Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 376 от 21.05.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 237/2026
Вид
Определение № 376
Подписан
21.05.2026
В сила
21.05.2026
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Евгения Георгиева Симеонова, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Враца, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500237 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. ***, подадена чрез адв. Х. М. от САК, представляващ Адвокатско дружество "***", против определение № 191/12.03.2026 г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр. дело № 827/2025 г., с което молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение № 394/ 26.11.2025 г., в частта му за разноските, е била оставена без уважение.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи, че не следва да се изплати възнаграждение по чл. 38 от ЗА, тъй като представения по делото договор страда от порок, който го прави негоден да породи правни последици. Изведено е становище, че от същия не установява по безспорен начин наличие на основанията за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца, поради липса на конкретизация за качеството на доверителя. Твърди се, че не следва да се допуска злоупотреба с правото на безплатна правна помощ, като в тази насока са изложени съображения и са цитирани съдебни актове.

Навеждат се доводи, че така присъденото възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, като е цитирана съдебна практика на СЕС и на национални съдилища в тази насока. Прави се заключение, че предвид вида на делото, количеството извършена работа, неговата фактическа и правна сложност, справедливият размер за 1 адвокатско възнаграждение следва да е значително по-нисък от посоченият ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа.

Моли съда да отмени определението на РС-Бяла Слатина и да постанови друго, с което да бъде уважена подадената от Дружеството молба по чл. 248 от ГПК и съда да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар, а в условията на евентуалност - да ги намали значително.

Ответникът по жалбата Р. Н. Г., чрез адв. М. М. от САК, е ангажирал писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че по делото са налице достатъчно доказателства, установяващи дължимост на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, a по отношение на Договора за правна защита и съдействие и наличието на злоупотреба с права намира, че изложеното в жалбата е несъстоятелно.

Посочва се също, че обжалваното определение е съобразено с практиката на СЕС, която е задължителна за националните съдилища, а възнаграждението е определено правилно, съобразно фактическа и правна сложност, и спрямо действително вложения адвокатски труд.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр. д. № 827/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина е образувано по искова молба на Р. Н. Г. от гр. Бяла Слатина, действащ чрез пълномощника си адв. М. М. от САК, с която против "СИТИ КЕШ" ООД са предявени следните обективно съединени искове:

1/ Иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1085195/03.06.2024 г., сключен между страните;

2/ Евентуален иск за прогласяване недействителността на клаузи от същия договор;

3/ Иск за осъждане на ответното дружество да върне сумата от735,20 лева, представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до погасяване на задължението.

С исковата молба е представено пълномощното на адв. М. М. от САК, а с писмено становище-молба от 27.10.2025 г. е представен и договор за правна помощ, от който е видно, че е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са се явили лично, а преди същото са депозирани писмени молби за даване ход на делото в тяхно отсъствие.

С постановеното по делото Решение № 394/26.11.2025 г. районният съд е 2 прогласил договора за кредит за нищожен и е осъдил ответника "СИТИ КЕШ" ООД да заплати на ищеца сумата от 735,20 лева, като недължимо платена по нищожен договор, а на адв. М. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 500,00 лева.

В срока за обжалване на съдебното решение са постъпили молби и от двете страни, с искане за изменение на решението в частта за разноските. От страна на ответника е поискано да бъде отказано присъждане на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар, а в условията на евентуалност - същите да бъдат намалени съществено, за което се позовава на съдебна практика. От страна на ищеца, чрез адв. М., е отправено искане за определяне на възнаграждението съобразно броя на предявените искове и установения за това ред.

Както бе посочено, с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК Определение №191/12.03.2026 г. районният съд е оставил без уважение молбите. Приел е за неоснователни наведените доводи от ответника за непълнота на договора за правна помощ и са изложени са мотиви, че исковете се основават на един и същи правопораждащ факт и възнаграждение се дължи само за осъдителния иск, а определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с трайната съдебна практика.

