Решение № 6927 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6927 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110124260 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против Ю. С. К. и М. В. В. с искане да бъдат осъдени да заплатят на топлофикационното дружество в условията на разделна отговорност, при равни квоти за всеки от тях сумите: 662,64 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 28.02.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 220,76 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 12.04.2025г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът Ю. С. К., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК подава отговор на исковата молба. Представя доказателства за плащане. Ответникът М. В. В., чрез особен представител също подава отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, доставката на топлинна енергия и размера на исковете, прави възражение за изтекла погасителна давност.

В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си. Признава направеното от ответника Ю. С. К. плащане.

Ответникът М. В. В. се представлява от особен представител, който също поддържа исканията си. Ответника Ю. С. К. не изпраща представител, не 1 взема становище.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по 2 общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“ По делото е представен препис на Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 02.03.2022 г. (л. 12-л. 14 от делото) от който се установява, че на тази дата лицето П. Г. Р. е продала процесния апартамент, с което се доказва, че за процесния период тя е била негов собственик, респективно потребител по смисъла на ЗЕ. От приложеното по делото удостоверение за наследници (л. 46 от делото) се установява, че същата е починала на 01.04.2024 г. От ответницата Ю. С. К. беше представено удостоверение (л. 81 от делото) от което се установява, че на 22.08.2025 г. тя се е отказала от наследството на П. Г. Р.. Поради това към момента на приключване на съдебното дирене съдът намира за доказан факта, че ответницата не е наследник на своята майка и не е потребител по смисъла на ЗЕ. Това налага исковете срещу нея да бъдат отхвърлени като неоснователни. За процесния период потребител по смисъла на ЗЕ, е бил единствено М. В. В. като не се споделят съображенията, изложени в неговия отговор на исковата молба за липса на това качество.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в 3 изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

По делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение.

По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1325,28 лева.

Направеното в отговора на исковата молба от ответника М. В. В. възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът намира за основателно. Искът е предявен на 29.04.2022 г., а процесните периоди за доставка са: за топлинна енергия – от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г.

Безспорно между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на Т.С. са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Т.е. погасени по давност се явяват всички задължения на ответника за процесния период.

По отношение иска за мораторна лихва върху това вземане, съдът намира, че той също е погасен по давност на основание чл. 119 ЗЗД, въпреки че давността за него не е изтекла.

В заключение исковете по отношение на ответника М. В. В. също са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.

По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК такива следва да се присъдят на ответниците. От тях не бяха сторени такива, следователно разноски между страните не се дължат.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Ю. С. К., ЕГН: ********** с адрес гр. *** искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 338,80 евро, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр.

*** за периода 01.05.2021 г. – 28.08.2022 г. ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 225,75 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2025 г., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу М. В. В., ЕГН: ********** с адрес гр. *** искове с 4 правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 338,80 евро, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр.

Разпечатката съдържа 30 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27a39b47-35c4-4714-ae87-2701e83c863a