Решение № 145 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Д.а Д. Генчева в присъствието на прокурора Х. Бл. К. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 30.04.2024 г. по НОХД № 10015/2023 г., СРС, НО, 121-ви състав е признал подсъдимия Д. В. Н. за ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2021 г. около 03.30 часа в гр.

София, ж.к. „Младост 1” пред бл. 50, в съучастие, като извършител с Л. Л. П. - помагач, чрез използване на техническо средство - флекс „Макита” отнел чужда /собственост на П.Р.В./ движима вещ - 1 бр. катализатор на стойност 672 лв. от лек автомобил марка „БМВ-З18И", с рег. № *******, от владението на П.Р.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои-престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Срещу тази присъда е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Д. Н. - адв. И. С., с която се иска отмяна на атакуваната присъда и признаването на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, алтернативно се иска делото да бъде върнато за разглеждане на първоинстанционния съд с твърдение, че липсват мотиви и поради необсъждане на възраженията на защитата или да бъде изменено наказанието на подсъдимия. В жалбата се посочва, че постановеният от районния съд акт е неправилен, необоснован и са допуснати съществени процесуални нарушения.

В заседание на 04.12.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Д. Н., адв. И.

С., моли да се уважи въззивната жалба. Прави искане присъдата да бъде изменена, алтернативно делото да бъде върнато за повторно разглеждане на първоинстанционния съд, поради липса на мотиви или да бъде изменено наказанието с такова определено при 1 условията на чл. 55 НК.

Пред въззивния съд прокурорът заявява, че намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

Подсъдимият Д. Н. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда моли за оправдателна присъда или да бъде намалено наказанието му.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели в хода на проведеното съдебното следствие - Р.В., П.В., Г.Г., Д. И., В.Р., В.Л.-дадени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност на делото и писмени доказателства: свидетелство за регистрация на МПС час II л.а. „БМВ“, модел „318И“, с № *******, справка за собственост на МПС л.а. „БМВ", модел „З18И", с № *******, справка за собственост на на л.а. „Ауди Ку 5” с рег. № *******, фактура, фискален бон и договор поръчка от Ем Комплект Сервиз ЕООД, справки за съдимост, заключение по СОЕ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

След внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото, включително и доказателствените средства и способи за доказване, този въззивен състав не установи възможност въз основа, на която да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и изложените в мотивите към атакуваната присъда фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до следното:

Подсъдимият Д. В. Н.. е роден на ******* г. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ул. „*******, с ЕГН:

**********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.

На 29.06.2021 г. след 03.00 часа, подсъдимият Д. Н., заедно с подсъдимия Л. П. били заедно със свидетеля Д. Н. И. и решили да извършат кражба на катализатор, като към тази дата във владение на подсъдимия П. бил лек автомобил „Ауди А8" с рег.№ ******* собственост на свидетеля Д. Н. И.. Свидетелят И. легнал на задната седалка на автомобила си и задрямал, защото бил изморен, а водач бил подсъдимият П., като Н. седял на пасажерската седалка.

Подсъдимият Д. В. Н. взел от гаража на баща си - В.Д. Н.-автомеханик, маслен крик тип „гущер" и флекс с батерия марка „Макита".

С автомобила на свидетеля И. младежите стигнали около 03.30 часа на адрес гр.София, ж.к. Младост 1", пред блок № 50. Там бил паркиран л.а. „БМВ", модел „318И", с рег. № ******* - собственост на свидетеля Р.П. В. и ползван от неговия син - свидетеля П.Р.В..

Подсъдимият Н. извадил от автомобила масления крик и флекса, повдигнал с крика лекия автомобил на В. и легнал под него. С помощта на флекса, той срязал генерацията на автомобила.

На следващия ден, подсъдимият П. и свидетелят И. се срещнали със свидетеля Г.А.Г., който имал интернет сайт https://katalizator.bg/ за изкупуване на катализатори.

Срещата се осъществила на бензиностанция „Шел", на бул."Сливница", където свидетелят Г. предал сумата от около 800 лв. на двамата младежи. От тази сума подсъдимият П. дал на И. неустановена по делото като размер сума. При срещата с купувача на катализатора, свидетелят И. запомнил, че той управлява л.а. „Ауди Q5" с рег. № *******.

