Решение № 8555 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8555 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110101124 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 12620/16.01.2026 г. от В. Е. Ж., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Х* срещу „С*" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № * от 07.07.2025 г., сключен между В. Е. Ж., ЕГН ********** и „С*" ООД, ЕИК *, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, съгласно погасителния план.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника.

1

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли да се постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва иска по основание и размер. Признава за наличието на сключен договор с посочените параметри. Поддържа, че договорът е действителен, като са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Излага съображения за правилното приложение на ЗПК. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, както и ищецът е бил наясно с икономическите последици от сключването му. Твърди, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Двете страни не се явяват в открито съдебно заседание (о.с.з.). С писмени молби поддържат ИМ и ОИМ. Претендират разноски. Правят възражение по чл.78, ал.5 ГП

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 11448/23.03.2026 г. съдът е отделил като спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 43-54 от делото).

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 1338842/07.07.2025 г. Не е спорно, че заемната сума е била 1500.00 лева.

Общата сума, която заемателят е следвало да върне на заемодателя е 6000.00 лева.

2

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.9-11 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната неустойка следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.

Спорно е дали клаузата за неустойка дали не противоречи на закона и добрите прави, на основание чл.26, ал.1, пр.1-2 ЗЗД.

Спорно е дали заемателят е предоставил обезпечение, т.е. начислена ли е неустойката.

Спорно остава дали неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗПотр.

Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 , пр.2 ЗЗД.

Спорно остава каква сума заемателят е платил по договора.

Спорно остава дали процесната сума в размер на 274.86 лева е платена с правно основание и дали е платена изобщо на ответника.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът напълно кредитира като пълна, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице (л. 84-88 от делото). От нея се установи, че размерът на кредита е 1000 лева (главница). Фиксираният лихвен процент – 45.00 %, ГПР – 57.22 %.. Страните се договорили, че кредитът ще бъде обезпечен. При непредставяне на обезпечение в тридневен срок, считано от сключване на договора, ще се начисли неустойка в размер на 205.70 лева. Тази неустойка се разсрочва на равни погасителни вноски и се начислява към вноските от погасителния план на договора. Установи се, че ищецът не е представил обезпечение и му е начислена неустойка в размер на 205.70 лева. Така общата сума, която ищецът е следвало да върне по заема – главница, договорна лихва и неустойка. Установи се, че в ГПР не е включен в процесната неустойка и е в размер на 57.22 %. А, ако се включи процесната неустойка, същият ще бъде 635.17 %. Петкратният размер на законната лихва за просрочени задължения към датата на сключване на договора е 61.20 %. Длъжникът, т.е. ищецът не е платил нищо по договора.

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, като кредитодател, ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен срок, от сключване на договора. Следователно обезпечението не е елемент от задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да 3 доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото изпълнение, т.е. след сключване. Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен.

Освен това действителният ГПР надвишава определеният от закона размер по чл.19 ГПК.

Ответникът не успя да докаже, че договорът е в съответствие със закона.

Не успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен.

С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се обяви за недействителен. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

В допълнение на изложението следва да се отбележи, че на основание чл.23 ЗПК ищецът дължи на ответника сумата от 1000 лева, а ако забавя погасяването на вноските в срок, дължи и мораторна лихва (законна) върху съответната лихва.

По разноските

С оглед изхода от делото, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Съгласно списък по чл.80 ГПК същият претендира: 562.42 евро адвокатски хонорар (л.71 от делото), 190.19 евро държавна такса (л.20 от делото), 500 евро депозит за вещо лице (л.52 от делото).

Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема, че същото е неоснователно. Първо, същото е бланкетно, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Второ, възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност по делото, материалният интерес, както и свободния пазар по чл.101 ДФЕС. Следва да се отбележи, че хонорар под 600 евро за адвокат от ЕС за писане на ИМ и процесуално представителство по дело няма. Най-ниските хонорари в Люксембург, Франция, Германия, Полша на адвокати за дела, подобни на това, са от 600 евро нагоре. Ето защо и претендираното адвокатско възнаграждение съответства на новите критерии по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.36 ЗА. Възражението на ответника не е основателно.

Освен това ответникът не представя какво е адвокатското възнаграждение на неговия процесуален представител. Но служебно известен факт е, че адвокатското дружество, което е сключило договор с ответника го представлява при минимум 500 евро на дело. При това положение доколкото ответникът не представя какви разноски е направил за адвокат, то съдът не 4 може да приеме, че възражението за прекомерност е прекомерно, тъй като не се знае ответникът каква сума е заплатил за това дело. Доколкото ответникът сам не представя този факт следва да се приеме, че същият действа недобросъвестно, поради което не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение. Това е така, защото прекомерността ще е основателна само ако възнаграждението на противната страна надвишава два пъти на собственото. При все че страната не представи това за своя адвокат, то и възражението й е неоснователно.

Ето защо следва да се признат разноски на ищеца в размер на 1252.61 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1252.61 евро.

Съдът приема, че ОИМ не е редовен. Въпреки указанията в разпореждането по чл.131 ГПК ответникът не е изпълнил задължението по чл.132, т.2 ГПК или чл.102з, ал.3 ГПК. Ищецът не е задължителен субект по чл.50,а л.5 ГПК, нито е дал съгласие по чл.38 ГПК. Съгласно Заповед № АС180/23.04.2024 г. на административния ръководител – председател на СРС са изготвени преписи от 4 броя страници от молба с вх. № 83765/17.03.2026 г. от съдебния деловодител, която молба представлява преписи по чл.102з, ал.3 ГПК. Извършени са преписи за сметка на СРС от ОИМ. Затова ответникът остава задължен по чл.77 ГПК. Страниците са 4, поради което държавната такса е в размер на 0.20 евро.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Е. Ж., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Х* и „С*" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц*, че Договор за паричен заем № * от 07.07.2025 г., сключен между В. Е. Ж., ЕГН ********** и „С*" ООД, ЕИК *, е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

ОСЪЖДА „С*" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Ц* да заплати на В. Е. Ж., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Х* сумата от 1252.61 евро (хиляда двеста петдесет и две евро и шестдесет и един евро цента), представляваща разноски по гр. д. № 1124/2026 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „С*" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Ц* да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС (IBAN – *, BIC – C E C B B G S F) сумата от 0.20 евро (двайсет евро цента), представляваща сума за изготвяне на преписи на отговор на искова молба с вх.

Разпечатката съдържа 54 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/279e54cc-a1bc-447f-b7f6-b5b04b8ba03e