Решение № 12995 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12995 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110117686 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от **********АД срещу *********АД за сумата от 2622,11евро /5128,40лева/ , представляваща сбор от изплатеното от ищеца по щета № ******* застрахователно обезщетение в размер от 2609,33евро -разходи за репатриране, както и обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение в размер от 12,78евро – щети по лек автомобил „ Шкода Рапид“ с рег. № ********* , вследствие на реализирано на 06.04.23г. ПТП в гр.

Пловдив – на кръстовище на ул. ************** , ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2025 г. до пълното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че процесното ПТП е реализирано с участието на застрахован по застраховка „Автокаско “ при него водач и застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач като виновна страна е последният. Претенцията е била предявена пред ищеца, след което е бил изчислен размерът на дължимото обезщетение, което ищецът твърди да е платил. Ищецът твърди още, че е отправил покана до ответното дружество за заплащане на претендираната сума, което ответното дружество изрично е отказало да направи. Поради това моли съда да осъди ответника да му заплати дължимата сума ведно със законната лихва. Претендира и разноски.

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че искът е неоснователен като оспорва механизма на настъпване на ПТП, вината на застрахования при него водач, както и вида и характера на настъпилите увреждания. В условията на 1 евентуалност навежда възражение за съпричиняване. Оспорва размера на предявения иск, Моли съда да отхвърли така предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното.

С определение от 23.09.2025 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице валидна застраховка „Автокаско “ между ************АД и собственика на автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № ********** съгласно застрахователна полица № ********* , както и че лек автомобил „ Ауди А4“ с рег.№ *********** има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ********** АД, и двете валидни към датата на процесното ПТП –06.04.2023 г.; че е било изплатено застрахователно обезщетение в размер от 2609,33евро /5103,40лева/ от страна на ищеца към собственика по заведената щета № ******* ; както и че ищцовото дружество е отправило покана за изплащане на дължимото обезщетение към ответното дружество,съответно изричният отказ за изплащането й.

Основните спорни моменти между страните в настоящото прозводство са относно механизма на настъпване на ПТП, виновния водач и размера на щетите.

Видно от приетата и неоспорена по делото повторна автотехническа експертиза, която съдът кредитира в цялост като компетентна и обоснована, на 06.04.23г. около 14,15ч. л.а. „Ауди А4“ с рег. № ******** се движи по ********** на зелен сигнал на светофарната уредба с посока към ул.

**********, като в същия момент от ляво на него по ********** с посока към ул. ********** се движи л.а. „Шкода Рапид“ с рег. № ********** с включена звукова и светлинна сигнализация. В района на кръстовището между ул.

************** водачът на автомобил „Ауди А4“ с рег. № *********** не пропуска автомобил „Шкода рапид“ / полицейски автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация/, при което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. Според заключението причинените щети по автомобил „Шкода Рапид“- по предна броня, капак , калници се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 06.04.23г. произшествие в гр. Пловдив . Водачът на автомобил „Шкода“ е навлязъл в кръстовището на червена светофарна уредба/ което се установява и от свидетелските му показания“, като от заключението на вещото лице става ясно, че е имал възможност да предотврати удара , ако при движението съгласно свидетелските показания – бавно в района на кръстовището е изчакал преминаването на л.а.“Ауди“, тъй като липсват данни за препятствия, които да са ограничили взаимната видимост на двамата водачи. От свидетелските показания и на двамата водачи –свидетелите П. и Н. става ясно , че свидетелят Н., управлявайки автомобил „Ауди А4“ е навлязъл в кръстовището на зелена светофарна уредба и не е възприел идващият 2 автопатрулен автомобил „Шкода рапид“ до момента на удара между двата автомобила.

Описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП се установява от показанията на свидетелите и от автотехническите експертизи.

Данни относно щетите по увредения лек автомобил „Шкода Рапид “ с рег.

№ ********** се извличат от първоначалната автотехническа експертиза, в частта, в която същата не е оспорена от страните, и заключението се възприема в тази част изцяло и от съда като компетентно и обективно, а именно стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени към момента на застрахователното събитие да е в размер на 2577,83евро / 5041,80лв. /, като според експертизата тези щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на процесното ПТП.

