Решение № 5209 от 31.07.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 31.07.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2501 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата М.К.И. твърди, че на

14.07.2014 г. при управление на ППС – мотоциклет „Хонда ЦБР 125”, при движение по бул.”Тодор Александров” в гр. София, около 14.00 часа, била ударена от товарен автомобил „Пежо”, „Боксер”, управляван от Г.М. А., който нарушил правилата за движение при извършване на маневра „ляв завой” и не пропуснал насрещно движещият се мотоциклет. В следствие на удара ищцата сочи да е претърпяла подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди. Излага, че към датата на ПТП увреждащото МПС било застраховано по валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество „ДЗИ – О.З.” ЕАД. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП- 14.07.2014 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът „ДЗИ- О.З.” ЕАД оспорва исковете по основание и размер.

Поддържа, че не са налице елементите от фактическия състав на деликта. Оспорва ищцата да е претърпяла черепно – мозъчна травма. Заявява възражение за съпричнияване на вредоносния резултат от пострадлата, за която твърди, че е управлявала с превишена скорост, евентуално с несъобразена скорост, както и че е била без предпазна каска – нарушения на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 182, т. 3 ЗДвП. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 14.07.2014 г., сключено за МПС марка „Пежо”, модел „Боксер”, рег.№ ****НА. Оспорва иска за обезщетение на неимуществени вреди по размер като завишен и несъответстващ на чл. 52 ЗЗД, действително претърпените от ищцата вреди и константната съдебна практика за сходни случаи.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От Констативен протокол № К/750 от

14.07.2014 г. на отдел „Пътна полиция” при СДВР, се установява, че на 14.07.2014 г. около 14.00 часа в гр.София, на бул.”Тодор Александров” на кръстовището с ул.”Одрин” е настъпило ПТП между товарен автомобил и мотоциклет. Участник 1. е МПС с рег.№ ****НА, марка „Пежо”, модел „Боксер”, собственост на „Т. 5 БГ” ЕООД, управлявано от Г.М. А., и Участник 2, МПС с рег.№ *******, марка „Хонда”, модел „ЦБР 125” . Отразено е, че мотоциклетът „Хонда” е собственост на водачката М.К.И. . И двамата водачи са тествани за алкохол с Дрегер и в КП № К/750 е отразено, че пробите им са отрицателни. На водача на товарния автомобил е съставен Акт и е издадено Наказателно постановление за нарушение на чл. 37, ал.1 ЗДвП. Описани били и следните щети: по Участник 1- деформиран заден десен таз и задна дясна джанта. По Участник 2 – деформации на предна капла, резервоар за гориво, кормило табло, преден спойлер, счупен фар, ожулен предпазен шлем в дясно и скъсан десен ръкав на черно кожено яке на М.И.. Отразено е също, че последната е приета в Пирогов с работна диагноза изкълчена ключица, като след прегледа е освободена.

Приобщени са към доказателствата по настоящото дело и документи, съдържащи се в административно – наказателната преписка, образувана по повод на горното ПТП. Видно от Декларациите, дадени от двамата участници, М.И. е декларирала, че е управлявала мотоциклета на втора или на трета предавка, като е била на зелен сигнал на светофара, който е възприела от предишното кръстовище. Декларирала е, че е възприела товарния бус на разстояние от около 4 метра. Водачът на микробуса е декларирал на свой ред, че също е бил на зелен сигнал на светофара, като е бил втора кола, спрял е, след което е чул трясък зад него. Бил почти излязъл от кръстовището, не видял моториста.

