Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 330 от 20.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 74/2025
Вид
Решение № 330
Подписан
20.03.2025
В сила
14.11.2025
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.123в т.2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 164, ал. 1 · Закон за опазване на околната среда
  • § 1 т.43 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330200074 по описа за 2025 година прие следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Община Пловдив против Наказателно постановление № 70 от 18.12.2024 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.164, ал.1 вр. чл.123в т.2 от Закона за опазване на околната среда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв.

С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това, респ. иска да се намали размера на наложената с това наказателно постановление имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от гл. юриск. М. К., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юриск.

И.Х., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 01.08.2024 г. във връзка с възникнал пожар била извършена 1 извънредна проверка на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим- II eтап „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица“ за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим-II eтап.

По време на проверката и извършения обход на площадката на „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица“ за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим-II eтап било констатирано, че се е запалил участък, на който били депонирани отпадъци през деня. Било установено, че работният участък от клетката, на който са депонирани отпадъците, не е запръстен.

Предвид изложеното било прието, че Община Пловдив в качеството си на оператор на „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица“ за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим-II eтап не изпълнява Условие 11.6.4.1 от Комплексно разрешително № 355 –Н1/2023 г. на Община Пловдив като не е спазила технологията да депонира отпадъци, съобразно установените правила и експлоатационните изисквания, определени с План за експлоатация, който представлява неразделна част от проекта на технологията за депониране и от Комплексното разрешително.

Въз основа на резултатите от проверката било прието, че е нарушен чл.164, ал.1 вр. чл.123в т.2 от Закона за опазване на околната среда, за което бил съставен Констативен протокол № 0013903/01.08.2024 г., след което и акт за установяване на административно нарушение № 88 от 03.09.2024 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична на съставения акт за установяване на административно нарушение фактическа обстановка.

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното заверено копие на Комплексно разрешително № 355 –Н1/2023 г., че на името на Община Пловдив е издадено комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на инсталация и съоражения на „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица“ за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим-II eтап. Съгласно издаденото разрешително Община Пловдив е оператор на посоченото депо.

Съгласно 11.6.4.1. от Комплексното разрешително на Община Пловдив в качеството й на оператор е вменено задължение да депонира отпадъци в Клетка 1 до Клетка 12 на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим- II eтап, съобразно установените правила и експлоатационните изисквания, определени с План за експлоатация, който представлява неразделна част от проекта на технологията за депониране и от Комплексното разрешително.

По делото е представен и е приет като писмено доказателство План за експлоатация. Съгласно т.1.5 от него в края на всеки работен ден следва депонираните отпадъци да се покриват със запръстяващ пласт с оглед 2 обстоятелството, че полагането на дневното покритие намалява рисковете от възникването на пожари.

Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата акта Н. И. А., потвърди направените от нея констатации, обстоятелствата, при които е протекла проверката. В съответствие с нейните показания е и съставеният Констативен протокол № 0013903/01.08.2024 г., приложен към административнонаказателната преписка .

Според свидетеля при извършване на проверката в същия ден, в който е постъпил сигнал за възникнал пожар, било установено, че участъкът, в който се депонират отпадъци не е запръстен в края на работния ден. Видно от приложения констативен протокол проверката е извършена на 01.08.2024 г. около 16:30 ч. след рутинен преглед на видеонаблюдение на депа, като в хода й е установено, че процесният участък не бил уплътнен и не е запръстен.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. И. А., Констативен протокол № 0013903/01.08.2024 г., Комплексно разрешително № 355 –Н1/2023 г. , План за експлоатация - заверени копия.

Описаната фактическа обстановка е обективно и правилно установена.

Ирелевантно за нарушението на 01.08.2024 г. е обстоятелството, че в предходно съставен протокол № 0013632/01.07.2024 г. такова нарушение на условие 11.6.4.1 от комплексното разрешително не е констатирано. Касае се за ежедневно задължение за запръстяване на депото за отпадъци. Като причина за настъпване на пожара на процесната дата е установено, че липсва дължимото за този ден 01.08.2024 г. покриване на депото със запръстяващ пласт, задължение което е следвало да се изпълнява всеки ден съгласно условието на разрешителното.

