Решение № 1467 от 26.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20211110148296 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

С решение от 08.11.2023г. по гр.д. №13128/2022г. на СГС са дадени указания настоящата съдебна инстанция да се произнесе по направеното от ищеца искане за присъждане на законна лихва върху вземанията от датата на задържането му – 01.02.2020г. до изплащане на задълженията. Искане за присъждане на законна лихва за забава е направено за първи път в устните състезания пред настоящата инстанция, като е въведено и във въззивната жалба и в устните състезания пред въззивната инстанция.

Ответникът П РБ не изразява становище по молбата.

Искането по чл. 250 ГПК е направено в законоустановения срок (инкорпорирано е във въззивната жалба), поради което се явява процесуално допустимо. Съдът намира, че не е нужно провеждането на открито заседание с призоваване на страните – арг. от чл. 250, ал. 2 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно.

Непълен е този съдебен акт (решение), в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. В настоящия случай с решението от 16.09.2022 г. съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, а именно по искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираните главници от датата на задържане на ищеца – 01.02.2020г., до окончателното плащане. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 265 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019 г. на ВКС, III ГО, Решение № 32 от 15.05.2014 г. по т.д. № 1897/2013 г. на ВКС, I TO и др. искане за присъждане законната лихва върху главницата може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество. Тези изводи следват от разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, съгласно която не се счита увеличение на 1 иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване, от акцесорния характер на вземането за лихва, както и от обстоятелството, че защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск – възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата.

В случая с решението от 16.09.2022 г. съдът е формирал правни изводи за наличие на главен дълг в размер съответно на 3000 лв. и 2460 лв., но е пропуснал да се произнесе по искането на ищеца, направено в устните състезания пред първата инстанция и обективирано в протокол от 15.04.2022г. и подадена въззивна жалба срещу решението, за присъждане на законната лихва от датата на задържането на ищеца до окончателното плащане. Доколкото съдът е уважил предявените искове за посочените размери, то основателно се явява и искането на ищеца за присъждане на законна лихва. Отговорността на държавата за вреди възниква от момента на придобиване стабилитет на акта за прекратяване на наказателното производство, с оглед което и от тази дата следва да присъди законната лихва. По отношение на ищеца наказателното производство е приключило с Постановление на СРС от 05.06.2020г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП№25/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. №2911/2020г. по описа на СРП. Установява се от приложеното по делото досъдебно производство, че същото е влязло в сила на 17.06.2020г., от която дата до окончателното плащане на задължението следва да бъде присъдена лихвата за забава.

Искането си в частта за лихва за забава от датата на задържането до влизане в сила на постановлението е неоснователна и не следва да бъде уважавано.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение № 10182 от 16.09.2022 г., постановено по гр. д. № 48296/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, в следния смисъл:

ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, .., да заплати на Я. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. .., ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 3500 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, притеснения, от образувано и водено срещу Я. А. Я. наказателно производство по чл. 195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.

28, ал.1 НК, прекратено с постановление от.05.06.2020 г. на СРП по пр. пр. №2911/ 20 г , за периода от датата на влизане в сила на постановление от 05.06.2020 г. на СРП по пр. пр. №2911/ 20 г. (17.06.2020г.) до окончателното плащане , както и ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 2460 лева, представляваща обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в от неполучено трудово възнаграждение за периода от четири месецаот 01.02.2020 г. до 05.06.2020 г . за периода от датата на влизане в сила на постановление от 05.06.2020 г. на СРП по пр. пр. №2911/ 20 г (17.06.2020г.) до окончателното плащане., като отхвърля искането за присъждане на законна лихва от дата 01.02.2020г. до 2

17.06.2020г.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3