Решение № 11461 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11461 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110151143 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***************“ ООД срещу ЗАД „************“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 3 629,45 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № ******** за настъпило на 05.04.2024 г. в гр. София застрахователно събитие със застрахования при ответника лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2024 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 05.04.2024 г. е настъпило събитие със застрахования при ответника лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № *******, който е бил паркиран в гр. ******, в пряка на ул. ***** от П.

Х. - служител на ищцовото дружество, която при връщането си намерила същия с нанесени материални щети, вероятно причинени от друго превозно средство. Поддържа, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите възлязъл на 3 629,45 лв. съгласно издадена от оторизирания сервиз ******** ООД калкулация – ремонт. За настъпване на застрахователното събитие ответникът бил уведомен, била образувана щета № ********, бил извършен оглед на автомобила и опис на щетите. Твърди се още, че с писмо с изх. № 2101-4101-3163/11.04.2024 г. ответникът уведомил ищеца, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение по щетата поради това, че естеството на уврежданията не кореспондирало с декларираното събитие „паркинг“, като щетите са настъпили при движение на лекия автомобил и контакт с неподвижен предмет. Ищецът твърди, че е лизингополучател по договор за лизинг от 04.09.2023 г., сключен с ********** АД, с предмет на 1 договора – придобиване на лизингов обект, представляващ процесният увреден лек автомобил, с оглед на което и на основание чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ застрахователното обезщетение за частични щети по застрахованото лизингово имущество следва да бъде изплатено в негова полза в качеството на лизингополучател. Изяснява, че не претендира описаните в описа на застрахователя щети по единия тас на лекия автомобил – декоративен капак на задна дясна гума, тъй като същият не е увреден от настъпилото застрахователно събитие, а при паркиране на лекия автомобил. Счита отказа на застрахователя за изцяло неоснователен, поради което моли за осъждане на ответника да заплати търсеното обезщетение, ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на настъпил покрит от застрахователя по сключения с ищеца договор за имуществено застраховане риск. Оспорва механизма на произшествието, наличието на причинно-следствена връзка между него и настъпилите вреди, както и техния и размер с доводи, че соченият от ищеца механизъм е непълен и неясен, а вследствие на него не биха се получили твърдените материални щети. Възразява и относно размера на претендираното обезщетение, като счита същият за завишен. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, алтернативно – да намали размера на обезщетението.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ето защо за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на покрит риск, за който застрахователят отговаря, е настъпило застрахователно събитие; механизма на произшествието, причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилите по лекия автомобил материални щети, както и техния размер.

Ищецът следва да докаже, че е изпълнил предвидените в застрахователния договор и в общите условия, при които същият е сключен, задължения спрямо застрахователя за установяване на всички обстоятелства около настъпилото застрахователно събитие.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

2

С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение № 15069/31.03.2025 г., за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на процесното застрахователно събитие – 05.04.2024 г., е било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ по клауза „Пълно Каско – Валутна клауза“ по застрахователна полица № ******** със срок на застрахователното покритие от 07.09.2023 г. до 06.09.2024 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочения факт за доказано по делото.

Не се спори между страните, а и от събраните в тази връзка писмени доказателства по делото се установява, че между ********** АД като лизингодател и ищцовото дружество като лизингополучател е сключен Договор за лизинг № **************** г. с предмет отдаване на лизинг на процесния лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“. От представения по делото Застрахователен сертификат към застрахователна полица № ******** се установява, че застраховащ и собственик на застрахованото имущество – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, е ********** АД, а лизингополучател е „***************“ ООД.

От приетите като писмени доказателства по делото Застрахователен сертификат към застрахователна полица № ********, Добавък към застрахователната полица № ********/1 и Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗАД „************“ АД се установява, че застраховката на процесния лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № *******, е сключена при условията на клауза „Пълно Каско – Валутна клауза”, при която съгласно чл. 7, т. 7.1.3. от общите условия покрит застрахователен риск е сблъскването с и/или удар от други физически тела, в случаите, когато това не представлява пътно-транспортно произшествие, настъпването на какъвто покрит застрахователен риск се твърди и в настоящия случай.

На следващо място, спорен по делото се явява механизмът на процесното застрахователно събитие, който се установява от приетите по делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства чрез разпит на водача на застрахования при ответника лек автомобил и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.

