Решение № 1288 от 06.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. В., 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501648 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2115/12.06.2023 год., постановено по гр. дело № 20223110114909 по описа на РС-В. за 2022 год., с което е уважен предявен от М. Р. Н. от гр. В. срещу Община В. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че Община В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., район „****, с площ 523 кв. м., стар номер 3089, при граници: поземлени имоти с идентификатори

***;

***;

***;

*** и ***.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че доказателствата по делото само са описани в обжалваното решение, но не са обсъдени задълбочено от съда; не е съобразена силата на пресъдено нещо на решението по гр. дело № 4598/2014 год. на РС-В., с което по иск за собственост на трето лице – К.Т., бивш ползвател на имота – против Община В. относно процесния имот е прието, че имотът е имал статут на държавен поземлен имот и не може да се придобива по давност. Неправилно районният съд е обсъждал и хипотезата на § 42 от 1

ПЗР на ЗОС, като не е съобразено, че Община В. – ответник по отрицателния установителен иск за собственост – в хода на процеса не се е позовавала на този придобивен способ, който освен това е неприложим в случая, тъй като имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а статут на урбанизирана територия е придобил много по- късно.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата, настояща въззиваема, М. Р. Н., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба от 02.12.2022 год., ищцата М. Р.

Н. от гр. В. е навела следните твърдения: Собственик е на недвижим имот, находящ се в гр. В., съставляващ ПИ с идентификатор *** 164 по КККР на гр. В., район „****, с площ 523 кв. м., стар номер 3089, въз основа на давностно владение с начало на владението от 30.04.2000г. до момента.

Твърди, че десетгодишния давностен срок е изтекъл на 30.04.2010г., а в условията на евентуалност – през 2022 год., с отпадане на мораториума за придобиване на общински имоти по давност. През 2022 год. ищцата предприела процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност, в рамките на която установила, че ответната община В. е актувала процесния имот като общинска собственост с Акт за общинска собственост № 6598/2011г., с което оспорва правото на собственост на ищцата и я препятства да се снабди с КНА за собственост върху имота.

Ищцата счита, че община В. не е придобила собствеността върху имота, нито на посоченото в акта за общинска собственост основание, нито въз основа на друг, установен в закона, придобивен способ. Навежда, че процесният имот никога не е бил коопериран в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, не е бил придобит от общината чрез правна сделка или по давност. Излага, че с Решение № 3/24.02.2022 год. по конституционно дело № 16/2021 год., Конституционният съд на Р.Б. е отменил мораториума за придобиване на държавни и общински частни имоти, като са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., последно доп., ДВ, бр.

18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът община В. не е собственик на недвижим имот, находящ се в град В., район “****, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

В., с площ от 523 кв. м.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа 2 предявения иск и настоява да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът Община В. оспорва иска. Счита, че е неоснователен. Навежда, че по отношение на процесния имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 523 кв. м. – са налице пречки за придобиването му по давност от ищцата – § 1 от Закона за допълнение на ЗС, тъй като имотът е собственост на общината по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Навежда, че имотът е бил земеделска земя, принадлежала е на бивш собственик, включена е в блок на ТКЗС (била е обобществена), поради което е и подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е била заявена за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ, била е предоставена за ползване, но не е изкупена от бившия ползвател по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е., имотът е земя, която не принадлежи на граждани, на ЮЛ, нито на Държавата, поради което е общинска собственост.

В условията на евентуалност сочи, че е собственик на процесния имот на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. През 2011 год., имотът е актуван като общински с акт за частна общинска собственост.

По изложените съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От Писмо рег. № МД-Т22009739ВН от 26.09.2022 год., изпратено от Община В., Дирекция „Местни данъци“ до ищцата, е видно, че подадената от ищцата на 23.03.2022 год. до Община В. декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която тя е декларирала като собствен, придобит по давност, ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 523 кв. м., не е обработена, а е оставена без последствие, тъй като за имота е издаден акт за частна общинска собственост № 6598/2011 год.

В преписката по съставянето на АЧОС № 6598/20.09.2011 год. за процесния имот се съдържат извадки от КП; подробния и общия устройствен план, както и от КК, касаещи имота. Според съдържащото се в преписката Удостоверение № УТ -1010/289 от 07.07.2011 год., изд. от район „**** община В., за поземлен имот с идентификатор *** по КК, находящ се в с. о. „****, няма данни да е заявяван за реституция.

