съдебният акт бил необоснован. Изтъква се рискът от рецидив, който не бил намален в достатъчна степен и оценен в средните предели, без да е бил приложен чл.66 от ЗИНЗС – преминаване през препоръчителната прогресивна система, в която връзка определеният режим на изтърпяване на наказанието не бил променен в по-лек. Неправилно било преценено обстоятелството за последното наложено наказание на осъдения А., което не било погасено в срока по чл.109 ал.2 от ЗИНЗС и водело до извод, че същият няма добро поведение в мястото на изтърпяване на наказанието. Налице били множество дефицити в проблемните зони „отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“, „междуличностни проблеми“, „умения за мислене“ , независимо от проведения курс в една от проблемните зони, като били игнорирани данните за злоупотреба с алкохол и наркотици, за импулсивността на действията му и неучастието му в програми за преодоляване на агресията. Неправилно съдът интерпретирал изразеното съжаление на осъденото лице за извършеното деяние, тъй като по-скоро то било изразено във връзка с последиците от осъждането, с което А. не бил съгласен и считал присъдата за несправедлива.

Според процесуалния представител на Началника на Затвора гр.*** съдът едностранно е обсъдил обстоятелствата, сочещи положителните насоки в поведението на осъденото лице от докладите на инспектор социална дейност и възпитателна работа, без да се вземат предвид становищата на затворническата администрация за отрицателните аспекти и дефицитни зони в същата насока. В случая не се отричат данните за положителна промяна в осъдения А., но не били взети под внимание наложените му три дисциплинарни наказания през 2022г. и 2023г., като се твърди, че корекционния процес за неговото поправяне не бил завършен, още повече, че рисковете в защита на обществения интерес, както и от рецидив не били претърпели съществена промяна. В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.

Срещу частния протест и жалба е депозирано възражение от адв.И. Ю. – защитник на осъдения В. А., с което се иска същите да бъдат оставени без уважение, а атакувато определение на СГС да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано съобразно чл.439а от НПК.

Защитникът излага съображения , че осъденият А. за първи път изтърпявал наказание лишаване от свобода, работил постоянно, спазвал трудовата дисциплина и се справял с поставените му задачи. Завършил курс по групова програма „Умение за мислене“, за който имал издаден съответен сертификат.

Освен това рискът бил значително занижен от 53 на 46 точки, което било 2 отчетено от съда. Последната година бил предлаган общо 7 пъти за поощряване, не бил наказван и имал общо 4 награди в периода от м.януари до м.юли 2024г. Не бил изготвен нов план на присъдата, което означавало, че липсвало необходимост от това. Обстоятелството, че осъденият е употребявал алкохол и наркотици не променяли факта, че към днешна дата се е поправил, като липсвали каквито и да било данни за агресивно и импулсивно негово поведение в мястото за изпълнение на наказанието. Отношението му към правонарушението се извеждало не само от заявеното пред съда, но и от модела на поведение, който следвал устойчиво в положителна насока.

Защитникът възразява наложените наказания на осъдения А. да се вземат предвид при оценката на въпроса за неговото поправяне, тъй като били погасени по давност.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Протестът и Частната жалба са ОСНОВАТЕЛНИ.

Неправилно в атакуваното определение първостепенният съд е приел, че са налице всички законови предпоставки да уважи молбата лишения от свобода В. Н. А. за условно предсрочно освобождаване.

За да направи този извод първостепенния съд е приел, че въпреки отрицателното становище на затворническата администрация, наличието на дисциплинарни наказания и риск от рецидив е налице положителна промяна в поведението на осъденото лице, изразяващо се в полагане на труд и спазване на трудовата дисциплина, наличие на поощрения и награди, участие в курсове за професионално обучение, които наред с изразеното съжаление за извършеното, давали основание на съда да приеме, че поправителния ефект от наложеното наказание е налице.

Този извод въззивната инстанция намира за произволен и необоснован от доказателствата по делото.

