Определение № 49 от 22.02.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. гр. София, 21.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира П. Костова

Членове:

Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20221010600041 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 вр. с ал.1 от НПК.

С протоколно определение от 07.02.2022 г. по НОХД № 369/2021 г., Специализираният наказателен съд, XIV състав, е оставил без уважение искането на подсъдимия Б. Н. К. и неговата защита, за изменение на прилаганата спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева в „Подписка“.

Против определението е постъпила жалба от адв.М. – защитник на подс.К., с оплаквания за неправилност. В жалбата се изтъква, че по делото са разпитани всички свидетели и не е налице опасност за въздействие върху тях, а опасностите от укриване и извършване на престъпление, вкл. чрез повлияване на доказателства, на практика отсъстват. Изтъква се безупречно процесуално поведение на жалбоподателя и налагане върху недвижимото му имущество на възбрани за обезпечаване на предвиденото в закона наказание конфискация. В тази връзка се иска определението да бъде отменено и да бъде уважена претенцията за отмяна на мярката за неотклонение или за нейното изменение в най-леката по закон „Подписка“.

Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

НОХД № 369/2021 г. на СНС е образувано по внесен на 16.02.2021 г. обвинителен акт срещу двама подсъдими, в т.ч. подс.К., комуто специално е повдигнато обвинение за две престъпления: по чл.321, ал.6 от НК – за сговаряне с другиго да вършат в страната престъпления, чрез които се цели 1 набавяне на имотна облага и по чл.302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл.301, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В досъдебното производство, спрямо подс.К. е действала най-тежката мярка за неотклонение, която впоследствие е била изменена в гаранция, а с времето, при съдебното разглеждане на делото, размерът на гаранцията последователно е редуциран до 10 000 лева, като последното определение с което е станало това е било произнесено от настоящия въззивен състав на 07.01.2022 г. по ВНЧД № 2/2022 г. на АСНС

В него са били преценени всички релевантни за подходящата и пропорционална процесуална принуда обстоятелства, а в последните съществена промяна не е настъпила. Въззивният съд се е съобразил с добросъвестното процесуално поведение на жалбоподателя, следването, на което впрочем е негово задължение, с етапа, на който се намира делото и с имотното състояние на К.. Същевременно е отчетено естеството на вменената престъпна дейност и нейните специфики, като е прието, че мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер от 10 000 лева, се явява най-адекватната за постигане на баланс между обществения и личния интерес.

Понастоящем няма основания за ревизия на този извод и изцяло основателно и обосновано първостепенният съд е отказал да уважи искането.

Правилно е и изразеното от СНС мнение, че при положение, че делото е пред приключване, в зависимост от преценката по вината и отговорността ще бъде извършено отново актуално преразглеждане на въпроса с процесуалната принуда в контекста на крайния съдебен акт. Това мнение, разбира се не изключва възможни междувременни произнасяния, както в насока облекчаване, така и в насока утежняване на действащата мярка, при настъпване на причини, които да го налагат.

Отразените в жалбата обстоятелства не са нови, а са добре известни на съдилищата, като изминалото време не е с такава продължителност, че на собствено основание да предизвика ревизия в позицията за подходящата мярка. Първоинстанционното съдебно следствие все още не е финализирано, а е възможно такова да бъде проведено и във въззивното производство.

Кръгът от фактори по чл.56, ал.3 от НПК, който е необходимо да бъде съблюдаван, освен такива, относими към личността на подсъдимия, обхваща и степента на обществена опасност на деянието – предмет на обвинението. В случая се касае за обвинение за две престъпления, второто от които за квалифициран пасивен подкуп с много висока наказуемост, с предвидено кумулативно налагане на три наказания (лишаване от свобода, глоба и конфискация), най-тежкото от които при параметри от три по петнадесет години. В този смисъл мярката трябва по достатъчно солиден начин да обезпечава подсъдимия за производството и да бъде сигурен гарант за неутрализиране на рискове по чл.63, ал.1 от НК, което според въззивния съд не би било постижимо с претендираната „Подписка“ или с отпадане изцяло на процесуалната принуда, особено при положение, че вече за жалбоподателя 2 не действа и ограничението за напускане на страната.

По горните съображения, атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.02.2022 г. по НОХД № 369/2021 г. на Специализирания наказателен съд, XIV състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Б. Н. К. и неговата защита, за изменение на прилаганата спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева в „Подписка“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3