Решение № 389 от 10.02.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 389

Русе, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТО МОНЕВ

При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА и с участието на прокурора ХРИСТО СТОЯНОВ МАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО МОНЕВ административно дело № 20257200700709 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. А. Н. от [населено място] чрез адвокат И. Д. от Адвокатска колегия – Русе против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000432/27.10.2025 г., издадена от началник група към Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е заповядано изземване на Свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС (М. А. Н.), на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

ЗППАМ се оспорва на всички основания по чл. 146 АПК. Основното възражение в жалбата срещу ЗППАМ се състои в това, че не всички контролни точки били отнети на М. А. Н., с оглед на което за него не било възникнало задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Твърди се, че едно от четирите наказателни постановления – предмет на ЗППАМ, по силата на което на жалбоподателя са отнети контролни точки, не е влязло в законна сила, тъй като е оспорено от него. Иска се отмяна на оспорената ЗППАМ като незаконосъобразна. С жалбата се претендират съдебно-деловодни разноски, но в хода по същество в съдебно заседание на 28.01.2026 г. изрично се заявява, че жалбоподателят не претендира такива.

Ответникът – началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Русе, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Д., оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък и прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Русе се представлява от прокурор Х. М., който изразява становище за спиране на производството по делото на основание чл. 154а, ал. 1, т.4 АПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване – адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е в деловодството на административния орган на 11.11.2025 г. в законоустановения 14-дневен срок съгласно чл. 149, ал. 1 АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 28.10.2025 г., удостоверено в самия акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Обжалва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000432/27.10.2025 г. Със същата началник група към Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Русе е наложил на жалбоподателя санкция по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че при извършена справка на 27.10.2025 г. за контролни точки на М. А. Н. е установено, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя от първоначалния максимален размер (39) като са посочени четири броя наказателните постановления, въз основа на които това е станало. На 28.10.2025 г. жалбоподателят е получил ЗППАМ и е предал свидетелството си за управление на МПС.

По делото са представени заверени копия на четирите наказателни постановления, посочени в процесната ЗППАМ, както следва:

1. Наказателно постановление № 25-1085-001733 от 04.06.2025 г., връчено на лично на М. А. Н. на 01.09.2025 г. и влязло в сила на 16.09.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки;

2. Наказателно постановление № 25-0241-000172 от 05.08.2025 г., с отбелязване за връчване лично на М. А. Н. на 01.09.2025 г. в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, влязло в сила на 16.09.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки;

3. Наказателно постановление № 25-3393-000908 от 02.09.2025 г., връчено на 15.09.2025 г. на Б. А. Н. (брат на жалбоподателя), с отбелязване за влизане в законна сила на 30.09.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки;

4. Наказателно постановление № 25-1085-002943 от 04.09.2025 г., връчено на 19.09.2025 г. лично на М. А. Н. и влязло в сила на 04.10.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки.

Представена е Справка картон на водача, в която са отразени съставените срещу оспорващия Актове за установяване на административни нарушения (АУАН-и) за нарушения по ЗДвП и издадените въз основа на тях наказателни постановления, фишове, ЗППАМ-и и съдебни актове – присъди или решения. По отношение на цитираните по-горе наказателни постановления в Справката картон на водача е посочено, че същите са влезли в сила и въз основа на тях са отнети общо 40 точки – по 10 точки с всяко наказателно постановление.

От представената справка за нарушител/водач на жалбоподателя се установява същата информация като в Справката картон на водача.

В съдебно заседание, проведено на 28.01.2026 г. жалбоподателят чрез своя пълномощник е представил като писмено доказателство по делото Протокол от открито съдебно заседание на Районен съд – Русе по административно наказателно дело (АНД) № 1689/2025 г., проведено на 12.01.2026 г., предмет на което е жалба на М. А. Н. срещу Наказателно постановление № 25-3393-000908/02.09.2025 г. на началника на В. Р. управление към ОД на МВР – Русе, в която жалба е инкорпорирано искане за възстановяване на срок за обжалване на въпросното наказателно постановление на основание чл. 186, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В това съдебно заседание съдът е възстановил срока за обжалване на наказателно постановление № 25-3393-000908/02.09.2025 г. на началника на В. Р. управление към ОД на МВР – Русе с определение, което е окончателно. От протокола от ОСЗ се установява, че производството по делото е отложено за 16.02.2026 г.

Жалбоподателят е представил и кореспонденция между районния съд и В. Р. управление към ОД на МВР – Русе, проведена по цитираното АНД, видно от която се потвърждава фактът, че оспореното наказателно постановление е връчено в сградата на В. Р. управление Русе на брата на М. А. Н..

При така установени факти, от правна страна съдът приема следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, изречение първо ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед рег. № 366з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л. 2 от преписката) са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т. 2 от тази заповед с тези права са оправомощени и началниците на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към Второ РУ – Русе при ОД на МВР – Русе. С оглед на това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл. 172, ал. 1 изр. 1 ЗДвП писмена форма – мотивирана заповед, съдържаща всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта са посочени фактическите основания, мотивирали органа да постанови заповедта – наличието на четири броя конкретни наказателни постановления, въз основа на които на адресата на акта са отнети всички контролни точки, посочено е и правното основание за издаване на акта – чл. 171, т. 4 ЗДвП. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 171, т. 4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“. От анализа на посочената разпоредба следва, че в настоящия случай за прилагане на процесната ПАМ е необходимо да бъде установено наличието на следните кумулативни предпоставки: на лицето – водач на МПС, да са отнети максималният брой контролни точки и същото да не е върнало свидетелството си за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В заповедта са визирани общо четири броя наказателни постановления, издадени срещу жалбоподателя, по силата на които са му отнети общо 40 контролни точки. Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление – чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

В случая се явява спорен въпросът относно влизането в сила на наказателно постановление № 25-3393-000908/02.09.2025 г. на началника на В. Р. управление към ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателят се отнемат 10 контролни точки. Към датата на издаване на процесната ЗППАМ органът е приел, че това наказателно постановление е редовно връчено и е влязло в сила като необжалвано в законоустановения срок. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и в тази връзка към датата на издаване на оспорената заповед (27.10.2025 г.) е налице фактическо основание за издаването на заповедта.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК обаче регламентира, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (28.01.2026 г.). Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. В хода на съдебното производство се представиха доказателства, че след издаването на ЗППАМ наказателно постановление № 25-3393-000908/02.09.2025 г. на началника на В. Р. управление към ОД на МВР – Русе е обжалвано пред Районен съд – Русе и след уважаване на молба за възстановяване на срок за обжалване по реда на чл. 186 НПК в момента производството по делото е висящо – следващо ОСЗ е насрочено за 16.02.2026 г. С оглед на така установеното следва да се приеме, че към настоящия момент действително въпросното наказателно постановление не е влязло в законна сила, респективно не са отнети контролните точки на основание чл. 3, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба.

При това положение се налага изводът, че към настоящия момент жалбоподателят притежава девет броя контролни точки. С оглед на този факт за него не е възникнало задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената ЗППАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Противоречието на заповедта с материалния закон обосновава и несъответствието й с целта на закона. Ето защо оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК следва да се отмени.

Разпечатката съдържа 40 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/279fe1f6-fd92-482b-80f3-18898c4afd99