Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 22.02.2023, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Гражданско дело 809/2021
Вид
Решение № 26
Подписан
22.02.2023
В сила
30.03.2023
Състав
Мая Павлова Кончарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 26, ал.2 · Закон за правната помощ
  • чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 211 · Наказателен кодекс
  • чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
  • чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 221 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 234, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 66 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Кнежа, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска в присъствието на прокурора В. Вл. П. Г. М. И. като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20211430100809 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на М. М. М. от гр. Кн. срещу Прокуратура на Република България, с която е предявен иск за неимуществени вреди от незаконно задържане в размер на 10 000 лв.

В молбата се твърди, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 2988/ 2016 год. по описа на РП – Пл., с обвинение за престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Твърди се, че е бил призован на 09.12.2016 год. от икономическа полиция при 3-то РПУ гр. Пл. за разпит заедно със защитник – адв. Н. М. от АК-Пл., като по време на разпита по нареждане на наблюдаващия прокурор бил задържан. Твърди се, че преди превеждането на ищеца в следствения арест, на същия му прилошало и му била оказана медицинска помощ от екип на спешна помощ, а в ареста известно време при него останал и лекарят, който го обслужва. Твърди се още, че на 20.12.2016 год. ищецът е подал молба до ОС – Пл. за отмяна на МН „Задържане под стража“ и на 17.01.2017 год. съдът постановил решение, въз основа на което бил освободен. Твърди се, че на 20.01.2017 год. ищецът е постъпил в УМБАЛ гр. Пл., където му бил поставен стенд поради 80% запушване на кръвоносен 1 съд.

Сочи се, че по-късно ищецът е получил постановление от РП – Пл. за прекратяване на наказателното производство.

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, изключително негативни емоционални преживявания поради неоправдана репресия, а именно лишаването му от право на свободно придвижване, чувство на безпомощност и унижено човешко достойнство, злепоставяне на личността му в публичното пространство. Твърди, че в резултат на незаконния арест от 09.12.2016 год. до 17.01.2017 год. – 40 дни, е получил повишено кръвно налягане.

По искане на ищеца, с определение от 20.01.2022 год. съдът му е назначил на основание чл. 26, ал.2 от ЗПП във вр. с чл. 95 от ГПК особен представител за осъществяване на правна помощ във вид на процесуално представителство за всички съдебни инстанции.

В допълнителна молба към исковата молба с вх.№ 189/ 26.01.2022 год. от особен представител – адв. С. Ш. от ПлАК, са изложени твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на виновно поведение на Прокуратурата на РБ, вследствие на незаконното му задържане и незаконно обвинение по воденото срещу него и прекратено наказателно производство. Като правно основание на иска в допълнителната молбата е посочен чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Претендира се обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане под стража по вина на прокуратурата, ведно със законната лихва от датата на привличането на обвиняемото лице и задържането му под стража – 09.12.2016 год., до окончателното изплащане на сумата.

С разпореждане на съда от 15.04.2022 год. на ищеца е предоставена възможност да уточни правното основание на исковата си претенция за неимуществени вреди, а именно от незаконно задържане или от незаконно обвинение.

2

С допълнителна молба към ИМ (вх.№ 883/ 21.04.2022 год.) се посочва, че ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоснователно привличане в качеството на обвиняем в извършване на престъпление през 2015 год. по ДП № 16/ 2018 год. по описа на ОСлО при ОП – Пл., прекратено с постановление на РП – Пл. от 20.08.2021 год., при кумулативно наличие на следните факти: задържане за 40 денонощия, отмяна на задържането, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи – прокуратурата, т.к. мярката за неотклонение е била отменена от съда, а наказателното производство срещу ищеца – прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Като правно основание на иска се сочи чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В условия на евентуалност се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане, на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от прокурор при РП – Пл., с който се взема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с адв. С. Ш.. Процесуалният представител поддържа предявения иск, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество, моли съда искът да бъде уважен изцяло. В представени по делото писмени бележки излага подробни доводи за основателност и доказаност на исковата претенция.

Ответникът – р. пр., в о.с.з. се представлява от прокурор Г. И., която взема становище за неоснователност и недоказаност на иска, и моли съда същият да бъде отхвърлен.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 19.08.2021 год. наказателното производство по досъдебно производство № 16/ 2018 год. по описа на ОСлО при ОП – Пл., вх.

№ 2988/ 2016 год. по описа на РП – Пл., водено срещу М. М. М., ЕГН **********, за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, т.1, б.“а“ и б.“б“ от НК е било прекратено поради недоказаност на обвинението.

3

От приобщеното към доказателствата по делото ДП № 16/ 2018 год. по описа на ОСлО при ОП – Пл., вх.№ 2988/ 2016 год. по описа на РП – Пл., се установява следното:

Досъдебното производство е било образувано с постановление от 29.07.2016 год. на Зам. Районен прокурор на РП – Пл. срещу Неизвестен извършител за това, че на 16.06.2015 год. в гр. Пл., с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил заблуждение у Ел. Ф. Гр. – управител на ЕВРОФЕРМЕР ЕООД гр. Пл. относно определени обстоятелства, и с това причинил имотна вреда на ЕВРОФЕРМЕР ЕООД в размер на 5 376 лв. – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

С постановление от 18.10.2018 год. на Окръжен прокурор на ОП – Пл. разследването по досъдебното производство е било възложено на следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Пл..