Понастоящем лишеният от свобода В. Н. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 4 /четири / години при първоначално определен общ режим за извършено престъпление по чл.150 от НК съгласно Присъда №186/9.08.2022г. по НОХД №652/22 на СРС 102 н.с., потвърдена с Присъда от 14.06.2023г. по ВНОХД №1679/2023г. по описа на СГС НО 27 ми с-в. влязла в сила на 14.06.2023г.

От материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието 4 години лишаване от свобода на 21.09.2023г., когато е било приведено в изпълнение наказанието от прокурора, като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд осъденият А. е изтърпял фактически 3/три/ години, 1/един/ месец и 2/два/ дни, от работа 5 /пет/ месеца и 18/осемнадесет/ дни или общо 3 /три / години, 6/шест/ месеца и 20/двадесет/ дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 5 /пет/месеца и 10 /десет дни/. Зачетен е предварителния арест в периода 3

15.11.2021г.– 21.09.2023г. в размер на 1 /една/ година, 10/десет/ месеца и 7/седем/ дни.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента на постановяване на акта е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения А. първоинстанционният съд е следвало да подложи на внимателен анализ затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, което не е направил обективно, всестранно и пълно, за да изясни отношението му към правонарушението и цялостното му поведение в мястото за изтърпяване на наказанието. Според въззивната инстанция събраните към момента доказателства за убедително, категорично и трайно завършен процес на поправянето и превъзпитаване на осъденото лице, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода В. А. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил среден 53 точки, който в резултат на проведената корекционна дейност е претърпял минимална редукция със 7 точки и в момента е сведен на 46 точки, което продължава да е в средните стойности. Все още рискът за обществото е в средните нива, въпреки отчетените ресурси на личността като трудоспособна възраст, позитивни семейни контакти и нагласи, дължимо поведение към затворническата администрация, рискът от сериозни вреди към обществото е в средните нива и този риск не е преодолян, което неправилно е било игнорирано от първостепенния съд, тъй като анализът на тези данни води до извод, че целите на наказанието не са постигнати и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада дефицитни зони следва да продължи.

Действително осъденият А. е полагал доброволен труд като строителен работник поддръжка и ремонт в ЗООТ *** въз основа на Заповед № 192/24.10.2023г., строителен работник поддръжка ВИК със Заповед №31Д/08.12.2023г., както и общ работник в ГУ „ДПФЗД“, като според доклада на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** е награждаван общо 4 пъти със Заповед № 21/23.01.24г., Заповед №38/29.02.2024г., Заповед №80/22.05.2024г., Заповед №116/12.07.2024г. с удължено свиждане от 4/четири/ часа.

Същевременно осъденият А. е и наказван 3 /три/ пъти съгласно Заповед №393/25.09.2023г. на Началника на Затвора гр.*** с „лишаване от хранителна пратка“, със Заповед №599/04.11.2022г. с „писмено предупреждение“, със Заповед №339/22.06.2022г. поради извършено дисциплинарни нарушения, с оглед неспазване на вътрешните правила и ограничения, а именно държане и 4 използване на неразрешени предмети в мястото за изпълнение на наказанието, които доказателства водят до извод за едно неправомерно поведение от страна на осъденото лице, което неглижира утвърдените норми в пенитенциарното заведение. Не може да се приеме, че осъденият А. е ненаказвано лице, с безукорно поведение, така както претендира неговият защитник, тъй като наказанията били погасени по давност. Става въпрос за нарушения, извършени през кратки интервали от време, като съгласно чл.109 ал.2 отт ЗИНЗС не изтекъл двугодишния срок за заличаване на последното нарушение, наложено със Заповед №393/25.09.2023г., поради факта, че това нарушение е извършено преди да изтече срока за заличаване на предходното наказание, наложено със Заповед №599/04.11.2022г. Тези обстоятелства визират една непоследователна тенденция в поведението на осъденото лице в процеса на изпълнение на наказанието, с липса на убедително поведение надхвърлящо обичайно доброто, без канстатиране на трайни и положителни нагласи за поправяне и превъзпитаване, което поведение да е реално осъзнато, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.