При така възприетото от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение и в какъв размер.

В практиката на ВКС се приема, че изявленията на страната и на процесуалния представител за наличие на основание по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда, като той не дължи проверка за действителното съществуване на конкретната хипотеза. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 о т ЗА, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатско съдействие се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба, без да е необходима изрична конкретизация на роднинската връзка или вида и характера на близките отношения между адвоката и клиента. Преценката за близостта на отношенията е субективна и се извършва единствено от адвоката, като при липса на доказателства ищецът да е заплатил на адвоката възнаграждение за оказаната му правна помощ по 3 конкретното дело следва да се приеме, че са налице всички предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.

В конкретния случай е представен договор за правна защита и съдействие от 23.05.2025 г. между адвокат и клиент, приложен на л. 83-84 от първоинстанционното дело, от който се установява, че основанието да се предостави безплатна правна помощ е по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата -наличие на близки отношения между адвоката и представлявания. Ето защо и тъй като от една страна е налице сключен договор между адвокат и клиент и посочено е основанието, на което се оказва безплатна правна помощ, а от друга страна насрещната в производство по делото страна да е осъдена за разноски, то разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е била правилно приложена от районния съд.

По отношение на оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.

По отношение на въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, въззивният съдебен състав намира следното:

Против ответника са били предявени два обективно съединени иска (предявен е и евентуален иск, който не е бил разгледан, поради уважаване на главния иск), но следва да бъде отчетено, че същите се основават на един и същ правопораждащ факт недействителност на договор за потребителски кредит. Първият (установителен) иск за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожен договор, което предполага и еднаква защита по двата иска. Цената на първия от исковете се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4, пр.1-во от ГПК, а на осъдителния иск-по чл.69, ал.1, т.1 от ГПК.

Независимо обаче, че и двата предявени иска са оценяеми, специфичният предмет на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД-нищожност на договор за потребителски кредит, налага защитимият материален интерес, а оттам и цената на иска, да бъде съобразен с императивната разпоредба на чл.23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По тази причина винаги и независимо дали договорът за кредит ще бъде прогласен за пълно или частично недействителен, кредитополучателят дължи заплащане на чистата стойност на кредита и засегнатия му материален интерес ще се определи от онази част от стойността на договора, която той не дължи в условията на нищожен договор.

В разглеждания случай ищецът се позовава именно на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, като твърди, че поради нищожност на договора за потребителски кредит не 4 дължи на ответника нищо друго, освен чистата стойност на кредита. Поради това и като се вземе предвид посочената в договора негова обща стойност от 2076 лв., цената на иска следва да се определи като от тази стойност се извади чистата стойност на кредита от 800 лв. и цената се определи на сумата от 1276 лв.

Районният съд правилно е приел, че справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска, но не е отчел, че обуславящ характер има иска от чл.26, ал.1 от ЗЗД, за чието пълно уважаване възнаграждението по Наредба №1/2004г.за адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 420 лева (214,74 евро), което е и справедливия размер на възнаграждението, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа. Определянето на възнаграждение под този размер би противоречало на принципа за справедливо заплащане на адвокатския труд, предвид високата квалификация на този труд.

Предвид всичко това, досежно въведеното в условията на евентуалност искане да бъде намалено като прекомерно определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, настоящият съдебен състав намира за основателно.

По изложените съображения първоинстанционното определение следва да бъде отменено и вместо него се постанови изменението на решение №394/26.11.2025г. в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, които бъдат намалени от 500 лв.на 420 лв. (214,74 евро), съобразно постигнатия от адвоката материален резултат.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 191/12.03.2026 г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр. дело № 827/2025 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №394/26.11.2025г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №827/2025г. в частта му за разноските, като намалява адвокатското възнаграждение , което на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „Сити кеш“ООДгр.София, ЕИК 202531869 е осъдено да заплати на адвокат М. М. от АК-София, от 500 лева на 420 лева (214,74 евро).