Решение № 466 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000502292 по описа за 2024 година

Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение 2949 от 16.05.2024 г. по гр. д. 1486/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 4 състав е отхвърлен предявения от Х. В. Д. против "ОЗК Застраховане" АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 2 339 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, вследствие от ПТП настъпило на 12.09.2022 г. около 15.30 часа в гр. София по бул. „Ломско шосе“, посока от ул. „Дравски бой“ към ул. „Стражица“ и надлез „Надежда“, на кръстовището с ул. Недко Воевода“, причинено виновно от Я. Т. Л., при управление на товарен автомобил /т.а./ „МАН ТГС“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното изплащане.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от процесуален представител на ищеца Х.

В. Д. в цялост. Въззивникът счита, че решението е необосновано, както и че изводите на съда не кореспондират с доказателствения материал, събран по делото. Поддържа, че предявените искове са доказани, че е установено противоправно и виновно поведение на водача на МПС, намиращо се в причинна връзка с травмите на ищеца. За водача на МПС-то при предприемане на маневра „потегляне“, са възникнали задължения по чл. 25, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 76 и 77 ППЗДвП, които той не е с пазил. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за уважаване на исковете. Претендират се разноските по делото.

1

Въззиваемото лице "ОЗК Застраховане" АД е депозирало отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Застрахователят поддържа, че не се установява по делото противоправно и виновно поведение на водача на МПС и няма основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за вреди, причинени от деликт на ищеца. Претендира разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията по чл.

260 и 261 ГПК и е допустима, като пред настоящата инстанция са събирани нововъзникнали доказателства, искани от въззивника, представляващи медицински документи, касаещи здравословното му състояние във връзка с процесното ПТП.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т. 1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец - пострадало лице /по смисъла на чл.

478 КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка „ГО на автомобилистите“.

При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-застраховател по застраховка ГО и делинквента, породено от застрахователен договор за застраховка ГО, както и наличието на елементите от общия фактически състав на генералния деликт по чл.

45 и следващите от ЗЗД.

Установява се, че на 12.09.2022 г. около 15.30 часа, в гр. София по бул. „Ломско шосе“, посока от ул. „Дравски бой“ към ул. „Стражица“ и надлез „Надежда“, на кръстовището с ул.

„Недко Воевода“, Я. Т. Л. - при управление на т.а. „МАН ТГС“ с рег. № ********, движейки се в дясна пътна лента, спрял да пропусне движещите се по пешеходната пътека пешеходци.

След което потеглил, не забелязал движещият се по алеята за велосипедисти в дясната част на платното ищец, управляващ велосипед. Ищецът, движейки се успоредно с т.а. /след като застигнал преди това превозното средство/, навлизайки по пешеходната пътека, предприел маневра „ляв завой“, преминавайки пред товарния автомобил, при което т.а. „МАН“ го 2 блъснал с предна дясна част, в момента в който велосипедистът преминавал пред него.

Не е спорно, че гражданската отговорност на водача на т.а. е била застрахована при ответника към момента на увреждането на ищеца.

По делото е спорно дали действията на водача на товарния автомобил съставляват деликтно поведение, установява ли се противоправност в действията на водача на МПС, съответно налице ли са основанията, за да бъде ангажирана имуществената отговорност на неговия застраховател по договора за застраховане на гражданската му отговорност към трети лица.

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки отговаря за вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащото лице се предполага до доказване на противното. Законът в цитираната разпоредба приема, че виновното увреждане на правно защитената сфера на лице е противоправно, поради което причинителят на вредите се санкционира. В случаите, когато деянието не е противоправно, включително и при неизбежна отбрана или крайна необходимост, както и когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици, т. нар. случайно деяние, при което законът приема, че липсва вина при извършване на деянието /чл. 15 НК/, лицето причинило увреждането не носи имуществена отговорност за причинените вреди на други лица.

В открито съдебно заседание на 27.03.2024 г. пред СГС, е изслушана САТЕ, изготвена от в.л.

А. А., която се възприема и от САС като обективна и компетентна. Установява се от нея, че инцидентът е настъпил на 12.09.2022 г. в гр.София около 15.30 часа по бул.”Ломско шосе” в посока на движение от ул.”Дравски бой” към ул."Стражица" и надлеза „Надежда“, като в дясната пътна лента се е движил т.а. „МАН ТГС“ с рег.№ ********, управляван от водача Я.

Т. Л.. Времето е било дневно, ясно, платното за движение е било сухо. Достигайки кръстовището с ул. "Недко Войвода”, поради движещи се върху пешеходната пътека пешеходци е спрял автомобила си, за да ги пропусне. В същото време по алеята намираща се в дясната част на платното за движение се е движил велосипед, управляван от Х. В. Д. със скорост около 16 км/ч. Когато велосипедистът е застигнал т.а. МАН и е преминал пред него, той е намали скоростта си и е завил наляво, като е навлязъл върху пешеходната пътека, за да пресече бул. ,.Ломско шосе“. В същото време, след като преминали пешеходци през пешеходната пътека, водачът на т.а. МАН е потеглил и ускорявайки движението си, превозното средство застигнало и ударило велосипеда и велосипедиста с предната си дясна част.

