Решение № 204 от 03.04.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Разград, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101192 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ЗАД „******" АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********” № 2, представлявано от изпълнителните директори К.В. и М.И., чрез им процесуалния представител юрисконсулт Ц.Р., срещу С. Ю. М. с ЕГН ********** от с. Раковски, ул. „*****" № 19, с която се моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи заплащането на ищеца на основание чл. 500, ал. 2. от КЗ сумата от 1266,90 € (хиляда двеста шестдесет и шест евро и деветдесет евроцента) ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на окончателно изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски, както и разноските по заповедното производство.

Ищецът сочи, че осигурявал застрахователно покритие на ответницата като водач на МПС предвид сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно л. а. „Фолксваген Шаран“ с ДР № РР **** ВС, Застрахователна полица № BG/11/115003128634 с период на действие от 21.12.2015 г. до 20.12.2016 г. На 03.11.2016 г. във Федерална Република Германия настъпило ПТП, документирано с Протокол за ПТП, според който ответницата С. Ю. М. при управление на л. а.

„Фолксваген Шаран“ с ДР № РР****ВС, без да притежава свидетелство за управление на МПС (без правоспособност да управлява МПС), причинила ПТП, поради неумение да борави с управлението на автомобила (да стартира автомобила), като се ударила в правилно паркирано МПС 2 и уличен фенер на тротоара. Ищецът сочи, че поведението на ответницата станало причина за ПТП с имуществени вреди по л. а. „Ауди" с № CUX -TS **** и уличен фенер, 1 намиращ се на тротоара. Ищецът сочи, че била предявена претенция пред него за изплащане на обезщетение за имуществените вреди от собственика на уличния фенер, в качеството му на увредено лице по смисъла на КЗ. След предявяване на претенцията ищецът образувал щета с № 10016100105567.

Преценявайки я като основателна, доколкото вредите касаели покрит по застраховката риск по валидно застрахователно правоотношение, а претенцията била предявена от правоимащо увредено лице, ищецът заплатил на собственика на уличния фенер обезщетение за имуществени вреди в размер на 1034,90 евро. Ищецът твърди, че плащанията били извършени с платежни нареждания на 13.03.2017 г., 25.04.2017 г. и на 20.09.2017 г., а освен това били направени разходи за посредническа такса за обработването на щетата във Федерална Република Германия в размер на минимална такса от 200 евро, както и за снабдяване с протокола за ПТП в размер на 32 евро, като общо платеното обезщетение възлизало на 1266,90 евро.

След направено заявление за издаване на заповед съдът издал заповед по чл. 410 от ГПК за посочените суми. С оглед връчване по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Чрез подадения от назначения от съда особен представител отговор ответницата се твърди нередовност на ИМ доколкото не ставало ясно каква част от заплатеното произтича от причинени имуществени вреди в каква част от причинени неимуществени, както и каква част е за съдебни разноски и такси за банкови преводи. Изразява се становище за неоснователност, като се прави възражение по чл. 110 ЗЗЗ за изтичане на погасителната давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а именно от 03.11.2016 г. Оспорва се твърдението, че ответницата е причинила процесното ПТП. Отделно се оспорва исковата претенция по размер, като се твърди силно завишаване, некореспондираща с нанесените вреди при ПТП.

Като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намери за установено следното:

Не е спорно обстоятелството, че ищецът е осигурявал застрахователно покритие на ответницата като водач на МПС предвид сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно л. а. „Фолксваген Шаран“ с ДР № РР **** ВС, Застрахователна полица № BG/11/115003128634 с период на действие от 21.12.2015 г. до 20.12.2016 г.

Според констатациите на представен по делото доклад за ПТП ответницата С. Ю. М. при управление на л. а. с рег. № РР****ВС, без да притежава свидетелство за управление на МПС (без правоспособност да управлява МПС), на 03.11.2016 г. н Куксхавен на общинска улица стартирала двигателя на МПС. Поради липса на шофьорски познания, тя отправила автомобила срещу правилно паркирано МПС (участник 02), както и срещу уличен фенер на тротоара, предизвиквайки удар в стълба, а в резултат на същия и имуществени щети на превозните средства и на фенера. Срещу ответницата е съставено наказателно постановление, с което е обвинена от Прокуратурата на гр. Щтаде, че на 03.11.2016 г. умишлено е управлявала автомобил, въпреки че няма необходимото за това разрешение и чрез действията си се изявила като неспособна да шофира. Ответницата е обвинена, че се е движила с автомобил по обществена улица със знанието, че не е имала разрешение за управление на МПС. Срещу ищцовото дружество 2 била предявена претенция за изплащане на обезщетение за имуществените вреди от собственика на уличния фенер, в качеството му на увредено лице по смисъла на КЗ. След предявяване на претенцията ищецът образувал щета с № 10016100105567. Преценявайки я като основателна, доколкото вредите касаели покрит по застраховката риск по валидно застрахователно правоотношение, а претенцията била предявена от правоимащо увредено лице, ищецът заплатил на собственика на уличния фенер обезщетение за имуществени вреди в размер на 1034,90 евро. Според предстванети доказателства плащанията са извършени с платежни нареждания на 13.03.2017 г., 25.04.2017 г. и на 20.09.2017 г., а освен това са направени разходи за посредническа такса за обработването на щетата във Федерална Република Германия в размер на минимална такса от 200 евро, както и за снабдяване с протокола за ПТП в размер на 32 евро, като общо платеното обезщетение възлизало на 1266,90 евро.

