Решение № 1465 от 09.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1465 гр. Плевен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430100282 по описа за 2026 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Ц. И. И. от гр. **** против **** В молбата се твърди, че на 30. 09. 2022 год. ищецът сключил трудов договор с ответника на длъжност „****" с продължителност на работното време 4 часа, за срок на договора от 6 месеца, с 6 месечен период на изпитване в полза на работодателя и с 90- дневно предизвестие за прекратяване. Твърди се, че на 03. 04. 2023 год., въпреки че бил изтекъл срокът за изпитване работодателят настоял да бъде сключено допълнително споразумение към договора, с който се променило основанието за сключването му от чл. 70 от КТ на чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ и се определил нов срок на договора. Твърди се, че на 04. 08. 2025 год. без никакво предупреждение ответникът свалил от репертоара на театъра и отменил всички планирани представления на постановки, в които участва ищецът.

Твърди се, че тъй като според сключения договор ангажимента и задълженията на ищеца към работодателя ****се предпоставяли от месечната и седмична програма на театъра, с оглед отмяната на вече планираните 1 представления ищецът очаквал да получи новите програми. Твърди се, че вместо това на 19. 08. 2025 год. ищецът получил писмо изх. № РД 08-650 от директора на театъра, с което му се искали обяснения във връзка със започнало дисциплинарно производство. Твърди се, че в дадения му срок ищецът е предоставил обяснения. Твърди се, че последвал период от около няколко месеца без никаква реакция от страна на ответника, което принудило ищеца на 02. 12. 2025 год. да отправи запитване към директора за изясняване на ситуацията свързана с трудовия договор, прието с вх. № 926/ 03. 12. 2025 год. Твърди се, че на 17. 12. 2025 год. ищецът получил отговор, че трудовият му договор е прекратен на 14. 08. 2025 год. Твърди се, че ищецът извършил проверка в НАП и установил, че в регистрите на агенцията договорът му не е прекратен. Твърди се, че на 04. 02. 2026 год. ищецът отново направил проверка в НАП и установил, че вече фигурира прекратяване на договора от 14. 08. 2025 год. на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. Ищецът твърди, че не му е връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно, тъй като договорът е прекратен на 14. 08. 2025 год., а изходящото искане от страна на работодателя за даване на обяснения е от 19. 08. 2025 год. Твърди се, че по този начин работодателят не е изпълнил изискванията на КТ за получаване на обяснения и издаване на мотивирана заповед, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издадената заповед като незаконосъобразно. Твърди се, че от друга страна с оглед характера на сключения трудов договор не е налице каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, което да е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В заключение ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно и го отмени, да го възстанови на предишната работа и му присъди обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 4 908, 48 евро. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищецът Ц. И. И. е работил при ответника **** 2 на длъжността „****” до 14. 08. 2025 год., когато със заповед № **** год. на ***** е било прекратено трудовото му правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е така издадената заповед.

Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.

Твърденията в исковата молба са, че ищецът е узнал за издадената заповед за уволнение на 17. 12. 2025 год. след отправено запитване до директора на ****. В самата заповед е отразено, че същата се връчва при отказ, но липсва посочване на дата на отказа. От друга страна от показанията на разпитаната в хода на съдебното дирене свидетелка Ж. М. се установява, че същата не е имала никакви контакти с ищеца по повод връчване на процесната заповед за уволнение, като последната е била изготвена и изведена през м. декември 2025 год. и свидетелката е подписала същата по указания на работодателя. При тези обстоятелства следва да се приеме, че исковата молба е подадена в рамките на предвидения в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ двумесечен срок и следва да бъде разгледана. Същата се явява изцяло основателна, доколкото при издаването на заповедта за уволнение е допуснато нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени представените доказателства. По приложението на визираната по- горе разпоредба е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито основни положения могат да се обобщат в следното: при снемане на обясненията работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ. служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност /срв. решение № 322- 2010- ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г. о., решение № 8- 2011- ІV г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на труда не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя за даване на обяснения, още по- малко за посочване в тази покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарното производство. Горният извод обаче не е 3 основание да се приеме, че искането за даване на обяснения не следва да отговоря на определени условия. Както е посочено в решение № 419- 2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са „обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”. Поради това, за да изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010ІІІ г. о., опр. № 42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В конкретния случай е видно, че с писмо изх. № РД08- 650/ 19. 08. 2025 год. директорът на ***** е поискал от ищеца писмени обяснения на основание чл. 193 ал. 1 от КТ относно неявяването на работа в девет последователни дни- от 01. 08. 2025 год. до 13.

08. 2025 год. Видно от приложената разписка е, че това искане е изпратено чрез куриерска фирма „****“ на 19. 08. 2025 год. Липсват данни до ищеца да е било отправено други искане на работодателя, с което да се изискват писмени обяснения във връзка с твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа. При това положение съдът приема, че работодателят не е изпълнил императивните изисквания на чл. 193 ал. 1 от КТ и по- конкретно обясненията да са били снети преди налагането на дисциплинарното наказание, да са достигнали до знанието на работодателя и да са били съобразени от него. Както се установи, обясненията от ищеца са поискани едва след издаването на процесната заповед за уволнение, което съставлява основание за нейната отмяна като незаконосъобразна без спорът да се разглежда по същество. Поради това предявеният от Ц. И. И. от гр. **** конститутивен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.

Искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “***” се явява основателна и следва да бъде уважена.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ.

4

Основателността на този, също акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е безспорно, че заповед № РД 05- 302/ 14. 08. 2025 год. на директора на **** е незаконсъобразна. От друга страна е налице и втората изискуема предпоставка за уважаването на иска: от приложените по делото писмени доказателства се установява, че от момента на прекратяване на трудовото правоотношение до момента на приключване на съдебните прения ищецът не е полагал труд и е претърпял определени имуществени вреди вследствие незаконното му уволнение и оставането му без работа. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4 908, 48 евро.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 660 евро. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 227, 02 евро.

По така изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД 05- 302/ 14. 08. 2025 год. на директора на ****с която е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на Ц. И. И. от гр. ****, ЕГН **********, и е прекратено трудовото му правоотношение.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. И. И. от гр. ****, ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност “****”.

ОСЪЖДА ****, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:

**** представляван от ****, да заплати на Ц. И. И. от гр. ****, ЕГН **********, сумата от 4 908, 48 евро, представляваща обезщетение по чл.

225 ал. 1 от КТ за периода м. август 2025 год.- м. януари 2026 год.

ОСЪЖДА ****, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:

5

**** представляван от *****, да заплати на Ц. И. И. от гр. ****, ЕГН **********, сумата от 660 евро, представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА ****“, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:

***** представляван от *****, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 227, 02 евро, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6