По делото не са събрани други относими и необходими за изясняване предмета на спора доказателства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от наличието на следните предпоставки: сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автобомил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност на прекия причинител на процесното ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане, а именно деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител, като последната се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД; размера на причинените вреди; сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

В случая посочените предпоставки са налице. По делото не е спорно, че е налице застрахователен договор между собственика на лек автомобил „Шкода Рапид“ и ищеца с период на действие, включващ датата на ПТП , както и че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер от 2609,33евро/ 5103,40лева/ на собственика за възстановяване на автомобила .

Деянието се установява от автотехническата експертиза, двустранния констативен протокол и показанията на свидетелите. Вредите и причинноследствената връзка се установяват от експертизата.

Причина за настъпване на щетите е поведението на застрахования при ответника водач на лек автомобил „ Ауди А4“ с рег. № *********** , което е противоправно, в колизия с общата императивна забрана , да не се вреди другиму виновно, както и в нарушение на чл. 47 от ЗДвП и чл. 50а от ЗдВП .

Застрахованият при ответника водач не се е съобразил със задължението да 3 извърши преценка в конкретния случай , че при навлизане в кръстовището дори и на разрешен сигнал на светофара , при наличната обстановка ще бъде принуден да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение, както и със задължението да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

От заключението по автотехническата експертиза съдът формира извода си, че застрахованият при ответника водач не е осигурил достатъчно място на пътното платно и при необходимост да има възможност да спре , доколкото срещу него в кръстовището се е движил автомобил със специален режим на движение , с включен светлинен и звуков сигнал , който водачът на а-л „Ауди“ не е възприел и поради което е станал причина за настъпване на процесното ПТП, от което са възникнали щетите по увредения лек автомобил „Шкода Рапид“ , които са били обезщетени по валидния застрахователен договор „Автокаско “ от ищеца. В този смисъл следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените на ищеца имуществени вреди, като функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител.

Относно размера на причинените вреди. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обзщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Дължимото обезщетение в настоящия случай възлиза на 5041,80 лева с ДДС / 2577,83 евро/ съгласно експертизата. Съдът намира, че сумата от 25,00 лв., неоспорена от ответника по размер, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. По горните съображения претендираната от ищеца сума до размер от 5066,80 лева или от 2590,61евро представляваща изплатено обезщетение, разходи за репатриране и обичайни разходи за определяне на дължимото обезщетение, се явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде уважена до този размер.

Доколкото съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг, на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предяваване на иска до окончателното й изплащане.

При това положение съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване в съотношение не по-малко от 50%. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намеса от страна на увредения в причинната връзка между деянието и вредата, като се изисква поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В случая съдът намира възражението за основателно , но до размер на 25 процента , доколкото съобразно разпоредбата на чл. 92, ал.2,ЗДвП водачът на превозно средство със специален режим на движение е задължен 4 да управлява автомобила по безопасен начин и доколкото от показанията на водача на този автомобил се установява, че същият е възприел движещия се в кръстовището друг автомобил, а съгласно заключението на повторната експертиза водачът на автомобил „Шкода/ застрахован при ищеца/, е имал възможност да предотврати удара, ако при движението бавно и в района на кръстовището е изчакал преминаването на а-л „Ауди“, тъй като липсват данни за препятствия, които да са ограничавали взаимната видимост и на двамата водачи.

В процесния случай вредоносният резултат настъпва вследствие на поведението и на двамата водачи , като водачът, застрахован при ищеца съдът намира, че е допринесъл за резултата в размер на 25 процента.

По горните съображения възражението на ответника се явява частично основателно, до размер на 25 процента , поради което следва да бъде уважено до този размер .Или претенцията на ищеца, предвид наличието на съпричиняване, се явява основателна до размер на 1942,96евро /3800,10лева/ , като следва да бъде уважена до този размер и отхвърлена до пълния предявен размер от 2622,11евро/5128,40лева/.

При този изход на спора по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква и за двете страни по спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно на уважените искове сумата от общо 637,65 евро / за държавна такса, депозит за експертиза, вещо лице и адвокатско възнаграждение/.

Съразмерно на отхвърлените искове ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 220,36евро / за депозити за експертизи, свидетел и юрисконсултско възнаграждение/ .

Така мотивиран, съдът

РЕШИ: