Решение № 11896 от 28.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11896 гр. София, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110158236 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от А. Д. К. против ****** към БАН иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСРОЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 033,06 лв., представляваща незаплатени средства по Компонент 2 като допълнително възнаграждение за постигнати научни резултати за 2020 г. , ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда – 11.10.2021 г., до погасяване на вземането.

Претендира разноски.

Ищецът твърди в исковата молба и молба от 04.11.2021 г. /л. 19/, че по силата на сключен с ответника Трудов договор № *** от 19.11.2012 г., считано до 01.05.2021 г., е бил назначен на длъжност „ръководител - лаборатория“ на лаборатория „*********“.

Със Заповед № ***/29.04.2021 г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 01.05.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Излага, че в бюджета на ответника за 2020 г. са предвидени средства за бонус към заплатите – допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер за постигнати научни резултати по чл.

13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ. Излага, че разпределението на втората част от средствата по компонент № 2 се осъществявало по следния начин: формира се комисия по атестиране и разпределяне на средствата, пред която учените, заемащи щатна академична длъжност, представят справки за научна дейност като статии, цитати и др., въведени със системата „***“ в срок до 20.01.2021 г.; попълват се атестационни карти; след това комисията извършва проверка и изчислява индивидуалния финансов дял на всеки учен; след това Научният съвет въз основа на получените резултати от комисията взема решение за разпределение на средствата. Ищецът твърди, че по този ред за 2020 г. му се дължат 4 033,06 лв., като изцяло отговарял на условията за изплащането им.

Ответникът обаче отказал да му изплати средствата съгласно Протокол № 23 от заседание, проведено на 30.09.2021 г., на Научния съвет по мотив, че считано от 1

01.05.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено и следва да се изчака постановяването на решение по висящото гр.д. № 26170/2021 г. по описа на СРС, 170 състав с предмет оспорване на заповедта за прекратяване на правоотношението.

Ищецът излага, че сумата му се дължи и решението на ответника противоречи на чл.

40 от Устава на БАН, както и на положително за ищеца становище от ръководството на БАН, според което допълнително възнаграждение се дължи на всички учени на щат към 01.11.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не спори, че ищецът е бил страна по трудов договор с ответника, считано до 01.05.2021 г., както и че е взето решение процесната сума от 4 033,06 лв. – незаплатени средства по компонент 2 като допълнително възнаграждение, определена за ищеца по К2, да бъде задържана до приключване на гр.д. № 26170/2021 г. по описа на СРС, 170 състав.

Ответникът сочи, че според него се касае за ДМС, което се дължи единствено на служители – страна по трудов договор с ответника. Излага, че атестационната комисия е формирана с протокол № 19/27.05.2021 г., а критериите са актуализирани с протокола от петнадесетото заседание на ОС на БАН от 12.07.2021 г., т.е. след прекратяване на правоотношението с ищеца. Според протокол № 21/24.06.2021 г., т. 3, ДМС се дължи единствено на действащи служители, поради което ищецът не е подлежал на атестация.

Ответникът се позовава на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Устава на БАН при твърдения, че взетото решение за задържане на сумата е действие по контрол на изпълнението на бюджета. При условията на евентуалност моли възнаграждението да бъде намалено с 2/3 предвид времето, в което ищецът е работил по договор с ответника.

С молба от 18.04.2022 г., представена в първото с.з., ищецът оспорва сочената в отговора сума от 9 344,33 лв,. изплатена по К2, да е относима към иска. Сочи, че тази сума е заплатена по К2 за минали години – за 2018 г. и за 2019 г. Сочи, че системата ***, в която всеки учен прави записи, е активна до 20.01. на следващата година за записи, т.е. в случая до 20.01.2021 г. и следователно допълнителното възнаграждение по К 2 за 2020 г. обективно не може да се изплати преди 20.01.2021 г.

В първото с.з. страните се посочили, че възприемат доклада на съда. Страните са напътени към спогодба, което се е оказало невъзможно.

С молба от 01.07.2022 /л. 100/ ответникът сочи, че атестационната карта на ищеца за 2020 г. не е входирана надлежно в деловодството на ответния институт.

Наред с това признава, че деловодителите са „отказали“ да я входират, но ищецът „неофициално я е предал“ и те са я оставили в архива при другите атестационни карти за кампания 2020 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от основната заплата се изплащат за специфични особености на полагания труд, установени от КТ или от НСОРЗ. Те са различни видове и всяко от тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на което съответното допълнително възнаграждение се дължи от работодателя – чл. 13, ал. 2 НСОРЗ. Една част от тези основания са изрично предвидени в КТ и НСОРЗ, като с колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл.

13 НСОРЗ могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения.

2

Това допълнителното материално стимулиране е допълнително трудово възнаграждение, което работодателят не е длъжен, но може да изплаща. Дали работниците и служителите имат възможност да получат ДМС е въпрос на работодателска преценка и инициатива. Щом работодателят е преценил, че за определено поведение ще се дължат бонуси, награди и т. н., то той съгласно чл. 13, ал.

1 НСОРЗ трябва изрично да го предвиди в колективния трудов договор, във вътрешните правила за работната заплата или в индивидуалния трудов договор.

