Решение № 1361 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100508771 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответника „Рампейдж Инвест“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К. Т., срещу решение №6455/10.04.2024г., постановено по гр.д. №49421/2023г. по описа на СРС, 157 състав, с което е отхвърлен предявения от етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к.

****, представлявани от управителя „Образцов вход“ ЕООД, срещу „Рампейдж Инвест“ ЕООД положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 53,82 лева, представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт на ЕС“ за периода от 01.01.2022г. до 16.06.2023г., и сумата от 100,80 лева, представляваща неплатени такси за управление на ЕС за периода от 01.05.2022г. до 16.06.2023г. за собствен на ответника обект – магазин 2, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №18842/29.06.2023г. по ч.гр.д. №33686/2023г. по описа на СРС, 157 състав, поради извършено плащане в хода на процеса, и е осъден ответникът да 1 заплати на ищеца направените по делото разноски.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е недопустимо и неправилно. Първоинстанционният съд не обсъдил възраженията на ответника, че договорът за възлагане на управление на етажната собственост не е валидно сключен, както и, че „Образцов вход“ ЕООД няма процесуална легитимация да инициира заповедното и исковото производство, тъй като не е надлежно упълномощен от етажната собственост. На следващо място ответникът надлежно възразил, че имотът не е бил обитаван от придобиването му до края на 2023г., което било установено от събраните по делото доказателства. Плащането на сумата по партидата за гараж 16 не било извънсъдебно признание на иска. Ответникът оспорил дължимостта на задължението, а сумата била платена преди ответникът да разбере за производството. Решението на общото събрание на етажните собственици от 31.01.2024г. било извънсъдебно признание, че неоснователно и неправилно са начислявани разходи, вноски и такси за имотите на ответника по три отделни партиди, вместо по една. Към датата на придобиване на имотите от ответника, същите не били включени в списъка с обекти, за които се дължи заплащане на вноски за „Фонд ремонт“ и „Такса управление“, и ответникът нямал задължение да следи кога ще настъпи промяна в това обстоятелство. Поради изложеното моли решението да бъде обезсилено, и при условията на евентуалност да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна – собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к. ****, представлявани от управителя „Образцов вход“ ЕООД, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемата страна поддържа, че по делото е безспорно установена представителната власт на „Образцов вход“ ЕООД, както и наличието на валидни договори за управление на ЕС. Правилно първоинстанционният съд приел, че от датата на придобиване на имота дружеството е било обвързано с вече взетите решения в ЕС. Ответникът не подал декларация по чл.6, ал.16 от ЗУЕС, като данни за тези обстоятелства били получени едва в хода на съдебното производство. На общо събрание на етажните собственици, проведено на 31.01.2024г., било прието решение ответникът да заплаща такси за управление и „Фонд ремонти“ за един общ обект, считано от момента на 2 придобиване на собствеността, тъй като притежаваните обекти, макар да са с отделни идентификатори, нямат изградена вътрешна преградна стена.

Плащането от ответника било извършено едва след образуване на заповедното производство, поради което правилно първоинстанционният съд приел, че ответникът е станал повод за завеждане на делото.

Подадена е и частна жалба от ответника „Рампейдж Инвест“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К. Т., срещу определение №24464/13.06.2024г., постановено по гр.д. №49421/2023г. по описа на СРС, 157 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК. С подадената искова молба ищецът направил частичен отказ от иска, поради което следвало да бъде отхвърлено искането му за присъждане на разноските в пълен размер. Неправилно било отхвърлено искането на ответника за присъждане на разноските в заповедното и исковото производство, съобразно отказа от иска, за което било направено надлежно искане и били представени списъци с разноски. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което разноските на ищеца да бъдат редуцирани до размер на 250,56 лева, а на ответника да бъдат присъдени разноски общо в размер на 328,35 лева, съобразно отказа от иск, като бъде извършена компенсация на присъдените разноски.