Изслушана е първоначална съдебна – автотехническа експертиза /САТЕ/, която е изготвена преди разпита на свидетел – очевидец по делото. Съдът намира това заключение за обективно и компетентно, но не основава изводите си на него в частта относно скоростта на движение на мотоциклета и на товарния бус, предотвратимостта на удара за водачите, предвид наличието на допълнително заключение по САТЕ. Съгласно кредитираната част от първоначалната експертиза, в района на ПТП пътният участък е прав. Движението се извършвало двупосочно по две отделени с тревна ивица платна за движение. Всяко от платната е за една посока за движение и разполага с по три ленти. Пътната настилка е сух асфалт, без дефекти. В двете посоки за движение регулирането е еднообразно – със светофарна уредба. Ударът между товарен автомобил „Пежо” и мотоциклет „Хонда” е настъпил на кръстовището между бул.”Тодор Александров” и ул.”Одрин”, в лявата част на средната лента за движение на бул.”Тодор Александров” в посока към ул.”Опълченска”. Максимално допустимата скорост за движение в този участък не се различавала от допустимата за градски условия, а именно 50 км/ч. Товарният автомобил „Пежо” е извършвал маневра „ляв завой” към ул.”Одрин” от лявата лента на платното за движение на бул.”Тодор Александров” в посока към бул.”Константин Величков” от позицията на втора кола на кръстовището „Одрин”. Мотоциклетът се е движел насрещно – по бул.”Тодор Александров”. И двамата водачи се движели на зелен разрешителен сигнал на светофара, идвайки от път с предимство. Водачът на двуколесното превозно средство – ищцата М.И., е направила неуспешен опит да спре с двете спирачки – предна и задна и да заобиколи товарния автомобил от ляво. Конкретното място на сблъсъка е задната дясна част на микробуса зоната на дясното колело. В първоначалната САТЕ вещото лице е дало и техническите характеристики на двете МПС, като за мотоциклета е посочена постижимата скорост на първа предавка – 35 км/ч, на втора предавка – 60 км/ч и на трета предавка – 85 км/ч. Съгласно допълнителното заключение на САТЕ, което съдът кредитира, микробусът се е движел равнозакъснително заради движението на автомобила пред него, като в момента на удара скоростта му е била 10,8 км/ч. Мотоциклета след задействане на спирачките се е движел закъснително и скоростта му в момента на удара е била 21.6 км/ч. Опасността е възникнала в момента, в който микробусът е навлязъл в платното за движение на мотоциклетиста.

Моментът на възприемане на тази опасност според вещото лице е или още при възникването й или със закъснение. Относно скоростта на мотоциклета към момента на възникване на опасността е била, според заключението на допълнителната САТЕ, около 85 км/ч. Опасната зона на спиране на мотоциклета е била около 46.9 метра.

Мотоциклетистът е имал възможност да предотврати удара чрез своевременно аварийно спиране - т.е. веднага след възникване на опасността, ако към този момент се е движел със скорост не по – голяма от 63 км/ч. Според разясненията, дадени в констативната част при движение в градски условия реакцията на водачите се определя от възникването на определена опасност, но и от очакваното развитие на пътната обстановка. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви, че в данните от Констативния протокол било посочено, че товарния автомобил бил достигнал скорост от 30 км/ч към момента на удара, но според вещото лице това би било възможно само при много жестоко форсиране на автомобила и то в завой. Обикновено при нормално движение се постигала скорост в порядъка на около 20 км/ч.

Изслушана е и съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ , установяваща, че вследствие на претърпяната пътно – транспортна злополука ищцата М.И. е получила следните травматични увреждания: контузия на лявото рамо. Изкълчване на лявата акромиоклавикуларна ( ключично – лопатъчна ) става. Охлузване на левия лакът. Контузия на шията с последваща миалгия. Тези травматични увреждания били често срещани при мотоциклетисти. Травмите се получавали след падане на тялото върху асфалта. Лечението на изкълчената лопатка се извършвало неоперативно, като се намествало изкълчването и се обездвижвало мястото с бинтова превръзка. СМЕ заключава, че посочените травматични увреждания стоят в причинна – връзка с претърпяното ПТП на 14.07.2014 г. – т. е. имат доказан произход. Полученото изкълчване е довело до трайно ограничение на движенията на левия горен крайник за срок от 3 месеца. Останалите мекотъканни увреждания са причинили на ищцата болка и страдание. Ищцата била приета по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” След първия преглед пострадалата била приета за преглед и в Спешния неврохирургичен кабинет. При прегледа не били установени костни увреждания на черепа и шийните прешлени. Не е била установена и черепно

– мозъчна травма.Поставена била окончателна диагноза миалгия ( болезненост при движение ) на шията. След прегледа ищцата е била освободена от болницата.