Водачът на т.а. твърди в разпита си пред първоинстанционния съд, че не е видял въобще велосипедиста, а е спрял след като е чул извикване да спре отвън.

Според САС в решаващия си състав, причината за настъпване на ПТП се корени в действията на велосипедиста, който застигайки спрян пред пешеходната пътека т.а. МАН, е предприел пресичане на платното за движение на бул. „Ломско шосе“ по пешеходната пътека, без да слезе от велосипеда и да продължи да пресича, бутайки велосипеда през пешеходната пътека и уверявайки се, че е безопасно пресичането /пътеката не е била сигнализирана със светофарна уредба/. По този начин е поставил водача на т.а. МАН пред 3 невъзможност да предотврати удара, чрез своевременно спиране.

От разпита на шофьора на т.а. Я. Л. пред СГС, се установява, че в деня на инцидента, той е спрял тежкотоварния автомобил на два метра преди пешеходната пътека, за да има по-добра видимост по цялата й дължина и ширина. След като е пропуснал преминаващите по пътеката пешеходци, бавно е потеглил с около 5 км/ч. След като е изминал около 5 м. напред, е чул някой отвън да му вика да спре. Той спрял и като слязъл видял ищеца да лежи отпред отдясно на автомобила. Не е разбрал как е станал инцидента. В този момент по платното за движение не е имало трафик. Велоалеята се е намирала от дясната страна на автомобила.

Свидетелят сочи, че е имал видимост назад, ако е погледнел в огледалата за обратна видимост, но не си спомня в момента когато е потеглял от пешеходната пътека, дали го е направил.

Останалите събрани доказателства касаят претърпените от ищеца увреждания, както и твърдените с исковата молба болки и страдания.

При така събраните доказателства по делото съдът приема, че ищецът не доказва основанията, пораждащи деликтната отговорност на водача на товарния автомобил, а следователно и основанията за ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя по договор за гражданска отговорност на автомобилистите.

Това е така, защото по делото не се установява противоправно поведение на водача на товарния автомобил. Наистина както се твърди във въззивната жалба съгласно чл. 76 ППЗДвП водачът на т.а. е предприел „маневра“ потегляне, но преди да започне маневрата се е убедил, че няма да застраши останалите участници в движението - преминаващите пешеходци по пешеходната пътека. Съгласно § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ППЗДвП, "пешеходец" е участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата, които бутат велосипед. По делото не се установява, ищецът да е бутал колелото си когато е бил в близост до пешеходната пътека, а напротив, установява се, че го е карал. Ако е искал да пресече през пешеходната пътека, той е следвало да слезе от велосипеда и да премине като пешеходец, лутайки колелото, а не да преминава на свой, собствен риск пред голям товарен автомобил, продължавайки да кара колелото. Нещо повече, като е предприел на пешеходната пътека, маневра завой наляво с велосипеда, въпреки че е бил в нарушение, не е изпълнил и разпоредбата на чл. 77, ал. 2 ППЗДвП, преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал с ръка.

По делото не се установява водачът на т.а. да е нарушил някое конкретно и императивно изискване на закона, както и да е нарушил въобще правила за движение по пътищата в причинна връзка с увреждането на ищеца. Що се отнася до аргумента в жалбата /поддържан и пред първата инстанция/, че водачът Л. следва да носи отговорност, понеже не погледнал в дясното огледало за обратно виждане, следва да се посочи, че при ясно очертана велоалея за движение на колоездачите, в която той не е навлязъл с управлявания от него товарен автомобил, не може да се очаква, че от дясната му страна, велосипедист ще тръгне да завива наляво, минавайки пред управляваното от него голямогабаритно превозно средство, за да 4 пресича пешеходната пътека, единствено намалявайки леко скоростта на велосипеда. Никой водач на ППС не може и не е длъжен да предполага подобно поведение от страна на велосипедист, за да следи постоянно чрез дясното огледало за обратно виждане съответната велоалея.

Нещо повече, вниманието на водача следва да е насочено напред /в права посока/ – с оглед пешеходната пътека и преминаващите пешеходци, както и към това, че следва да потегли и да премине през конкретната пешеходна пътека. Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е пределно обща, като тази бланкетна норма винаги се изпълва със съдържание след анализ на случилото се в конкретната пътна обстановка при възникналия инцидент.

В случая, водачът на т.а. Л. дори да е бил видял в дясното огледало за обратно виждане ищеца Д., движещ се по велоалеята, той нито е могъл, нито е бил длъжен да предположи последващите му действия, изразяващи се в завиване наляво пред т.а. и навлизане върху пешеходната пътека, а не продължаване направо, при липса на данни по делото за подаден от велосипедиста сигнал за завиване чрез вдигане на ръка.