Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3554 от 01.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13759/2021
Вид
Решение № 3554
Подписан
01.12.2022
В сила
25.09.2024
Състав
Илиана Станкова

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 578, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 30, ал.1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 349, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 349, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 355, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 374, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 378, ал. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 469 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3554 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Диана Ст. Б.ова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Гражданско дело № 20211100113759 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 435, вр. с чл. 469 КЗ и чл. 30 ЗННД .

Ищецът Л. С. Ч. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариуси”, сключен с ответника ЗАД „А.“, на 14.04.2012 г. е настъпило застрахователно събитие и е ангажирана професионалната отговорност му отговорност, в качеството му на нотаруис по гр.д. № 567/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас и по гр.д. № 560/2020 г. по описа на Окръжен съд гр.

Бургас, по които дела ответникът е привлечен като трето лице помагач.

Твърди, че е изплатил обезщетението, за което е осъден, ведно със законната лихва и разноски и претендира от застрахователя заплащането на сумите, както следва: сумата от 73998.70 лева – главница за заплатено обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Е.Ц. П., сумата от общо 10310.00 лева разноски по гр.д. № 567/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, както и сторените разноски в изпълнително производство № 489/2020 г. на ЧСИ Я. Б. в общ размер на 7523.02 лева; сумата от 22 530.30 лева, представляваща лихва за забава, присъдена по гр.д. № 560/2020 г. по описа на РС Несебър, както и сумата от 2101.21 лева – разноски по това дело, както и сторените разноски по изпълнително дело № 102/2021 г. на ЧСИ Я. Б. в общ размер на 2368.49 лева. Сочи, че на 04.09.2020 г. е поканил ответника да й заплати сумата в размер на 91 831.72 лева, платена по и.д. № 489/2020 г. на ЧСИ Я. Б., както и че на 09.11.2021 г. е поканил ответника да заплати платеното по и.д. № 102/2021 г. на ЧСИ Я. Б., но ответникът не е извършил плащане. Претендира лихва за забава за върху сумата общо в размер на 91 831.72 лева за периода 04.09.2020 г. – 15.11.2021 г. в размер на 10 996.00 лева, както и върху сумата от 27 000.00 лева за периода 09.11.2021 г. – 15.11.2021 г. в размер на 30.00 1 лева. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „А.“ АД оспорва исковете. Твърди да не е налице покрит риск по сключения застрахователен договор, тъй като действията по нотариално удостоверяване на договор за дарение не са несигурни и неизвестни. Прави възражение за нищожност на основание чл. 355, ал.2 КЗ на клаузата за ретроактивно действие като твърди, че ищцата е знаела, че събитието е настъпило към момента на сключване на договора. Твърди да е липсвал застрахователен интерес у ищцата да уговори клаузата за ретроактивно покритие, защото претенциите за обезвреда за вреди от извършени противоправни действия преди 01.01.2016 г. следва да се предявяват пред застрахователя, сключил договора към момента на предявяване на претенцията, т.е. към 04.09.2020г. Твърди, че клаузата за ретроактивно действие е недействителна, тъй като давността би настъпила и в срока на застрахователно покритие. При условията на евентуалност прави възражение за наличие на изключен риск по т. 47 вр. с т. 45.1, т. 45.3, т 45.7 от ОУ на застрахователния договор. Твърди, че допуснатият от ищцата пропуск в работата представлява неизпълнение на договорно задължение, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите, поради което застрахователят имал право да откаже изплащане на застрахователното обезщетение. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва да е налице покритие за платените разноски. Прави възражение за самоучастие.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 435, вр. с чл. 469 КЗ и чл.

30 ЗННД.

Съгласно чл. 469, ал. КЗ, когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка "Професионална отговорност" застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. Според чл. 30, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора.

Обект на застраховане при застраховка "Гражданска отговорност" е гражданската отговорност на застрахования за причинени от него на трети лица вреди, т.е. опасността последният да отговаря пред трети увредени лица за заплащане на обезщетение. При настъпване на застрахователното събитие възникване на гражданска отговорност за застрахования, застрахователят се задължава, по силата на тази застраховка, да заплати застрахователно обезщетение когато и доколкото такива вреди са причинени непосредствено от застрахования или от чужди виновни действия, за които той отговоря, на трето лице. Задължителната застраховка "Професионалната отговорност" е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ и се изразява в задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховка "Гражданска отговорност", задължителната застраховка "Професионалната отговорност", изрично уредена в действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции.

2

Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). По аргумент от чл. 429, ал.2, вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение по застраховка на гражданската отговорност се включва и лихва за забава в рамките на застрахователната сума от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Според ал. 4 на разпоредбата застрахователят е длъжен да заплати на застрахования и сторените от него разноски по съдебни дела, в които е бил привлечен. Извън обема на вземането на ищеца са сторените разноски в изпълнителното производство.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Професионална отговорност на нотариуси”, по който договор е настъпило събитие покрит риск, датата на която той е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, както и размера на изплатеното обезщетение за вреди от професионалната си дейност.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за недействителност на клаузата за ретроактивно покритие по чл. 355, ал.2 КЗ като в тази връзка докаже, че ищецът е знаел към момента на сключването на договора, че събитието е настъпило през ретроактивния период. В тежест на ответника е да докаже, че е налице неизпълнение на конкретно задължение на застрахования, предписано от компетентен за това орган, което е в причинна връзка с настъпване на събитието.