Приета по делото е преписката по заведената от ответното дружество щета № ***********, от която се установява, че на 05.04.2024 г. П. К. Х. в качеството си на упълномощено от лизингополучателя „***************“ ООД лице е подала до застрахователното дружество ответник уведомление за щети по процесния лек автомобил, в което е описала застрахователното събитие по следния начин: „автомобилът е бил паркиран в ж.к. „********** където се установи увреждане по задна дясна врата, заден десен калник и заден десен тас – вероятно увреждане от теглич.“

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно3 автотехническа експертиза се установява, че на 05.04.2024 г. лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ е паркиран в гр. ******, където му били нанесени материални щети, докато се е намирал в паркирано състояние. В причинно-следствена връзка с механизма на произшествието са и причинените вреди по следните детайли на лекия автомобил: заден десен калник и задна дясна врата. Описаните в уведомлението за щети увреждания по заден десен тас не могат да бъдат получени в паркирано състояние на автомобила, тъй като представляват дъгообразни задирания, които са по-скоро резултат от осъществено при движение на превозното средство съприкосновение с твърд предмет като бордюр или колче. Съгласно заключението от техническа гледна точка увреждането по задна дясна врата на процесния лек автомобил би могло да бъде причинено от вилици на мотокар, задна част на товарен автомобил или при движение на автомобила и съприкосновение на задна дясна врата с твърд или остър предмет.

От показанията на свидетеля П. К. Х. – водач на процесния лек автомобил и служител в ищцовото дружество, които съдът прецени на основание чл. 172 ГПК и кредитира като обективни и житейски логични, съответстващи на приобщените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, се установява, че на 05.04.2024 г. около 9 ч. сутринта при изпълнение на служебните си задължения паркирала процесния лек автомобил в гр. ******, в пряката на ул. ***** срещу една червена сграда. Паркирала обратно на посоката на движение с шофьорското място откъм бордюра. След около час и малко се върнала при колата и установила, че по нея са налице материални щети – задната дясна врата била срязана като консервна кутия, имало поражения по бронята, прага и предната дясна врата на автомобила. Веднага се обадила на служителя в ищцовото дружество, отговарящ за служебните автомобили, който се свързал със застрахователния брокер на дружеството.

След това на свидетеля било наредено да се обади в **********, чиито служители казали да отиде в някой техен клон, където да бъде заведена щета. При извършването на огледа на увредения автомобил служител на ********** я попитал за единия тас на колата, за който свидетелят обяснила, че няма претенции по отношение вредите по него, тъй като е вероятно да бил увреден при друго произшествие. Заявила, че има претенции към увредената задна дясна врата. Подчертава, че паркирала лекия автомобил до кофа за боклук, която към онзи момент била пълна, но като се върнала, свидетелят установила, че е празна, с оглед на което щетите по процесния лек автомобил е вероятно да са нанесени от камиона за сметосъбиране.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се изяснява, че на 05.04.2024 г. около 9:00 ч. в гр. ******, ул. ***** неизвестно пътно превозно средство е нанесло материални щети по задната дясна врата и задния десен калник на намиращия се в паркирано състояние лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, застрахован при ответника. Ето защо съдът намира за неоснователен отказа на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение поради това, че естеството на уврежданията не кореспондирало с 4 декларираното събитие „паркинг“, както е посочено в изпратеното до ищцовото дружество писмо № 2/101-4101-3163/11.04.2024 г. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установи да е налице твърдяното в писмото и поддържаното от ответника по делото основание по т.16.22 от общите условия за неизплащане на застрахователно обезщетение поради съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по пътното превозно средство и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щети. По делото не са ангажирани и доказателства, които да установят наличие на някое от другите изчерпателно изброени в т. 16 от общите условия основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Не се доказа и наличие на някои от основанията за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по чл.

408, ал. 1 КЗ, в т.ч. и посоченото в чл. 408, ал. 1, т. 3 неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което да е значително с оглед интереса на застрахователя, да е било предвидено в закон или в застрахователния договор и да е довело до възникване на застрахователното събитие. Напротив, по делото се установи безспорно, че ищецът като лизингополучател е изпълнил предвидените в застрахователния договор и в общите условия, по-конкретно в Раздел XIV, чл. 86 от същите, задължения спрямо застрахователя за установяване на всички обстоятелства около настъпилото застрахователно събитие – информирал е незабавно застрахователя за настъпилото събитие по телефон, отправил е към застрахователя застрахователна претенция чрез негово структурно звено в посочения срок от 5 работни дни от узнаване за събитието, като е описал писмено обстоятелствата, свързани с настъпване на застрахователното събитие, и е представил всички необходими документи, както и снимков материал.