Обездвижването на лявата раменна става е продължило 45 дни, след което ищцата е започнала постепенно натоварване на ставата. Общо лечебния и възстановителен период при ищцата е приключил за срок от около 3 месеца. През първите 30 дни непосредствено след злополуката и около

2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация болките са били с по – интензивен характер.

Извън посочените период пострадалата е търпяла периодично явяващи се болки след обща преумора на лявата ръка, както и при рязка промяна на времето. През тези периоди ищцата М.И. е била принудена да ползва седативи и обезболяващи средства.

След извършен преглед на М.И. вещото лице дава заключение, че ищцата не търпи болки в зоната на изкълчената става. Изкълчената става е в рамките на анатомията, но лявата ключица стояла малко по – високо, което означавало, че била останала малка деформация като „клавиш на пиано”, която деформация била козметична и е видима. Описаната деформация обаче не оказвала никакво негативно влияние върху силата, обема и движенията на лявата раменна става. От другите мекотъканни увреждания не били останали трайни белези или депигментации. Заключението на СМЕ е, че здравословното състояние на ищцата е възстановено. За в бъдеще прогнозата е оптимистична – не се очаквали някакви негативни последствия или усложнения от процесните увреждания. Ищцата е била с поставена предпазна каска с шлем, която е изиграла своята превантивна роля за запазване на пострадалата от тежка черепно – мозъчна травма, както и мекотъканни увреждания на главата, лицето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.М. А. – водач на увреждащото МПС, и С.М.Ж.– фактически съжител на пострадалата ищца. Свидетелят А. установява, че е правел ляв завой и бил втора кола. Когато тръгнал не видял никого. Наложило се да натисне спирачката, заради това, че автомобилът пред него спрял внезапно, и след около 10 секунди чул удар в задната част на буса.

Спрял, погледнал и видял моторист на пътя. Свидетелства, че няма обяснение как така не е видял моториста, но преди да навлезе в съседната лента отсреща нямало мотор. Също заявява, че ищцата е била с каска. Твърди, че се движел с около 10-15 км/ч и отразеното в съставения му акт, че е управлявал с около 30 км/ч били невярно. Полицаят не го бил питал с колко километра в час се е движел. Подписал бил Акта автоматично – не бил в състояние да го чете. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че не е видял мотористът, че е чул удара отзад и след това е спрял окончателно, че ищцата е била с каска, както и относно това, че е карал със скорост по – ниска от отразената в Протокола - 30 км/ч, тъй като тези данни не се опровергават от останалия доказателствен материал. Свидетелят Жлебинков установява, че ищцата първата седмица след ПТП имала болки в рамото, ръката и врата.Не можела да се движи нормално – най – добре се чувствала легнала. В продължение на 3 месеца не можела да си движи ръката нормално. Сочи, че така се чувствала дори и след рехабилитациите. Била лишена от възможността да практикува хобитата си – народни танци, фитнес и други любими занимания. Нормалния си начин на живот била възстановила след една година. Според свидетеля ищцата изпитвала стрес да шофира – изпитвала огромен стрес, когато е сама на мотор. Даже в кола при по – висока скорост също изпитвала паника. Съдът не приема за достоверна тази част от показанията, в която се твърди, че периода на възстановяване на ищцата е бил около година, предвид заключението на СМЕ. Не следва да се вземат предвид и всички останали твърдения на свидетеля отнасящи се до местоположението на двете МПС-та на платното за движение, състоянието на водача, в момента на ПТП и скоростта на движение на мотоциклета. От една страна свидетеля е допуснат за установяване на неимуществени вреди, а не на каквито и да било други факти, стоящи извън болките и страданията, понесени от ищцата, а от друга страна свидетелите не са призвани да дават оценки. В останалата им част възприятията на свидетеля подлежат на кредитиране.