Решение № 16 от 15.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Монтана, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500456 по описа за 2024 година

С решение №330/01.07.24г. ,постановено по гр.дело № 2814 /23г. МРС е отхвърлил предявените от „А.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „К.“ № 1, установителни искове по чл.422 вр. чл. 415, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане за сумата 2121,13 лева, главница, представляваащ задължение по предоставени услуги, предоставено устройство и неустойка, произтичащи по договор № 504923945 с клиентски № ***, ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до окончателното плащане, както и по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 456,58 лева – лихва за забава за периода 29.03.2021 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1939/2023г. на РС Монтана.

Така постановеното решение е обжалвано от „А.“ ЕАД, ЕИК *** чрез процесуалния представител адв.Р.Г. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че съдът е постановил атакуваното решение,без да обсъди представените писмени доказателства в цялост, поради което и същото необосновано.В тази насока са изложени подробни доводи .Предвид горното моли съда да отмени решението, като постанови ново ,с което да уважи исковата претенция и му присъди и направените в производството разноски.

В срока за отговор не е постъпил такъв от особения представител адв.М. К. .В съдебно заседание взема становище,че жалбата е неоснователна,а атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства и въз основа на закона, приема следното:

1

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Решението на районен съд Монтана е валидно и допустимо.

Допустимостта на производството пред РС Монтана , образувано по реда на чл. 422 от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 1939/2023 г. по описа на МРС , по което в полза на ищеца А. ЕАД е издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник ответника , който не е установен за връчване на съдебните книжа , указания на съда за предявяване установителен иск и подаване на искова молба в указания срок, което обуславя правен интерес от исканото установяване съществуването на вземане срещу ответника за сумите , за които е издадена заповед за изпълнение.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковете по отношение на главницата и лихвата ,като е приел,че страните не са обвързани в облигационно отношение предвид факта,че всички представени договори не са подписани между страните/ с изключение на договор от 11.11.2019 г /,представени от страните,не са подписани от същите/. По иска за цена за устройство по договор за продажба е приел,че същият е неоснователен предвид липсата на доказателства в тази насока.Първоинстанционният съд е отхвърлил иска и досежно претендираната неустойка на две основания –предвид липсата на облигационна връзка и с оглед обстоятелството,че е налице неравноправност на предвидената в чл. 45.12 от ОУ клауза за автоматично прекратяване на договорната връзка.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на облигационно отношение между страните.

Видно от материалите по делото, всички приложени договори / изменение на Приложение № 1 от 24.02.2021 г. към Договор № 504923945, Договор № 504923945 от 24.02.21 г. , Приложение № 1 от 24.02.2021 г. към Договор № 504923945 , Допълнително приложение към Приложение № 1 от 24.02.2021 г. към Договор № 504923945 , приложение № 1 към Договор № 504923945 , приложение № 1 към Договор № 504923945 - Условия за ползване на пакет е-Просвета Unlimited, приложение № 1 към Договор № 504923945 Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 5 0 Special, списък на гарантираните телевизионни програми към Договор № 504923945 от 24.02.2021 г./ касаещи претенцията на ищеца ,не носят подписи на страните. Всички претенции на ищците за неплатена цена за предоставени мобилни услуги са на основание сключените договговори и приложения от 2021г. В жалбата се твърди,че същите са подписани, но от материалите по делото се установява,че липсва подпис на страните.Пред настоящата инстанция е представен Договор № 504923945,който действително носи подпис на страните, но с оглед преклузията,визирана в разпоредбата на чл.266 ГПК ,същият не следва да бъде обсъждан.С оглед липсата на подписани договори правилен се явява извода на районния съд,че не е налице облигационна връзка между страните, което обуславя и извода за неоснователност на тази претенция.

С оглед така приетото се явява неоснователна и претенцията за неустойка ,съответно и лихва върху същата.При липса на договор не може да се претендира неустойка ,поради което и само на това основание искът и в тази част следва да бъде отхвърлен.

Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил и претенцията на ищеца установяване съществуване на вземане за сумата от 520,68 - неплатена главница по договор за закупуване на устройство на изплащане по договори от 12.09.2019 г. и от 02.07.2020г.,тъй като не са представени договорите за продажба на тези устройства, както и каквито и да е други докаателства в тази насока.

Предвид гореизложените съображения съдът намира,че атакуваното решение е 2 правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат направените в производството разноски.

С оглед цената на иска , която е под 5000 лева, въззивното решение предвид разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК , не подлежи на касационен контрол.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №330/01.07.24г. ,постановено по гр.дело № 2814 /23г. на Районен съд Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3