Насрещната страна оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане както на заповедното, така и на исковото производство. Разноските за исковото производство не подлежали на редуциране, защото вземането, за което заповедта за изпълнение била частично обезсилена, не било предмет на подадената искова молба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 3 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 41 от ЗС вр. чл. 6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №33686/2023г. по описа на СРС, 157 състав, като с обжалваното решение така предявените искове са отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на активна процесуална легитимация и представителна власт на ищците. В практиката на ВКС няма спор, че по искове на собствениците в етажната собственост, предявени от или срещу тях във връзка с общите части и които попадат в предметния обхват на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС се представляват от управителя, избран по реда на чл.

19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда – в този смисъл Определение № 508 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2791/2015 г., IV г. о., ГК. В случая от представените по делото доказателства се установява, че са сключени между ЕС и професионалния домоуправител „Образцов вход“ ООД договор със срок до 29.10.2023г., и последващ договор със срок до 30.10.2025г., т.е. етажните собственици са били надлежно представлявани в производството. Ирелеватни са възраженията на ответника за незаконосъобразност на проведените ОС и взетите на тях решения относно избора на „Образцов вход“ ЕООД и сключването на договор с ЕС, тъй като, съгласно чл. 40 ЗУЕС, законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално по възражение на ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост за изпълнение на взетите решения. Недопустимо е разглеждане на доводи за пороци, вкл. нищожност поради нарушаване норми 4 на ЗУЕС на решение на общото събрание извън производството по чл. 40 ЗУЕС.

Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 41 от ЗС вр. чл. 6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС във вр. с чл.

50, ал. 2, т. 1 и чл. 51 от ЗУЕС за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №33686/2023г. по описа на СРС, 157 състав.

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно, че въззивника-ответник „Рампейдж Инвест“ ЕООД е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост с адрес гр.

София, ж.к. **** и притежава съответния процент идеални части от общите части от сградата. Установява се също така, че решенията на общото събрание на етажните собственици, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и размер задължения за управление и поддържане на общите части на сградата, в това число и за фонд "Ремонт и обновяване", дължими за исковия период, са взети законосъобразно /при липса на твърдения и доказателства, че същите са били оспорени в законоустановените по ЗУЕС срокове и съответно отменени/ и обвързват със задължителен характер всички етажни собственици, включително и ответника.

Правилно е съобразено с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК приетото в хода на процеса решение на общото събрание на етажните собственици, проведено на 31.01.2024г., съгласно което етажните собственици са се съгласили притежаваните от ответника имоти да бъдат обединени в един обект, тъй като имотите са един до друг и между тях няма изградена вътрешна преградна стена, както и дружеството да заплати сумите за фонд „Ремонт“ и една такса управление от момента на придобиване на собствеността, като таксата управление бъде коригирана със задна дата като за един обект от 5 момента на придобиване на собствеността.

Не е спорно също така и се установява от събраните по делото доказателства, че вноските за фонд „Ремонт“ и такса управление за процесния период са били заплатени от ответника на 27.07.2023г.

Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва да отговаря за задълженията за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, тъй като имотите му са били необитаеми през процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.

1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Съгласно ал. 2 (в приложимата към процесния период редакция на нормата) разходите по ал. 1 не се заплащат от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. При направено възражение по чл.

51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на ЕС, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, направила възражението.

Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се основава – че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или помалко дни за една календарна година. Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна и етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддръжка на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази декларация в книгата на ЕС и въз основа на това да не е постановено решение на ЕС за освобождаването му от плащане на тези разходи. Въззивната инстанция намира, че ответникът не е доказал възражението си, че е пребивавал в имота по-малко от 30 дни на календарна година за процесния период. За приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в редакцията, действала през процесния период), е необходимо пребиваване в имота за период, по-малък от 30 дни. Всеки друг начин на ползване на имота и за период, по-голям от посочения, предполага заплащане на пълен размер на разходи за управление и поддръжка. В случая от събраните по делото гласни доказателства се установява, че имотът има достъп към общите части, че в него е имало вещи, както и, че е бил предлаган за продажба, като периодично са правени огледи и са водени клиенти в имота. При това 6 положение не може да се направи извод, че са налице предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 от ЗУЕС ( в приложимата редакция), като следва да се има предвид, че извършеното от ответника плащане по същество представлява извънсъдебно признание на претендираните вземания.