Вещото лице по заключението прави извод за причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и причинените вреди. Вещото лице сочи, че не може да определи средна пазарна стойност на увреденото имущество, доколкото общините се снабдяват с фенери по цени на едро, а цената не е еднаква за всяка община. От данните по делото ставало ясно, че за възстановяване на уличната лампа са направени разходи в размер на 1034,90 евро.

От правна страна:

Според чл. 500, ал. 2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство. Съдът счита, че предвидените в тази норма предпоставки за ангажиране регресната отговорност на ответницата са настъпили, тъй като управлявайки лек автомобил„Фолксваген Шаран“ с рег. № РР **** ВС , без да притежава свидетелство за управление на МПС, тя виновно е предизвикала ПТП, като е ударила паркиран друг автомобил и уличен фенер, увреждайки ги. Причиняването на ПТП обосновава застрахователната отговорност на ищцовото дружество, което е изпълнило задълженията си по договора за застраховка, тъй като е изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото имущество в размер на 1034,90 евро (л. 12).

Ищецът е извършил и разноски - разходи за посредническа такса за обработването на щетата във Федерална Република Германия в размер на минимална такса от 200 евро (л. 16), както и за снабдяване с протокола за ПТП в размер на 32 евро (л. 9). Същевременно управлението на МПС без свидетелство за управление се явява основание за регресната отговорност на ответницата спрямо заплатилия обезщетението застраховател, поради което предявеният от него иск за възстановяване на това обезщетение и направените разноски се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Поради изложените причини съдът счита, че предявеният иск е основателен до размера на заплатеното на пострадалото лице застрахователно обезщетение от 1034,90 евро и разноски за неговото определяне, заплатени от ищеца. На основание чл. 378, ал. 6 от КЗ върху уважената част от претенцията следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Пак на основание същия текст е неоснователно направеното възражение за погасителна давност, доколкото 3 плащанията са извършени на 13.03.2017 г., 25.04.2017 г. и на 20.09.2017 г., а заявлението е изпратено на 08.03.2022 г. (в заповедното е отбелязана дата на пощенското клеймо), следователно не е изтекла петгодишната погасителна давност, считана от датата на извършените плащания от страна на застрахователя.

Предвид уважаването на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски по настоящото производство, както следват: 49,56 лв., 300 лева за възнаграждение на особен представител, 500 лева за възнаграждение на вещото лице. Направено е искане за определяне на възнаграждение за юрисконсулт.

Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което се присъжда, се равнява на адвокатското, определено с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал.

9 (в предишната редакция) на горепосочената наредба съдът определя възнаграждение за участието на юрисконсулт общо по заявената претенция в размер на 300,00 (триста) лева.

Ответницата следва да заплати и разноските, направени по заповедното производство: 49,56 лева за държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.

500, ал. 2 от КЗ и чл. 378, ал. 6 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на С. Ю. М. с ЕГН ********** от с. Раковски, ул. „*****" № 19, че същата дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ******“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, район Средец, общ. Столична, обл. София, ул. „*********” № 2, представлявано от изпълнителните директори К.С.В. и М.П.И., следните суми, за които са издадени Заповед № 273 от 16.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 496/2022 г. по описа на Районен съд – Разград: сумата от 1034,90 € (хиляда тридесет и четири евро и 90 евроцента), представляваща изплатено обезщетение по щета № 10016100105567, въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, Застрахователна полица № BG/11/115003128634 за причинени щети по имущество (уличен фенер) във Федерална Република Германия, в резултат на ПТП, настъпило на 03.11.2016 г. по вина на ответницата като водач на л. а. „Фолксваген Шаран“ с ДР № РР****ВС, която управлявала МПС без свидетелство за управление на МПС, както и сумата от 232,00 € (двеста тридесет и два евро), представляващи разходи за посредническа такса и за снабдяване с препис от доклад за ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.03.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Ю. М. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ******“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, район Средец, общ. Столична, обл. София, ул. „*********” № 2, представлявано от изпълнителните директори К.С.В. и М.П.И.:

4 сумата от 849,56 лв. (осемстотин четиридесет и девет лева и 56 стотинки), представляващи разноски по делото и 300,00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство; сумата от 49,56 лв. (петдесет и три лева и 19 стотинки) за държавна такса и 150,00 лв. (сто и петдесет) за юрисконсултско възнаграждение по Частно гражданско дело № 496/2022 г. по описа на Районен съд – Разград.