Решение № 8234 от 08.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8234 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110107701 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .. срещу Б. П. Т., ЕГН ********** и М. Б. С., ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане разделно на следните суми: Б. П. Т.: 1 053,69 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, 189,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 10,80 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането и 2,80 лева - мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г., и М. Б. С.: 1 053,69 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, 189,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 10,80 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането и 2,80 лева - мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 1358/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците не са 1 открити на установените адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на установителен иск.

При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ..., са потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. 30.04.2021 г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно следните суми: ответникът Б. П. Т.: 1 053,69 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, 189,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 10,80 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането и 2,80 лева - мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г., и ответницата М. Б. С.: 1 053,69 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, 189,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 10,80 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането и 2,80 лева - мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. П. Т., чрез особения представител адв. С., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница, претендирани за периода май 2019 г. – декември 2019 г. Оспорва за исковия период ответникът да е имал качеството потребител на ТЕ. Посочва, че имотът е съсобствен, като ответникът притежава 1/2 от него. Оспорва ответникът да притежава качеството ползвател на процесния имот. Счита за неоснователна претенцията за дялово разпределение. Оспорва основанието за начисляване на лихви.

Счита за недоказани количеството и качеството на доставяната топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. Б. С., чрез адв. Д. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва исковете по размер, като счита, че топлинната енергия е неправилно определена. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 1358/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, 2 от ищеца на 10.01.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, .... По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., дело № 15601/1996 г., на нотариус при нотариалната служба към СРС, от който е видно, че ответниците . П. Т. и М. Б.

С. са придобили всеки от тях по ½ ид.ч. от процесния недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, .., при запазено вещно право на ползване за дарителя ... Съгласно нотариално заверена декларация от 20.06.2006 г. дарителят .. е извършил отказ от учреденото му вещно право на ползване върху процесния недвижим имот. Видно от приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 30, том ., рег. № ., дело № 1017/2012 г. на нотариус М. Г.а на 16.10.2012 г. ответниците са учредили в полза на „О.“ АД договорна ипотека върху процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно договорно правоотношение при Общи условия за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия през процесния период м.05.2019 г. до м.04.2021 г.

От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените доказателства, представляващи индивидуални справки за ТЕ и общи фактури, които съдът кредитира, се установява, че същите съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и битова гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота на ответника е имало четири броя отоплителни тела, 1 бр. щранг – лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Отоплителните тела са били с ИРРО с радиоотчет, като топлинната енергия от отоплителните уреди и топлата вода е начислявана по реален отчет на разпределителите и водомера за периода 2019/2020 г., а спрямо 2020/2021 г. на база поради неосигурен достъп до имота.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответниците не са платили начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 2606,81 лв. главница и лихви в размер на 376,04 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за 3 главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 2606,81 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период. С оглед направеното в срок възражение за изтекла погасителна давност и след приспадане на погасените по давност суми, при съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с оглед депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 10.01.2023 г., размерът на дължимата сума е 1100,99 лв. Затова и съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен за размер от 1100,99 лв., или по 550,49 лв. за всеки ответник, а до пълния предявен размер искът следва да 4 бъде отхвърлен като неоснователен.

На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 376,04 лв. за процесния период. Независимо от направеното в срок възражение за изтекла погасителна давност, при съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 10.01.2023 г., а периода на обезщетението за забава е 15.09.2020 г. – 13.12.2022 г., видно е че вземането не е погасено по давност. Доколкото обаче искът за главница е частично основателен, а вземането е акцесорно, съдът намира, че искът се явява основателен за размер от 148,64 лв., видно от ССЕ, или по 74,32 лв. за всеки ответник, а до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.