Решение № 13277 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13277 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110106558 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „ЗАД ОЗК- З“ АД да заплати на „ЗЕАД Б.В.“ АД сумата от 514.23 евро (1005.74 лева), представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 25.00 лева ликвидационни разноски) по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. ............... вследствие на ПТП от 17.04.2024г., настъпило в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. ............... чиято гражданска отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен със „ЗАД ОЗК- З“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС- на 17.04.2024г., в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ настъпил пътен инцидент между застрахования при него по договор за застраховка „Каско“ „Фолксваген Ъп“ с рег. ............... и товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. ....................., като причина за настъпване на произшествието било поведението на водача на последния. В резултат по лекия автомобил настъпили увреждания на стойност 5932.36 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, а ответникът в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и разноските за определянето му в размер на 25.00 лева. Ответникът погасил част от претеднираното регресно вземане с размер на частта от 4951.62 лева, поради което в настоящия процес ищецът претендира непогасения остатък от регресното си вземане, законна лихва, както и разноски за производството.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че с погасената от него сума от 4951.62 лева удовлетворил в цялост регресното вземане на ищеца, считайки, че това е стойността, необходима за репариране на действително получените в резултат от ПТП увреждания по лекия автомобил, определена при съобразяване на критериите и стойностите, предвидени в Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, 1 причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите- приложение към чл. 15, ал. 4 от Наредбата № 24 от 8.03.2006г. Оспорва в тази връзка като завишена стойността на труда за ремонт, монтаждемонтаж и разоборудване, както и на вложените при ремонта части и материали, в частност на подмененото задно стъкло, заплатена от ищеца за обезщетяване на правоимащото по договора за застраховка „Каско“ лице. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ осъществяване на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

При съобразяване на изложените от страните конкретни твърдения и доводи с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че ПТП е настъпило в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. ............... чиято гражданска (деликтна) отговорност към този момент е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 5932.36 лева, че е сторил и разноски за определянето му в размер на 25.00 лева, както и че за погасяване на процесната регресна претенция ответникът е извършил плащане в полза на ищеца на сумата от 4951.62 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези правнорелевантни обстоятелства се установяват въз основа на надлежно приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност: застрахователна полица № ......... за застраховка „Каско“, справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. ....................., чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оспорена и оборена в настоящия процес, двустранен констативен протокол за ПТП от 17.04.2024г., заявление до ищеца от водача на увредения лек автомобил за изплащане на застрахователно обезщетение, фактура № ........./31.07.2024г., издадена от дружеството, извършило ремонта на увредения автомобил, преводно нареждане от 06.08.2024г. за извършено в полза на това дружество плащане от ищеца на сумата по фактурата в размер на 5932.36 лева.

Между страните не е спорно, а и се установява въз основа на приобщената доказателствена съвкупност- двустранен констативен протокол за ПТП, описи по претенция, изготвени от ищеца след настъпване на ПТП, както и от заключението на съдебно2 автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че обезщетените от ищеца увреждания по лекия автомобил се намират в причинно- следствена връзка с механизма на ПТП- така, както същият се установява от приобщените писмени доказателства, съгласно които на 17.04.2024г. при движение по бул.

„Ломско шосе“ в гр. София водачът на товарен автомобил „Ивеко Тракер“ ударил с управляваното от него МПС в задната част движещия се пред него в същата лента лек автомобил „Фолксваген Ъп“.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице стойността, необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 6692.39 лева.

Неоснователно ответникът претендира при определяне на възстановителната стойност на увреденото МПС да бъде взета предвид Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите- приложение към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006г.

Съгласно чл. 2 от Методиката, представляваща приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24/08.03.2006 г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд.

Тя урежда взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка п о чл. 249, т. 1 КЗ (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката, както и в случаите, когато друг застраховател е встъпил в правата на третото увредено лице на основание чл. 213 КЗ (отм.);

– виж чл. 3, ал. 2 от Методиката).

Изрично в Методиката (чл. 4) е предвидено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз (каквато е представена в случая) и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Т. е. в останалите случаи остойностяването на вредата съобразно Методиката не е задължително.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)/чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото чл. 386, ал. 2 КЗ.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ- в този смисъл са Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК.

3

При съобразяване на така изложеното и на липсата на спор между страните по въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя за определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия застраховател, възлиза на сумата от 5957.36 лева, включваща стойността на реално заплатеното застрахователно обезщетение, което в случая е в размер под определения по средни пазарни цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева.

Ето защо и при съобразяване на изплатената от ответника преди процеса сума за удовлетворяване на регресната претенция на ищеца в размер на 4951.62 лева искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен, а като законна последица от това върху установената като дължима сума следва да бъде присъдена законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 430.08 евро, включваща заплатени държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице, като и възнаграждение за един адвокат, за което по делото са представени доказателства, че е реално заплатено.