Номерата били подобни на тези, които той имал на автомобил преди време.

На 29.06.2021 г. за времето от 07.00 до 19.00 часа свидетелите В.Р.Р. и В.Й.Л.

2 изпълнявали служебните си задължения като АП-152 към 07 РУ- СДВР. Около 07.45 часа, вниманието на свидетелите било привлечено от изхвърлената генерация, /метална трьба с крайно и средно гърне/, с липсващ катализатор. Не им отнело много време, за да установят, че генерацията е от именно от л.а. „БМВ", модел „318И", с рег. № *******, паркиран наблизо. Свидетелите съобщили в ОДЧ и оттам получили данни за собственика на автомобила - свидетелят Р.П. В.. Той от своя страна ги уведомил, че автомобилът се ползва от неговия син, който живее в близост до мястото, където е паркиран автомобила.

Свидетелят П.В. живеещ в бл. 50 веднага отишъл на място и потвърдил, че генерацията е именно от автомобила, който той управлява.

На 13.07.2021 г. В. подал жалба в 07 РУ-СДВР. Било образувано досъдебно производство № 1136/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №34647/2021 г. по описа на СРП. Видно от фактура и договор-поръчка от дата 06.07.2021 г. свидетелят В. заплатил ремонт на автомобила си /л. 97- л. 99 от ДП/.

Бил установен свидетелят Д. Н. И., а от неговите показания и съобщения номер на автомобила на купувача на катализатора, бил установен и свидетелят Г.А.Г., но не могъл да разпознае по снимки от фотоалбум младежите, които са му продали процесния катализатор.

В хода на разследването била назначена СОЕ, изпълнена от вещото лице Б.М., от заключението на която се установява, че стойността на катализатора е в размер на 672 лв.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Районният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.

305, ал. 3, изр. 2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници.

Противно и на изложените в жалбата възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че първоинстанционния съд е отговорил на повдигнатите възражения на защитата.

Въззивният съд подкрепя решението твърденията на св. Г., че е закупил катализатора на 28.06.2021г., да не бъдат кредитирани, тъй като е установено чрез останалите събрани по делото доказателства, че датата е била именно 29.06.2021 г.

Районният съд правилно е преценил, че показанията на свидетелите не са противоречиви, а именно обратното. Несигурността на св. Д. И. относно датата на деянието е преодоляна чрез показанията на св. В.Р. и В.Л..

Установено е, че срязания катализатор на 29.06.2021 г., собственост на П.В., е същият като продадения на св. Г. чрез показанията на св. Д. И., който свидетелства относно обстоятелствата около кражбата, а после и за регистрационния номер на купувача на катализатора. Така е открит и установен свидетелят Г.Г..

Настоящият съд споделя тезата, че за т. нар. “оговор” не може да става въпрос, тъй като Д. И. е свидетел и не притежава качеството обвиняем или подсъдим. Показанията му са подкрепени със други доказателствени средства и няма от къде да е наясно с детайлите на извършеното престъпление освен ако не е бил пряк очевидец.

Липсата на веществени доказателства по делото е правилно оправдана от първоинстанционния съд, а именно поради обстоятелството, че подсъдимите не са били задържани на мястото на произшествието.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подс. Д. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл.

194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Настоящият съдебен състав не открива основания делото да бъде върнато за повторно разглеждане. Мотивите на районния съд са изчерпателни и дават отговор на всички възражения на защитата.

Районният съд правилно е преценил, че няма основание за прилагането на чл.

55, въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия Н. към момента на извършване на деянието и невисоката стойност на вещта. Основания за индивидуализиране на наказанието при хипотезата на чл. 54 са наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства или едно такова, което да е изключително.

За извършеното от подс. Д. Н. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до десет години.

Настоящият съдебен състав намира определеното от първоинстанционния съд наказание "лишаване от свобода", в размер на една година за справедливо от гледна точка 3 на установеното по делото съотношение между смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че изтърпяването на наложеното наказание на подс. Д. Н. правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и стойността на вещта също не е толкова висока, като е отчетено от първата инстанция, че не са установени отегчаващи отговорността обстоятелства.