Решение № 66 от 08.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велико Търново, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500931 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

Производството по делото е образувано по Въззивната жалба на „ЕС“ АД Варна срещу Решение № 1246/17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1355/2023 г. по описа на РС Велико Търново, с което е жалбоподателят като ответник е осъден да заплати на М. П. М. от гр. ---, сумата от 4762,58 лв. като част от заплатена без основание сума в общ размер 6012,58лв. за ел. енергия по партида с клиентски № ********** за обект № 0701801052 с адрес ....

Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила – – зачетена е сила на присъдено нещо на съдебно решение по предходен процес, относно друга част от същото вземане, без да вземе предвид, че СПН не обхваща размера на вземането и е възможно позоваването на юридически факти изключващи вземането в останалата му част. Позовава се на липсата на произнасяне в решението по частичния иск относно наличието на правопораждащите факти, с което обосновава възражението си за липса на формирана сила на присъдено нещо по отношение на тези факти за настоящия процес и необходимостта съдът да се произнесе по тях. Счита за безспорно установено от СТЕ и експертизата на БИМ, че е налице техническа неизправност външна намеса и изменения в схемата на електромера, довели до неизмерване на част от преминалата ел. енергия, при което счита за безспорно установени предпоставките за корекция по чл. 50, ал.1, б. Б от ПИКЕЕ. Формулирано е искане да се отмени изцяло обжалваното решение, да бъде отхвърлен 1 предявения осъдителен иск с присъждане на направените по двете производства разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по същата чрез процесуалния му представител, който оспорва основателността на жалбата. Посочва, че решението е правилно и съдът се е съобразил с доказателствата по делото и тяхната доказателствена сила и се е съобразил със задължителните указания па ВКС, дадените в ТР № 3/22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС относно силата на присъдено нещо при частичен иск по отношение останалата част от вземането, като не са наведени от жалбоподателя нови правопогасяващи доводи. Отправя се искане да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на разглеждане по делото пред ВТРС е предявен от М. П. М. от гр. -- против „ЕС“АД осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4 762,58лв. като остатък от пълната сума от 6012,58лв., представляваща получена сума без основание от ответника, за която е издадена фактура за начислена по партида на ищеца ел. енергия периода 09.12.2015г.-11.07.2019г. по корекционна процедура и по отношение на част от сумата по която /в размер на 1250лв./ е постановено влязло в сила съдебно решение №31/25.01.2023г. по ВГр.д.№ 458/2022г. по описа на ВТОС, с което е уважен частичен иск за тази сума с правно основание чл.55 от ЗЗД – връщането й като недължимо платена от ищеца.

В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия, доставяна от ответника по партида с клиентски №********** и абонатен №0701801052 за обект намиращ се в .... Излага, че въз основа на констативен протокол №1301602 от 11.07.2019г. ответникът е начислил електрическа енергия по партидата на потребителя за периода от 09.12.2015г. до 11.07.2019г. на стойност от 6012,58 лв. по корекционна процедура. Твърди, че сумата по фактурата е платена на 06.11.2019г., но е недължима, тъй като фактурираното количество електроенергия не е реално потребено. Счита, че това обстоятелство е установено между страните с влязлото в сила решение на ВТОС със същата претенция, но за сумата от 1250 лв., представляваща 2 частична претенция от 6012,58 лв., за връщане на платена без основание цена за коригирано количество електрическа енергия по процесната фактура, поради което разликата от 4762,58 лв. също е недължима. Счита, че с неговото плащане ответникът се е обогатил неправомерно.

Ответникът е заел становище, че съдържащите се данни в съставения от служителите му констативен протокол от 11.07.2019г. и в Констативен протокол №1861 от 19.09.2019г. на Българския институт по метрология са отразени правилно и безспорно установяват неправомерната манипулация на електромера отчитащ потреблението за имота ползван от ищеца, която е довела до неправилно отчитане на консумираната от него електрическа енергия. Счита, че в съдебното решение по частичния иск не са изложени мотиви за незаконосъобразност на корекционната процедура, за същата е налице нормативно основание съгласно чл. 47 и 48 от ПИККЕ и сумата по нея е дължима.