Неоснователно е и оплакването, че нарушението се явявало недоказано, тъй като не бил посочен механизмът, по който РИОСВ следвало да изследва изпълнението на условията по комплексното разрешително. Пред съда разпитаният свидетел посочи, че проверката е извършена същия ден, на място, в констативния протокол е посочено, че е извършен и преглед на записи на депото. В тази връзка от въззиваемата страна беше представена и информация за периода от 01.08.2024 г. до 15.08.2024 г. относно отчетните книги за отпадъци, като от представената информация е видно, че няма данни от Общината да е отчитано дължимото ежедневно запръстяване, покриване на депото със запръстяващ пласт/пръст/.

Правилно е приложен материалният закон. Съгласно чл.123в т.2 от Закона за опазване на околната среда операторът на инсталацията следва да изпълнява условията в комплексното разрешително. Безспорно е, че Община Пловдив, на чието име е издадено Комплексно разрешително № 355 –Н1/2023 г., е титуляр на това разрешително. В качеството й на оператор и съгласно § 1 т.43 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда същата е оправомощена да експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея / б.а/; контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея /б.б/; да се разпорежда и взема решения относно 3 настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея /б. в/. Така очертаното нарушение е формално и съставът му е реализиран със самия факт на неизпълнението на условията в комплексното разрешително. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателя се представиха Договор за експлоатация на депото с Водстрой –Пловдив АД и последващи анекси към него, но това не означава, че общината е загубила качеството си на оператор, сключвайки такъв договор.

Същата е оправомощена по силата на издаденото й комплексно разрешително да експлоатира определеното предприятие - в случая Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим- II eтап, както и да контролира експлоатацията на посоченото предприятие и да взема решения относно функциониране на предприятието. Наличието на договор за експлоатация с трето лице не освобождава лицето, имащо качеството на оператор, от вменените задължения, свързани с експлоатация и контрол на предприятието, за което е издадено разрешението. Договорът между общината и третото лице може да бъде основание за претенции от страна на общината към това трето лице, но не може да доведе до отпадане на отговорността, която общината носи в качеството й на оператор на депото. Именно на нейно име е издадено посоченото комплексно разрешение, поради което и правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност за този вид нарушение. Установяването на договорни отношения между титуляра на комплексното разрешително и фактическия изпълнител на същите, очевидно, само по себе си няма и не може да има за последица автоматично заменяне н а адресата на комплексното разрешително, нито отпадане на административнонаказателната отговорност на последния, което да е в полза на лицето, на чието име е издадено разрешителното.

Не се споделя и оплакването, че в случая приложение намира Законът за управление на отпадъците, чл.138 ал.1 т.2 от него, съгласно която разпоредба се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: допуска неправилна експлоатация на депото или запалване на отпадъците в него. Субект на нарушението по Закона за управление на отпадъците може да бъде всяко лице едноличен търговец или юридическо лице. Административнонаказателанта отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството й на оператор, т.е. лице, на което е издадено комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на инсталация и съоражения - „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица“ за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим-II eтап. Фактите по делото, приетото от контролните органи като фактическа обстановка по случая сочат, че административноказателната отговорност е ангажирана за неспазване на условия по разрешително, поради което и не може да се приеме, че приложими са разпоредбите на по Закона за управление на отпадъците .

Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН , тъй като нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска 4 такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. С нарушението е засегнат обект на обществени отношения с висока степен на значимост, възникналия пожар е създал опасност за разпространение на други обекти и територии, за овладяването на пожара е потърсено съдействие от различни органи.

По отношение вида и размера на наложената санкция правилно нарушението е отнесено към санкционната норма на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, предвиждаща налагане н а имуществена санкция в граници от 10 000 лв. до 500 000 лв., но не е съобразено с критериите за определяне н а размера на административното наказание, установени в чл. 27 от ЗАНН. Наличието или липсата на други нарушения на името на жалбоподателя не е отчетено от административнонаказващия орган в съдържанието на издаденото от него наказателно постановление. Липсват и други съображения, поради които се счита, че санкцията следва да бъде определена в размер над законовия минимум.

Определянето на наказанието е правомощие на административнонаказващия орган, което следва да бъде упражнено при спазване на разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Поради липса на каквито и да е съображения за определяне на размер на санкцията над законоустановения, наложената им. санкция се явява необоснована по размер и по тази причини наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размерът на определената от наказващия орган санкция от 15 000 лв. на 10 000 лв.