Решение № 175 от 23.11.2020, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

Номер 175

20.11.2020 г.

Град гр. В**

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС

I-ви въззивен граждански състав

На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

В* А. В*

АН*М. П*

В* Й. М*

ИЛИЯНА С. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от АН* М. П* Въззивно гражданско дело № 20201300500388 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от ГД «П* б* и з* на на*- МВР , представлявано от главен комисар Н* С* Н*- директор чрез процесуалния представител против решение № 279 от 23.03.20г. по гр.д.№2 810/19г. на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати н а И. П. Д. , с ЕГН **********, от гр.В*, обл. В*, ж.к. «С*»бл.*,вх.*,ап.4, следните суми:

-сумата от 1666,06 лв./главница/, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането ;

- сумата от 203,91 лв.,представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1666,06 лв., считано от падежа на всяко дължимо за исковия период възнаграждение до 30.09.2019 г..

-сумата от 646,62 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение .

Иска се да се отмени решението на съда като неправилно, незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: крайните правни изводи на първоинстанционния съд не съответствали на материалноправните норми, регламентиращи процесиите служебни правоотношения, а фактическите твърдения на ищеца не били подкрепени с доказателствен материал. Поддържа се, че бил неправилен изводът на Съда за субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която наредба е нормативен акт издаден по приложението на нормите на КТ, поради което не може да намири приложение при наличието на служебно правоотношение между страните по делото.

Подържа се, че на 01.01.18г. е влязла в сила нормата на чл.9г от НРВПО, съгласно която отработените часове на работника или служителя, който в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на роботното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие по силата на параграф 3 от ПМС №131/05.07.18г. в чл.9г от Наредбата думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се 1 заличени-т.е. Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон няма препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове. Поддържа се, че поради това БРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. След като е приел обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме че предявените искове са неоснователни.

Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата, в който с е развиват подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

Пред Районен съд –Видин са п редявени обективно съединени искове по чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във вр. с чл. 178, ал. 1, т.З, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищецът е служител на ГД «П* б* и з*а на н*»- МВР , като през последните години заемал длъжността „Мл.инспектор-спасител“- в група ОЦ В**. Твърди, че работил на сменен режим на работа, като смените му са с продължителност 12 часа, респективно че е полагал труд повече от 40 часа седмично. Сочи, че предвид сменния режим на работа, е полагал и нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като от страна на ответника не му е заплатено възнаграждение за този труд, формирано чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът излага, че не му е изплатен положения от него извънреден труд за периода 30.09.2016 г. - 30.09.2019 г. Твърди, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121 з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2. Твърди се в исковата молба, че по силата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121 3-407 на МВР от 1 1.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът сочи, че по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се определя като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Претендира се и обезщетение за забава върху главницата, поради това, че възнаграждението не е заплатено своевременно от ответната страна.

Поради това ищецът претендира ответник ът да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 30.09.2016 г. - 30.09.2019 г.получен в резултат на това преизчисляване, след изменение на иска в размер на 1666,06 лв., както и обезщетение за забава в размер на 203,91 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

По искане на процесуалния представител на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно — счетоводна експертиза, в която вещото лице е изчислило размера на претендиралото от 2 ищеца възнаграждение, посредством съответните изчисления. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към останалия събран по делото доказателствен материал.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва обективно предявените искове и изразяват подробни доводи в тази насока. Твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като установеното за ищеца работно време било в рамките на смени и представлява редовно работно време, а за положения от ищеца нощен труд му е заплатено възнаграждение съгласно специалните закони и заради работата на смени, ищец ът е компенсиран с други материални блага и компенсаторни механизми. Сочи, че не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. ЗМВР бил приложимият Закон, а Н С О Р З била неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена еднаква продължителност на дневния и за нощния труд. Твърди, че бил заплатил на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за положения труд за исковия период. Ответникът счита, че се явяват неоснователни и акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното вземане, както и искането за разноски.

При така установената фактическа обстановка ВОС приема за установено от правна страна следното :

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника през исковия период.

От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период ищецът е работил на сменен режим със смени от 24 часа или 12 часа, респективно е полагал и нощен труд.

Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, да се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установените работни часове. От представените по делото доказателства и от приобщената по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че на ищеца е изплатена добавка в размер на 0.25 лв. на час за положения от него труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Същата е отменена с приемане на Наредба № 3

8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е приел, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че този коефициент е 1,143 и че се получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.