Поради това, че допълнителното възнаграждение няма постоянен, а периодичен характер, то не се включва в брутната работна заплата и не се взема предвид при изчисляване на обезщетенията на служителите. Единствено съответният компетентен орган има изключителна компетентност, която е дискреционна и не подлежи на съдебен контрол, относно определянето на кои служители и за какви периоди да получат допълнително материално стимулиране, т.е. това не е задължение на компетентния орган, на което да кореспондира притезателното право на служителя да получи определено възнаграждение. Допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда по см. на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата следва обаче да се изплащат в пълно съответствие с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор – акта, с който са регламентирани; по начина, по който са регламентирани.

Между страните е отделено като безспорно с доклада по делото, че ищецът по силата на сключен с ответника валиден трудов договор № *** от 19.11.2012 г., считано до 01.05.2021 г., е бил назначен на длъжност „ръководител - лаборатория“ на лаборатория „*********“; че със Заповед № ***/29.04.2021 г. трудовото му правоотношение било прекратено считано от 01.05.2021 г.; че Комисията по атестиране и разпределяне на средствата след проверка научните резултати на ищеца е приела, че ищецът отговаря на условията за изплащане на средства по компонент № 2 /К2/ за 2020 г. в размер на 4 033,06 лв.; че тази сума е задържана от ответника до изхода на гр. д. № 26170/2021 г. по описа на СРС, 170 състав.

Спорен между страните се явява въпросът за дължимостта на процесната сума в размер на 4 033,06 лв., представляваща незаплатени средства по компонент 2.

Ответникът оспорва това обстоятелство с основен довод, че процедурата по атестация за разпределяне на средствата по К2 е проведена след освобождаването на ищеца от заеманата длъжност, в периода от 27.05.2021 г. до 29.07.2021 г. Сочи, че съгласно приетия Протокол на заседание на Научния съвет на служителите, които не са в трудово правоотношение с Института, не се дължат допълнителни възнаграждения.

Ответникът не оспорва ищецът да е и имал научна активност считано до прекратяването на трудовото му правоотношение на 01.05.2021 г. и да е бил на щатна длъжност считано до тази дата; не оспорва да е предал в деловодството атестационна карта за 2020 г. в срок, като картата била взета неофициално и приложена в Архив към останалите карти; не оспорва и размера на претендираното ДМС за 2020 г. Спори обаче то да се дължи поради това, че ищецът вече не работи в ответния институт.

От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, вкл. писмени доказателства, изслушани свидетелски показания на свидетел Н., както и дадените по реда на чл. 177, т. 2 ГПК обяснения от законния представител на ответника, се установява, че ответникът, в качеството си на носител на работодателска власт, надлежно е определил реда и условията, при които ще се разпределят средствата 3 по К2. Всички взети решения са обективирани в протоколи, приложени по делото.

Избрани в съответствие със Устава на БАН, както и с Правилника за вътрешния ред на ответника са и членовете на Научния съвет, които от своя страна са одобрили състава на Комисията за разпределение на тези средства, дължими за научни постижения.

С протокол № 19/27.05.2021 г,. т. 8 „разни“ е одобрен съставът на Комисията.

Видно от Протокол № 21/ 24.06.2021 г., т. 3, членовете на Научния съвет при ответника единодушно са приели срокът за предаване на атестационните карти да бъде до 12.07.2021 г., като Комисията ще предостави резултатите от проверката на 26.07.2021 г., а на 29.07.2021 г. Научният съвет ще гласува разпределението на средствата по К2. С това решение не е приет особен ред за приемане на атестационните карти. Отново с това решение са приети правила за точкуване, тежест на отделни активности на учените, както и че ще се приемат за целите на определяне на средства по К2 за 2020 г. записи в система *** до крайна дата 20.01.2021 г. Също така обсъждано е дали се дължат средства по К2 на пенсионери и по този въпрос е взето решение да бъде отказано на пенсионери изплащане на средства за 2020 г., ако се пенсионирали през текущата 2021 г. Това са приетите решения по този протокол.

С протокол № 22/29.07.2021 г. на практика не е гласуван изричен отказ да се изплатят на ищеца средства за 2020 г. Видно от т. 4 е гласувано разпределение на средствата по К2 за 2020 г. съгласно доклада на Председателя на Атестационната комисия /л. 32/, но ищецът не фигурира в окончателния списък за разпределение на средства по К2 /л. 33/. Този списък е одобрен от Директора на ответния институт на 20.08.2021 г. с нарочна резолюция и подпис, внесен е на 29.07.2021 г. за гласуване от Научния съвет и е одобрен за изплащане на лицата, присъстващи в списъка, с решение по т. 4 от Протокола. Видно от т. 7,3 от протокола обаче произнасянето относно процесната сума, определена за ищеца, се отлага. В тази връзка е проведено дълго обсъждане. Директорът на института докладва, че е взел неформално становище по казуса на ищеца от член- кореспондент при БАН, което било в смисъл, че на ищеца като пенсионер не се дължат средства за 2020 г. Изказано е становище обаче, че е за предпочитане да се изиска официално становище. Обсъдено е, че имената на пенсионирани учени са активни в системата *** и тези учени могат да въвеждат записи и след напускането си на работа, понеже е възможно те да са съавтори на научни трудове с други работещи в БАН учени и ако им се откаже достъп, то съответният труд, статия биха били неизбираеми за атестация изобщо за когото и да било, което не може да се допусне. Не е взето обаче изрично решение за отказ за изплащане на суми на ищеца.