Решение № 5888 от 29.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5888 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100506108 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4827 от 18.03.2024 г. на СРС, постановено по гр. д. № 14277/2023 г. на СРС, 165-ти състав, са частично уважени, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Р. А. Г., ЕГН:**********, установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.I oт ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

872,38 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.София, ж.к. ****, аб. №234567, за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 01.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението и сума от общо 147,92 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.26.10.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №65921/2022г. по описа на СРС, 165 състав. Исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за горницата над уважените суми до пълно предявените им размери от общо 2 672,04 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр.София, ж.к. ****, аб. №234567, за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г. и от 485,05 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 26.10.2022г.. Исковете са отхвърлени и за сумата от 20,07 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.10.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 4,48 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.12.2019г.26.10.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №65921/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.

1

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете подава ищеца, в която оспорва последното като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Въззивникът оспорва основанието, на което е отхвърлена частично претенцията, като счита, че „лишаването от свобода“ не отнема възможността на длъжника веднъж в годината да осигури достъп до топлоснабдения имот.

Оспорва съобразно приложимите общи условия да не е установена забавата на длъжника, като цитира конкретни разпоредби за да аргументира тезата си. Релевира съображения, че ищецът е изпълнил разпределената му доказателствена тежест и по отношение на претенцията за заплащане на главница за услугата дялово разпределение. Моли съда да отмени постановеното решение, като постанови ново, с което изцяло да уважи претенцията на ищеца. Претендира направените разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба е подава ответника, като оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.

266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.I oт ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД. 1 В съда е постъпила искова молба от „ТоплофикацияСофия“ ЕАД, срещу Р. А. Г., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 2 672,04 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, в гр. София, ж.к. ****, аб. № 234567, за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 485,05 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сума от 20,07 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода: 01.10.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 4,48 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.12.2019г.- 26.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 65921/2022г. на СРС, 165 състав. В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез 2 адв.В. М. от САК, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че неиндивидуализирането на процесното вземане за ТЕ по месеци възпрепятства провеждането на ефективна защита. Също така посочва, че ищецът не е конкретизирал падежа на всяко едно от месечните вземания. Счита претенцията за мораторна лихва за неясна. Оспорва посочените от ищеца количества ТЕ. Оспорва да са съставяни месечни отчети, респ. оспорва да е отчитана ТЕ, тъй като служителите на ищеца не са снели данни от топломерите. Посочва се, че ответникът не живее в процесния апартамент и не ползва ТЕ.

Счита за прекратен договорът между „Нелбо Инженеринг“ ЕООД и Етажната собственост поради изтекъл срок. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на разноски.

Обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в съответните части. Съображенията за това са следните.

Правилно първоинстанционния съд е приел, както, че страните се намират в облигационни отношения по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия през процесния период, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото договорът да е преустановил действието си. Процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия, т.е. по силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на 3 предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

05. 2019 г. – м. 04.2021 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия (като в настоящия случай, въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, се установи, че ответникът не дължи суми за топлинна енергия, отдадена за общите части на сградата). По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

(Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).

Приложен към исковата молба е препис на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №165/02.11.2016г., н.д. №361/2016г. на Нотариус М.М.-Р., рег. №504 в НК, район на действие: СРС, с който ответникът е надарен от брат си Б. Г. с правото на собственост върху процесния апартамент, като учреденото върху имота пожизнено вещно право на ползване е погасено на осн. чл.59 от ЗС, видно от изисканите по реда на чл.186 от ГПК преписиизвлечения от актове за смърт на дарители и заявлениедекларация от 22.12.2016г. от ответника до ищеца за откриване на партида на името на ответника.

4

Настоящият състав на въззивния съд не споделя доводите относно съществувалите обективни пречки, тъй като същият изтърпявал наказание "лишаване от свобода" за периода м.05.2019 г. – м.11.2020 г. Съдът приема за установени по делото твърденията на ответника, че през процесния период не е ползвал имота (видно от справка от ГДИН- затвора в гр.Бобов дол, че в периода от 07.04.2017г.- 04.11.2020г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода, като служебно е изискана и справка за съдимост на ответника) и апартаментът е бил "необитаем". Фактът, че ответникът - въззиваем е бил лишен от свобода за част от процесния период, не означава, че същият е бил освободен от задължението да осигури достъп до имота, включително чрез ангажиране на трето лице, за извършване на отчет от лицето по чл. 139б ЗЕ, още повече, че не е необходимо личното присъствие на собственика на имота за извършване на отчета. Пребиваването на ответника в мястото за лишаване от свобода не води до извод за наличие на непреодолима сила, която да препятства изпълнението на договорните му задължения като клиент на топлинна енергия – същият е имал възможност да осигури изпълнение на задълженията си да осигури достъп до имота, като създаде необходимата организация за това, още повече, че е имал яснота какъв е периодът, в който е трябвало да търпи наказанието си още от момента на привеждане на присъдата в изпълнение. (Решение № 839 от 15.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6232/2021 г.) Това обаче съвсем не може да обуслови извод, че ответникът не е била в договорни отношения с ищеца и че не е бил потребител на топлинна енергия през процесния период.