Решение № 292 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110202691 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. И. Д. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 188 от 10.05.2024 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на жалбоподателката К., на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 04.03.2024 г. около 09:00 часа в гр. Варна, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** – лична собственост, на ул. „Околчица“ срещу КТП № 1011 е паркирала лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място – нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателката М. К. К. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че мястото на нарушението е неясно описано, доколкото не знае какво значи абривиатурата 1

„КТП № 1011“ посочена като място на ул. „Околчица“, където е било извършено нарушението. Навежда твърдения, че мястото, върху което е паркирала личния си лек автомобил с рег. № *** представлява част от дворно място, идеална част от което е нейна собственост, като категорично отрича мястото да е собственост на община Варна. Отбелязва, че ул. „Околчица“ и ул.

„Халил ефенди“ попадат в обхвата на т.нар. „синя зона“, като самата тя заплаща годишен абонамент за паркиране, но поради липсата на места за паркиране и предвид факта, че има сериозни здравословни проблеми, свързани с тежко счупване на коляното, е паркирала автомобила на това конкретно място. Поради гореизложените съображения, жалбоподателката К. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на стоР.те в съдебното производство разноски.

В проведеното на 28.01.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2691 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката М. К.

К. не се явява, а се представлява от своя процесуален представител адв. И. Д. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху две обстоятелства, върху допуснатите според него нарушения на процесуалните правила в хода на административно – наказателното производство и върху липсата на осъществен състав от обективна страна на нарушение. Адв. И. Д. моли и за присъждане на стоР.те разноски от неговата подзащитна в съдебното производство.

В проведеното на 28.01.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2691 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Зам.

Кметът на община Варна се представлява от своя процесуален представител *** С.Д., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че самото то е издадено от компетентен орган, нарушението е доказано, както и е описано коректно, точно и ясно. Ю.С.Д. моли за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 09:00 часа на 04.03.2024 г. св. И. А. В. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, извършвайки обход на ул.

„Околчица“ в гр. Варна, установил, че лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, 2 собственост на жалбоподателката М. К. К. е паркиран върху тротоар.

Преценявайки, че с това свое поведение М. К. К. е извършила нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на същата дата 04.03.2024 г. св. В. съставил глоба с фиш спрямо жалбоподателката К., с която й наложил „глоба“ в размер на 50 лева.

На 13.03.2024 г. жалбоподателката К. депозирала възражение до Зам.

Кмета на община Варна, в което изразила своето несъгласие със съставената й глоба с фиш, като на 23.04.2024 г. Н.Г.К. – *** в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателката К. за извършено на 04.03.2024 г. нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 10.05.2024 г. Зам.

Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателката М. К. К. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В хода на съдебното производство бяха събрани множество гласни доказателства и бяха изготвени два броя съдебно – технически експертизи, които доказателства съдът ще си позволи да коментира, и да анализира по – надолу в своето решение, защото съдът би желал да акцентира и да се фокусира в своето изложение върху допуснатото процесуално нарушение в хода на административно – наказателното производство, което опорочава наказателното постановление до степен, изискваща неговата отмяна.

Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

3

Съдът застъпва категорична позиция, че в случая е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото нарушението, за което е била ангажирана отговорността на жалбоподателката К., не е описано с всички свои съставомерни признаци.

Настоящият съдебен състав не е привърженик на твърде формалистичния подход при изследване на въпроса за допуснати процесуални нарушения, но в случая липсата на описание на съставомерни признаци на деянието пряко ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Посочената за наруШ. норма на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата дословно предвижда, че „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най – вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най – малко 2 метра за преминаване на пешеходци“.

Видно е, че в процесното наказателно постановление е налично само и единствено лаконичното твърдение „паркиране върху тротоар“. Това твърдение обаче влиза в съществено противоречие с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, която се твърди, че е наруШ..

Нормата има две условия, относно паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение – най – вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието). Нормата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата не е от категориите на забранителните (обратно напр. на чл. 98), а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение второ на нормата също не е забранително, а допуска престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените условия.

В конкретния случай съдът намира, че не е спазено от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а 4 именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Издаденото наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената си част съществени белези на наказуемо по чл. 94, ал. 3акона за движение по пътищата деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.

Описанието на тези обстоятелства е от съществено значение. От съществено значение е и да бъдат описани и приложени доказателства потвърждаващи нарушението, като в случая такива липсват, като съдът не вижда разумна причина защо не е направена снимка, която да удостовери деянието, за което е ангажирана отгворността на жалбоподателката.

В тази връзка съдът намира, че Административно – наказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Важни обстоятелства изясняващи фактите по делото не са били описани. Не е било посочено отстоянието и точното място на което е бил паркиран автомобила.

Анализа на самата норма на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, и санкцията на чл. 178 от Закона за движение по пътищата ясно псоочват, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар.

С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено.

Констатираните пропуски при посочването на съществени, съставомерни белези на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран, както съдът вече отбеляза представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Поради гореизложените съображения и въз основа на това основание, Наказателно постановление № 188 от 10.05.2024 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде отменено.

За прецизност и по – голяма коректност, все пак съдът би желал да коментира събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

5

Принципно съдът няма причина да не даде вяра и да не кредитира заключенията на двете изготвени съдебно – технически експертизи, които установяват, че автомобила не е бил паркиран върху място, идеална част от имота, в който се помещава жилището на жалбоподателката К.. Действително се постави въпроса дали уличната регулация в този участък е била приложена, като според съда така и не се достигна до някакъв категоричен и ясен отговор на този въпрос, но в крайна сметка поради извода за допуснато нарушение на процесуалните правила, съдът не би желал да навлиза по – дълбоко като размишления в тази посока.

По отношение показанията на св. И. А. В., съдът няма причина да не ги кредитира, въпреки, че самият той нямаше много ясни спомени за нарушението, но в крайна сметка същият заяви, че автомобила е бил паркиран върху тротоарна площ, поради което и е съставил глобата с фиш.

По отношение показанията на св. В.П.Д., съдът също няма причина да не ги кредитира, но в случая следва да се подчертае, че св. Д. говореше по – скоро принципно за начина на паркиране около жилищната сграда, която обитават заедно със съседката си св. К., като тя нямаше точна представа как е бил паркиран лекия автомобил сутринта на 04.03.2024 г. и логично не наведе някакви конкретни твърдения в тази посока.

В обобщение, предвид допуснатото нарушение на процесуалните правила, според съда Наказателно постановление № 188 от 10.05.2024 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора се явява основателна претенцията на жалбоподателката М. К. К. за обезщетяване на стоР.те от нейна страна разноски в съдебното производство, които възлизат в размер на 1630 лева, възлизащи на 833, 41 евро, съгласно представения списък с разноски, находящ се на л. 126 от НАХД № 2691 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.