От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното:

Първият план за територията, в която попада процесният имот, е КП „Южно от ****“, изработен и технически приет през 1961г. По този план процесният имот не е отразен с граници и площ и е извън обхвата на плана. По този план теренът, в който попада процесният имот, е обозначено с условен знак за 3

„мера, пасище". Следващият план за територията е кадастрален план „****“, землище ****", одобрен със заповед № Р-359 от 1996г. на Кмета на община В.. По този план процесният имот е отразен за първи път като имот с пл. № 1126 /Скица – приложение № 1 към заключението/. В разписните листи за имот с пл. № 1126 е вписан К.Т. без данни за акт за собственост. За вид и предназначение на имота е отбелязано, че е нива. Следващият план за територията е планът на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със Заповед № РД-1-7706/467 от 04.12.2002г. на Областния управител на област В.. В ПНИ процесният имот не е отразен с граници и с площ, а попада с цялата си площ в границите на новообразуван имот с пл. № 3089, целият с площ 3536 кв. м. /Скица – приложение № 2 към заключението/, записан в регистъра към плана на Община В. без документ за собственост. ПНИ на с. о. „**** е изменен със Заповед на Областния управител на Област В. № РД-08-4706-268 от 21.08.2008г., като с тази заповед е одобрено попълването на имоти с пл. № № 1124; 1125 и 4 164 /процесния/ – Скица – приложение № 3 към заключението. Площта на процесния имот с пл. № 4164 по ПНИ след изменението му от 2008 год. е 522 кв. м.; в регистъра към ПНИ имотът е вписан на „неидентифициран собственик“. С решение № 21/24.03.2010 год. на ОбС – В. е приет подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП-ПУР) на селищното образувание, в който план процесният имот не е отразен /нанесен/. За кадастрална основа на ПУП-ПУР е използван одобрения през 2002 год. ПНИ на с. о. „****", без да е съобразено изменението на ПНИ от 2008г., с което е попълнен процесния имот с пл. № 4 164. Със Заповед № РД-18-73-23.06.2008г. е одобрена кадастрална карта на кв. ***** на гр. В..

През 2009г. в нея е интегриран планът на новообразуваните имоти на с. о.

"****. В кадастралната карта процесният имот е отразен с идентификатор ***. Установява се още от заключението, че имотът, актуван с акта за частна общинска собственост № 6598/20.09.2011г. е идентичен с процесния, т. е., касае се за един и същ имот. Според заключението имотът е бил земеделски до определянето на околовръстния полигон на с. о. „****", със Заповед на Областния управител № РД-1-7706/467/04.12.2002г.

Установява се още, че процесният имот е бил предоставен за ползване от Горскостопански комбинат - В. на лицето К.Т. К. по реда на ПМС № 11/1982г. К.Т. К. фигурира в списъка на ползвателите на земеделски земи в м.

„****", район 403, за имот с пл. № 11126, а в разписния лист към КП от 1996 год. имот с пл. № 1126 /идентичен с процесния/ е записан също на него.

Вещото лице не е открило данни имотът да е бил включван в ТКЗС или друго ДЗС; за имота няма съставен акт за държавна собственост. Няма издадени заповеди на Кмета за признаване правото на собственост и протокол за въвод във владение по реда на §4 от ПЗР на ЗЗПЗЗ за ПИ ***. Не е проведено производство по трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на §4а и сл. от ПЗР на ЗЗПЗЗ; не са открити и данни да е провеждана реституционна процедура и имота да е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При оглед на място вещото лице е установило, че понастоящем процесният имот е видимо поддържан; ограден е от три страни; от север и от юг е с бетонови колове и телена мрежа, а от изток 4

- с метални и дървени колове и телена мрежа. От западната страна, откъм имот с идентификатор *** по КК няма ограда. Към момента на огледа – 02.05.2023г. имотът е окосе́н и почистен, по северната граница (с имот *** и ***) има малка, оградена с ниска оградка, площ с насаждения. Застрояване в имота няма.

Съдът не кредитира заключението на в. л. в частта му, в която то посочва, че процесния имот не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като това е правен извод, а подобни изводи експертът не може да прави.

Съвкупно от показанията на свидетелите Р.Р.П. и Х.М.Г. /без родство и дела със страните/, ангажирани от ищцата, се установява, че процесният имот е съседен на имота на майка й и помежду им ограда няма, а двата имота са оградени като един. Към 2000 год. мястото било хавра, ищцата го разчистила и започнала да го обработва; отглеждала зеленчуци.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: