Определение № 2076 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2076 гр. Варна, 05.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110112603 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Й. Ш. срещу „Общинска банка“ АД обективно съединени искове за задължаване на ответника да предостави на ищеца пълен достъп до банкова сметка с IBAN ***************, открита на името на наследодателя му Б. Ш.а, починала на 28.06.2024 г., в т.ч. да получава справки за движението по същата от откриването й до смъртта на Б. Ш.а, на основание сключения между наследодателя и банката договор за разплащателна сметка /иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД /, в условията на евентуалност – на основание чл.

62, ал. 5, т. 1 ЗКИ.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е направено възражение за местна неподсъдност на делото. Ответникът изразява становище, че компетентен да разгледа спора е съдът по неговото седалище - Софийски районен съд. Оспорва предявените искове и представя писмени доказателства.

По възражението за местна неподсъдност на спора съдът намира следното:

Съгласно изложените в исковата молба твърдения основанието, от което произтича главната претенция на ищеца, се явява договор за банкова сметка, т.е. същият има качеството на потребител. Поради изложеното местната подсъдност по делото следва да се определи съобразно правилото на чл. 113 ГПК, а именно: „исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.“ Касае се за специална местна подсъдност, която изключва общата по чл. 105 ГПК. От служебно извършената справка в Национална база данни „Население“ се установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на ищеца е в гр. Варна, което обуславя местната компетентност на РС-Варна. Ето защо искането на ответника за прекратяване на производството и препращането му на СРС е неоснователно и следва да 1 бъде оставено без уважение.

С оглед горното съдът намира, че производството по делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание, като с настоящото съдът се произнесе по направените от страните доказателствени искания, след преценка на тяхната допустимост, относимост и необходимост към предмета на делото.

След горната преценка, съдът намира, че представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати.

Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Общинска банка“ АД за прекратяване на производството поради местна неподсъдност на спора на Варненски районен съд.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2026 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Й. Ш. срещу „Общинска банка“ АД обективно съединени искове за задължаване на ответника да предостави на ищеца пълен достъп до банкова сметка с IBAN ***************, открита на името на наследодателя му Б. Ш.а, починала на 28.06.2024 г., в т.ч. да получава справки за движението по същата от откриването й до смъртта на Б. Ш.а, на основание сключения между наследодателя и банката договор за разплащателна сметка /иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД /, в условията на евентуалност – на основание чл.

62, ал. 5, т. 1 ЗКИ.

Ищецът твърди, че е единствен наследник на Б. Й.а Ш.а. След смъртта на последната установил, че салдото по банковата й сметка, открита в „Общинска банка“ АД, е 0.47 лева. Същевременно, през 2023 г. по същата банкова сметка постъпила сума в общ размер от 32 500 лева, предоставена на наследодателя въз основа на сключени от последния договори за потребителски кредит. След подадено заявление банката отказала на ищеца да му представи справка за движението по сметката на Б. Ш.а за период, предхождащ настъпването на смъртта й.

Главната си претенция основава на твърдения, че в качеството си на наследник и универсален правоприемник на Б. Ш.а е заместил последната като страна по облигационното отношение с банката, възникнало въз основа на договора за банкова сметка. Поддържа, че договорът не съдържа изрична клауза, предвиждаща прекратяването му със смъртта на титуляря на сметката нито същият е сключен с оглед личността на последния, поради което той е 2 придобил всички права и задължения по последния, в т.ч. правото да получава справки за движението по сметката.

В условията на евентуалност навежда доводи, че има право на достъп до банковата сметка по силата на закона, като се позовава на чл. 62, ал. 5, т. 1 ЗКИ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Излага, че посочената в исковата молба разплащателна сметка е открита на основание Рамков договор № 5200501 от 23.07.1999 г., сключен между „Общинска банка“ АД и Б. Й.а Ш.а. Твърди, че понастоящем сметката не е действаща, като същата е закрита на 07.03.2025 г. служебно от банката поради липса на определената минимална изискуема наличност по нея.

Оспорва ищецът да е встъпил в правата по посочения договор в качеството си на наследник. Поддържа, че договорът за сметка е сключен с оглед личността на титуляря, поради което правата и задълженията по същия не подлежат на наследяване. Заявява, че с настъпване смъртта на титуляря на сметката договорът се прекратява, банковата сметка се закрива, а наличните суми по нея се разпределят между наследниците. Поради изложеното счита за законосъобразен отказа на банката да предостави на ищеца информация за движението по сметката. Сочи, че тази информация представлява банкова тайна и може да бъде разкрита само във визираните от чл. 62, ал. 5 ЗКИ хипотези.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и в негова полза да бъдат присъдени разноски.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И ЗА НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните по делото, че въз основа на Рамков договор № 5200501 от 23.07.1999 г., сключен между „Общинска банка“ АД и Б. Ш.а на последната е открита банкова сметка с IBAN ***************; че Б. Ш.а е починала на 28.06.2024 г., като ищецът е неин единствен наследник по закон, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА представените с исковата молба, уточняващите молби и отговора писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може 3 да прекрати делото и да присъди разноски в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

НАПЪТВА на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация и към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а от постъпилия допълнителен писмен отговор – на ищеца по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.

Определението, в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на ВРС, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4