По досъдебното производство са извършени множество процесуалноследствени действия, като срокът на разследването е бил удължаван многократно по искане на разследващите органи.

На 05.12.2016 год. с постановление на разследващ полицай при Отдел „Икономическа полиция“ в ОД на МВР – Пл. (л.48, папка 3 от ДП) ищецът М.

М. М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 16.05.2015 год. в гр. Пл., при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като на нито едно от тях изпълнението не е било отложено по чл. 66 НК, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил заблуждение у Ел. Ф. Гр. – управител на „Еврофермер“ ЕООД гр. Пл., относно определени обстоятелства, и с това причинил имотна вреда на „Еврофермер“ ЕООД в размер на 5 376 лева.

Постановлението е било предявено на обвиняемото лице в присъствието на упълномощен защитник – адв. Н. М., на дата 09.12.2016 год.

Съгласно постановление от 09.12.2016 год. на наблюдаващия делото прокурор, непосредствено след привличането на ищеца в качеството на обвиняем, спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под 4 стража“.

На същата дата (09.12.2016 год.) на обвиняемия М. М. бил проведен разпит в това му процесуално качество по ДП № 304/ 2016 год. по описа на Отдел „Икономическа полиция“, ОД МВР – Пл., на основание чл. 221 НПК (папка 3, л.50 от делото).

На 09.12.2016 год. с протоколно определение в с.з., проведено на с. дата, по ЧНД № 7828/ 2016 год. по описа на РС – Пл. (л.39-42 от папка 3 от ДП), спрямо обвиняемия – ищеца М. М. М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С определение по Протокол № 1406 от 15.12.2016 год. по ВЧНД № 2737/ 2016 год. Пл. окръжен съд потвърдил определението на първоинстанционния съд. (л.43-47 от папка 3).

Видно от мотивите на двете съдилища (РС – Пл. и ОС – Пл.), от представените в досъдебното производство и пред ОС – Пл. медицински документи, касаещи здравословното състояние на обв. М. М. М., е установено, че същият има сърдечно заболяване, за което е посетил личния си лекар непосредствено преди производството по чл. 64 НПК пред Пл.ят РС и че страда от диабет. Не е установено обаче заболяванията на М. да са били от спешен порядък. Не са били налице и данни за усложнения и нужда от спешно лечение. Констатирано е, че има данни обвиняемият да страда от горепосочените заболявания, но не и такива, които да препятстват престоя му в следствения арест.

Видно от приложения към досъдебното производство Протокол № 78 от 17.01.2017 год. по ВЧНД № 91/ 2017 год. (л. 68-72 от т.1), ОС – Пл. е отменил Определение № 52 от 11.01.2017 год. постановено по ЧНД № 146/ 2017 год. по описа на РС – Пл., с което е било оставено без уважение искането на М. М.

М. – обвиняем по ДП № 304/ 2016 год. на Отдел ИП при ОД на МВР – Пл., за промяна на взетата спрямо него МН „Задържане под стража“ в по-лека, като е изменил мярката за неотклонение в по-лека такава, а именно „Подписка“. В мотивите си съдът е отбелязал, че задържането на обв. М. М. се явява незаконосъобразно, т.к. предявяването на ново, допълнено с квалифициращ признак обвинение, не предполага разглеждане на въпроса за вида на мярката за неотклонение по досъдебното производство, при положение, че спрямо обвиняемия е била взета МН Подписка (с привличането му в качеството на обвиняемо лице на 27.10.2016 год.) и за промяната й следва да са налице 5 обстоятелства по чл. 66 от НПК.

С постановление от 24.02.2017 год. (л.83 от т.3), предявено на с. дата, ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. След предявяване на постановлението ищецът бил разпитан в качеството на обвиняем по досъдебното производство от разследващия орган. На 24.02.2017 год. разследването било предявено на обвиняемия (л. 85 от т.3).

С постановление от 24.04.2017 год. на прокурора наказателното производство по досъдебното производство било спряно до издирване и установяване на свидетел по делото – л. 87, т.3 от ДП.

С постановление от 05.06.2017 год. производство по делото било възобновено – л. 93, т.3. На 11.08.2017 год. разследването отново било предявено на обв. М., след превеждането му от Затвора – гр. Пл. в Затвора – гр. Пл..

Последвало ново спиране на наказателното производство по досъдебното производство – с постановление от 28.09.2017 год. (л. 127 от т.3), а след това възобновяване на производството – с постановление на прокурора от 14.12.2017 год. (л. 129, т.3). Разследването по делото продължило от следовател в ОСлО при ОП – Пл..

На 13.12.2018 год. била проведена очна ставка между ищеца и свидетел по досъдебното производство.

С постановление от 07.06.2018 год. прокурорът отново спрял производството по ДП – л. 70, т.1, а с постановление от 22.08.2018 год. го възобновил – л. 71 от т.1.