Решение № 6376 от 05.09.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 05.09.2019 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …......… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12063 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №199880 от 24.08.2017г., постановено по гр.дело №22643/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав, е осъдена "Ю.Б." АД на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на Н.С.С. сумата от 6921.37 евро, представляваща надплатена сума поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода от датата на сключване на договора -18.04.2008г. до 22.04.2016г., като e отхвърлен иска до пълния предявен размер от 8712.80 евро, сумата от 3191.36 евро, представляваща разликата между предварително договорените месечни вноски и заплатените завишени такива за периода от 18.04.2008г. до 22.04.2016г., сумата от 1444.77 евро, представляваща надплатена такса за управление на кредита за периода от 18.04.2008г. до 22.04.2016г., сумата от 257.72 евро, недължимо платено поради валутната разлика, получена от превалутирането на сумата по кредита към момента на усвояването му, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на исковата молба - 22.04.2016г. до окончателното им плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 5975. 53 лв..

С решение №326579 от 31.01.2018г. по гр.дело №22643/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав, постановено по реда на чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК, е оставена без уважение молбата на Н.С.С. за допълване на решение №199880 от 24.08.2017г. чрез произнасяне по искове за установяване нищожност на клаузи от договор за кредит №HL36306/2008г.. Със същото решение е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение №199880 от 24.08.2017г. като на стр.2, ред 17 отгоре надолу да се чете „287.72 евро”, на стр.2, ред 19 отгоре надолу да се чете „1444.77 евро”, на стр.9, ред 12 отдолу нагоре да се чете „1444.77 евро”, на стр.9, ред 14 отдолу нагоре да се чете „287.72 евро” и на стр.4, ред 24 отдолу нагоре да се чете „1444.77 евро”. Със същото решение е оставена без уважение молбата на "Ю.Б." АД за изменение на решение №199880 от 24.08.2017г. в частта за разноски чрез намаляване на размера на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение като прекомерно на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

С решение №361648 от 15.03.2018г. по гр.дело №22643/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав, постановено по реда на чл.247 от ГПК, влязло в сила, е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение №199880 от 24.08.2017г. като на стр.3, ред 3 отгоре надолу да се чете „8712.80 евро”, на стр.3, ред 12 отгоре надолу да се чете „чл.1, ал.3”, на стр.3, ред 18 отгоре надолу да се чете „чл.2, ал.2”, на стр.3, ред 32 отгоре надолу да се чете „чл.3, ал.5”, на стр.4, ред 21 отгоре надолу да се чете „чл.22, ал.2”, на стр.5, ред 5 отдолу нагоре да се чете „53380 евро”, а изречението „съответно 30000 евро/по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита” да не се чете.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "Ю.Б." АД, чрез адв.А.С., с която се обжалва решение №199880 от 24.08.2017г., постановено по гр.дело №22643/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за недопустимост и евентуално за неправилност на съдебния акт в обжалваните части като постановен в противоречие на закона и събраните по делото доказателства. Поддържа, че първоинстанционният съд не е разгледал изложените в писмения отговор възражения и доводи досежно недопустимост и евентуално за неоснователност на заявените искови претенции. Твърди се, че не е обсъдено релевираното възражение, че за да се върне дадено при нищожни клаузи, то трябвало изрично последните да бъдат прогласени за такива по аргумент на чл.34 от ЗЗД и доколкото в случая ищецът не е предявил искове за установяване нищожността на договор или на отделни разпоредби от него, то не е допустимо да се разглеждат претенции за връщане на дадено по нищожен договор. Излага се още, че неправилен е изводът на СРС, че спорните между страните клаузи от процесния договор за кредит не са били индивидуално уговорени и като такива са неравноправни на основание чл.143, т.10 ЗЗП, съответно неправилно съдът е приел, че не са налице условията по чл.144, ал.2 и ал.3 ЗЗП. Твърди се, че от писмените доказателства по делото се установява, че страните са постигнали договореност за условията по договора, като банката е изпълнила задълженията си. Подробно са изложени аргументи за приложението на чл.144, ал.1, т.1 ЗЗП, като обосновава, че договорът за банков кредит не може да бъде приравнен на паричен заем по ЗЗД, освен това спорните между страните клаузи били декларативни и не подлежали на изследване по чл.26 ЗЗД, във вр. чл.143 ЗЗП. Навежда се довод, че законът допуска уговарянето на възнаградителна лихва с променлив компенент, като в случая била и налице методология за определяне на БЛП, която била свободно достъпна във всеки офис на банката и на нейна интернет страница.

Излага съображения, че ищецът е имал възможност да изрази становище и възражения по клаузите на договора и да иска тяхната промяна, но не бил предприел такива действия, освен това от процесните клаузи не било налице значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.

Твърди се, че клаузите са индивидуално уговорени, за което прави подробна обосновка. Поддържа се, че неправилно било прието от съда в мотивите на обжалваното решение, че клаузите на чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и ал.2 от договора за кредит са нищожни.

Навежда се доводи, че получените суми, предмет на исковите претенции, не са получени без основание, а са заплатени въз основа на постигнатите от страните уговорки. Излага се още, че районният съд не се е произнесъл по своевременно направено възражение за давност, като в случая е приложима специалната тригодишна давност в каквато насока излага подробни аргументи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмяна първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирано от въззиваемия адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Въззиваемата страна - Н.С.С., чрез адв.В.В., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ищеца. Твърди се, че постановеното съдебно решение в обжалваните от ответника части е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод за основателност на предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поддържа се, че не е необходимо клаузите, въз основа на които сумите са заплатени, да бъдат прогласени за нищожни, за да се претендира връщане на полученото без основание, като правото за възстановяване възниква със самото плащане на всяка месечна вноска. Твърди се, че пред първоинстанционния съд ответното дружество не е представило доказателства, че оспорените клаузи са индивидуално договорени, предвид на което поддържа, че правилен е изводът на районния съд, че оспорените клаузи на договора са нищожни, тъй като са неравноправни, във връзка с което са изложени подробни съображения. В договора липсвала договорка за това как се сформира базовият лихвен процент /БЛП/ и какво влияе върху него, не били посочени и основанията за промяната му. Поддържа се, че методологията на банката съдържа твърде общи компоненти, които не дават възможност да се предвиди кой икономически показател ще бъде съобразен при промяна в БЛП, като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че липсва методика (формула) за изчисляване на БЛП на банката, поради което е невъзможно да се определи какъв би трябвало да бъде БЛП на ответника за процесния период, съответно размерът на месечните вноски съобразно изменението в стойностите на компонентите от методологията. Твърди се, че банката е обезпечила за себе си правото произволно при извършване на автономна преценка да изменя БЛП като го увеличава със ставка, която намери за целесъобразна. Излагат се доводи за несъстоятелност на възраженията за неприложимост на чл.143, т.12 ЗЗП поради липсата на предвидена изрична възможност за отказ от договора. Ищецът твърди още, че през целия период на договора не е получавал и не е разполагал с швейцарски франкове, което е било доказано от приетото по делото основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като въпреки че кредитът е бил отпуснат и усвоен в евро, той е бил принуден да плаща месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове, което представлява едностранно определяне на валутата, в която да се изплащат месечните вноски и нарушава основния принцип кредитът да се издължава във валутата, в която е усвоен. Поддържа се, че към момента на сключване на договора за кредит и учредяването на ипотеката не е имало яснота относно размера на кредита в швейцарски франкове, поради което договорът бил сключен при липса на съгласие относно размера на кредита в швейцарски франкове. Излага се още, че банката го е подвела да обвърже евровия си кредит с швейцарския франк, което попада в хипотезата на §13, т.25 ДРЗЗП "съществено изменение на икономическото поведение на потребителите", а освен това прехвърлянето на риска върху кредитополучателя пряко противоречи на чл.2, ал.1 ЗКИ. Изложени са и съображения, че клаузите на чл.2 и чл.22 са написани на неясен и неразбираем език, в който смисъл имало становище и на Комисията за защита на потребителите, прието по делото. Сключеният договор предвиждал гаранции и предпазни клаузи, които изключвали възможността банката да понесе евентуални неблагоприятни последици от промени в курса на швейцарския франк и създавал значително неравновесие между правата на страните, тъй като за потребителя не бил предвиден никакъв защитен механизъм. Правото му да поиска превалутиране на кредита за ограничаване на вредите от нарастващия валутен курс било обусловено от съгласието на банката и можело да бъде упражнено само ако е в интерес на кредитора. По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност се поддържа, че внесеното над размера на дължимата вноска не е периодично плащане и не се погасява с изтичането на тригодишна давност. Сочи се още, че по иск за връщане на дадено по нищожен договор не се прилагал институтът на погасителната давност. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "Ю.Б." АД, чрез адв.А.С., с която се обжалва решение №326579 от 31.01.2018г. по гр.дело №22643/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав, в частта, в която на основание чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение №199880 от 24.08.2017г., както и в частта, в която на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на "Ю.Б." АД за изменение на решение №199880 от 24.08.2017г. в частта за разноски чрез намаляване на размера на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение като прекомерно на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, като постановено в противоречие на закона. Твърди се, че своевременно е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК и присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с факта, че не е налице фактическа и правна сложност на делото. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски за платена държавна такса.