В хода на първоинстанционното производство е установено, а и не се спори от страните, че ответникът по жалбата е потребител на електрическа енергия на посочените в исковата молба адрес, абонатен и клиентски номер, както и че на 11.07.2019г. служители на ответника проверили монтираното за имота СТИ, демонтирали го и го предоставили за метрологична експертиза в БИМ.

Видно от приложения по делото констативен протокол №1861 от 19.09.2019г. на Българския институт по метрология, процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики, няма данни за намеса – не са нарушени пломбите, при техническото измерване СТИ измерва в класа си на точност, като вграденият часовник показва реално времето. При софтуерното четене е установено отразяване на 035096 кВ по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на последната констатация е издадена процесната фактура за корекция на сметката на използваната от ищеца електрическа енергия с 35096 kWh за периода от 09.12.2015г. до 11.07.2019г. №0105982161/30.09.2019г. на стойност 6012,58 лв. Не се спори и че ищецът е заплатил на ответника сумата по фактурата, за да избегне прекъсване на ел. захранването.

Първоначално ответникът по жалбата предявил иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу „ЕС” АД за сумата от 1250 лв., представляваща частична претенция от 6012,58 лв., за връщане на платена без основание цена по корекцията, приключило с Решение №31/25.01.2023г. по ВГрД №458/2022г., по описа на ВТОС, с което искът е уважен изцяло. В мотивите съдът е приел, че е недоказано твърдението на ответника, че е доставил на ищеца ел. енергия в количество по-голямо от помесечно заплатеното и плащането на пълната сума от 6012,58лв. е извършено без правно основание. /решенията на ВТРС и ВТОС по първоначалния иск, приложени на л. 50-57 по първоинстанционното дело/. По настоящото дело е представен фискалния бон от 06.11.2019г. за извършено плащане на сумата 6 057,67 лв., от които 45,09лв. неустойка за просрочие. Никоя от страните не е изложила твърдения за факти, настъпили или узнати след приключване на устните състезания по спора с предмет частичния иск, нито са ангажирани доказателства за такива. В тежест на ответника е указано да установи съществуването на основанието за 3 начисляване на платената сума и начина на формирана на общата стойност по фактурата. Доказателства във връзка с така разпределената доказателствена тежест ответникът – жалбоподател, не е ангажирал.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях.

По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивният съд не са събирани доказателства, които да я променят.

От правна страна спорът между страните се състои в това, дали след като е уважен частичният иск за част от платената по корекцията сума, обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат основанието на иска в пълен размер, включително за сумата, предмет на настоящото производство.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му са идентични в двата процеса. Спорното субективно материално право, чиято защита се търси е едно и също, а именно разместването на материални блага в полза на ответника без правно основание. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на присъдено нещо при разглеждане на иска за разликата и не подлежат на пререшаване. Неправилно жалбоподателят счита, че съдът отново следва да преценява дължимостта на платената сума, че следва отново да се преценява оспорване на документи и тяхната доказателствена сила. Предмет на предходното съдебно производство е иск с правно основание чл.55 от ЗЗД и с влязло в сила съдебно решение между страните е установено, че жалбоподателят е получил плащане на пълния размер на сумата по фактура за корекция /обстоятелство, което не се и спори/, както и незаконосъобразността на проведената корекционна процедура. Като е установил, че не е доказано показанията на т.нар. скрита тарифа да са в резултат на реално потребление, съдът е формулирал ясен извод, че потреблението не е доказано и сумата по фактурата не се дължи. В тези изводи на съда, влизащи в обективните предели на силата на присъдено нещо между страните, са инкорпорирани всички обективни факти, формиращи юридическия факт на основанието за плащане /в случая липсата на такова/. В този смисъл съдът и страните са обвързани с извода, че и остатъкът от незаявената за връщане сума в предходния процес в размер е платена без основание и подлежи на връщане. Поради изложеното предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4762,58 лв. като основателен, правилно е бъде уважен.

Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят следва да възстанови на ответника 4 по жалбата разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК,

Великотърновският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1246/17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1355/2023 г. по описа на РС Велико Търново.

OСЪЖДА „ЕС“АД с ЕИК:104518621, със седалище и адрес на управление:

..., представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: А.А.К., Х.П.Х. и П.В.А.., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. М. от гр. --, ... сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5