На 06.03.2017 г. е сключен застрахователен договор полица № 1723013040000592555 по застраховка „Професионална отговорност на застрахования в качеството му на нотариус“ между застрахования Л. С. Ч. и ЗАД „А.“ със срок на застрахователния договор 1 година; срок на ретроактивното действие – от 07.03.2012 г., лимит на обезщетението от 250 000.00 лева – единичен лимит и 500 000.00 лева – агрегатен лимит, и 300,00 лева самоучастие за всяка щета, като договорът е сключен при общи условия.

Установява се по делото, че договор за застраховка със същите единичен и агрегатен лимит ищецът Л. С. Ч. е сключвила със същия застраховател – ЗАД „А.“ и за периода 07.03.2012 г. – 06.03.2013 г.

С решение № 85/10.10.2019 г. по в.гр.д. № 306/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас Л. С. Ч. е осъдена да заплати на Е.Ц. П. – Н. сумата в размер на 73 998.70 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задължението за проверка на представителната власт, съгласно чл. 578, ал.4 ГПК, равняваща се на ½ част от материалния интерес по сделката, сключена на 19.04.2012 г., както и сумата от 8250.00 лева – деловодни разноски. Решението е постановено при участието на ЗАД „А.“.

Установява се от материалите по приложеното изпълнително дело № 489/2020 г. на ЧСИ Я. Б., че на 23.07.2020 г. от банковата сметка на Л. С. Ч. е заплатена сумата общо в размер на 91831.72 лева, от които 5584.02 лева – такси и разноски по изпълнителното дело.

С решение от 15.03.2021 г. по гр.д. № 560/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас Л. С. Ч. е осъдена да заплати на Е.Ц. К. сумата в размер на 22 530.30 лева – лихва за забава върху обезщетение за имуществени вреди от 73 998.70 лева за периода от 17.07.2017 г. до 16.07.2020 г., както и сумата от 2101.21 лева – деловодни разноски. Решението е постановено при участието на ЗАД „А.“.

3

Установява се от материалите по приложеното изпълнително дело № 102/2021 г. на ЧСИ Я. Б., че на 05.08.2021 г. по банковата сметка, посочена от взискателя Е. С. К., е заплатена от длъжника Л. Ч. дължимата сума по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 60/2020 г. по описа на Окръжен съд гр.

Бургас в размер на общо 24 858.38 лева, както и са погасени вземанията на ЧСИ за разноски в изпълнителното производство в общ размер на 2140.62 лева.

Не е спорно между страните, че на 24.01.2018 г. ответникът е уведомен от ищеца за застрахователната претенция на Е.Ц. П. – Н., поради което към датата на предявяване на иска давността не е изтекла.

С покана, получена от ответника на 04.09.2020 г. Л. Ч. е поканила ЗАД „А.“ да й заплати платената от нея сума за главница в размер на 73 998.70 лева, 2060.00 лева – адвокатско възнаграждение, 5086.80 лева – разноски и 1470.00 лева – адвокатско възнаграждение, заплатени по и.д. № 489/2020 г. на ЧСИ Я. Б., с покана, получена от ответника на 09.11.2021 г. – платената от нея лихва в размер на 22 530.30 лева, присъдена по гр.д. № 560/2020 г. по описа на РС Несебър, както и сумата от 2101.21 лева – разноски по това дело, както и сторените разноски по изпълнително дело № 102/2021 г. на ЧСИ Я. Б. в общ размер на 2368.49 лева.

Влезлите в сила решения по гр.д. № 567/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас и по гр.д. № 560/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас имат установително действие между страните, на основание чл. 223, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че на 19.04.2012 г. е настъпило застрахователно събитие – виновно неизпълнение на задълженията на ищеца, в качеството му на нотариус, от което са настъпили имуществени вреди в размер на 73998.70 лева.

По възражението на ответника за нищожност на клаузата за ретроактивно действие.

Според разпоредбата на основание чл. 355, ал.2 КЗ, недействително е ретроактивно покритие за застрахователно събитие, ако застраховащият или застрахованият е знаел към момента на сключването на договора, че то е настъпило през ретроактивния период.

От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса за доказване на това обстоятелство не бяха ангажирани доказателства. Това обстоятелство не се установява и от обвързващата сила на мотивите по посоченото по-горе гражданско дело. Ето защо това възражение се явява неоснователно.

Възражението на ответника за липа на застрахователен интерес у ищцата да уговори клаузата за ретроактивно покритие също е неоснователно.

Според уредбата в КЗ отговорността на застрахователя на професионалната отговорност настъпва с факта на настъпване на застрахователеното събитие, а не с момента на предявяване на претенцията. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 355 от 19.03.2019 г. по т. д. № 855/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.

В чл. 349, ал. 1 КЗ е дадена легална дефиниция на понятието застрахователен интерес, като той е определен като правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно 4 събитие. В чл. 349, ал. 2 КЗ е предвидено, че застрахователният договор, който е сключен при липса на застрахователен интерес е недействителен, освен в случаите на бъдещ застрахователен интерес.

Действащият към момента на сключване на процесния застрахователен договор Кодекс на застраховането изрично допуска възможността за сключване на втори застрахователен договор за същите рискове със същия или друг застраховател. Така според чл. 465, ал. 1 2 КЗ договорът за задължителна застраховка може да се сключи и за застрахователна сума над минималните изисквания, установени с нормативен акт. Според ал. 2 на разпоредбата, в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна сума в размер над минималните задължителни изисквания, установени с нормативен акт, за застрахователна сума, надхвърляща задължителното ниво на покритие, може да бъде сключен и втори застрахователен договор и при друг застраховател освен в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти.